Нищо друго освен истината
Шрифт:
— Спомням си делото, но не съм нареждал да ги оковават, за Бога!
Бюрократът Вела и за това си имаше отговор:
— Такава е законовата процедура, ваша светлост. Когато прехвърляме задържани от затвора за малолетни и смятаме, че има опасност да избягат, слагаме им белезници.
Съдия Ли едва не заекна от ярост:
— Но погледнете тези тук, господин Вела! Те са само деца, дори не са юноши…
Адвокатката на бащата, Джина Роук, реши да долее масло в огъня:
— Ваша светлост, трябва ли да разбирам, че тези деца са прекарали две седмици в затвора
Вела измърмори, че нямало защо госпожа Роук да вдига толкова шум. Процедурата била стандартна. Обаче Роук действително се бе разтревожила, гласът й чак секваше от възмущение:
— Заключили сте тези невинни дечица в компанията на истински малолетни престъпници, така ли? Това ли искате да ми кажете, господин Вела?
— Те не са невинни…
— Така ли? И какво престъпление са извършили? Че отказват да дадат показания в ущърб на баща си? И затова сте ги оковали?
Вела отново се опита да обясни:
— Съдията се разпореди…
Но Ли отрече да има нещо общо с това. Избухна, сочейки с ръка към прокурора, и закрещя с все сила:
— Наредих най-леките ограничителни условия, които да осигурят присъствието на децата в съдебната зала. Най-леките, господин Вела. Знаете ли какво означава това?
Най-малкото дете се разплака и момиченцето се приближи до него да го прегърне. Тъй като охраната понечи да ги раздели, Джина Роук извика:
— Да не сте посмели да ги докоснете! — В гласа й прозвуча молба: — Ваша светлост?
Ли изпълни желанието й:
— Оставете ги на мира.
За момент се възцари относителна тишина. В която Джина Роук вмъкна прочувствен упрек:
— Ваша светлост, такива са неизбежните последици от привличане на деца при углавни дела. Трябва да се намери по-подходящ начин. Това е същинска пародия.
Най-после дойде и редът на Харди.
Клиентът му, трийсет и две годишен, неотдавнашен преселник от Далас на име Джейсън Трент, който си изкарваше хляба с настилане на мокети, бе задържан по три обвинителни пункта за нанасяне на тежки телесни повреди и причиняване на сериозни телесни травми вследствие сбиване на паркинга на стадион „Трите команди“ след мач на „49-те“.
Според разказа на Трент, а Харди му вярваше, трима местни младежи, възмутени от облеклото му на даласки каубой и от позорната загуба на „49-те“, решили да си изкарат яда, нападайки самотния каубой. Това, заедно с останалите решения на играчите по време на мача, се оказало злополучно хрумване за отбора на домакините.
Джейсън Трент имаше черен пояс както за карате, така и за айкидо, а като юноша бил носител на „Златната ръкавица“ по бокс в родния си Форт Уърт. След като го залели с бира и го притиснали от две страни едновременно, а той не спирал да предупреждава нападателите си за многобройните си отбранителни умения, накрая изгубил самообладание. Краткотрайната схватка завършила, като натръшкал и трите момчета. А после — и това бе същинското му провинение — продължил вбесено да ги налага, мимоходом строшавайки две ръце, една ключица и един нос.
— Трябвало е да спреш, когато са паднали — беше му казал Харди.
А Джейсън само бе свил рамене:
— Те почнаха първи.
Дори и в този вид историята щяла да приключи още на място, ако една от трите „жертви“ не се бе оказала сина на Ричард Рейнтрий — надзорник на Сан Франциско и политически съюзник на областния прокурор Шарън Прат. Рейнтрий твърдял, че Джейсън Трент се е престарал, отвръщайки на най-безобидна добродушна шега, и самият той бил прекалил с бирата. Шарън Прат се съгласила… и заповядала да арестуват и подведат Джейсън под съдебна отговорност.
Харди се обърна към съдия Ли:
— Ваша светлост, това е първото предполагаемо закононарушение на моя клиент. Той няма криминално досие, дори не е глобяван за неправилно паркиране. Има постоянна работа. Женен е и има три малки деца. Дори не би следвало да се намира в тази зала. Предполагаемите му жертви са започнали сбиването и той е бил принуден да се защитава.
Ли допусна суровото му изражение да поомекне, докато хвърляше поглед към бинтованите и гипсирани жертви на скамейката на ищците.
— И е свършил добра работа, нали?
Харди се улови за това:
— Работата е там, ваша светлост, че господин Трент е бил подтикнат към тези крайни мерки от трима хулигани, които са се нахвърлили отгоре му. Може и да са се канели да го убият.
Думите му извадиха от дрямката прокурора Франк Фишър, който възрази на определението „хулигани“.
— Освен това, ваша светлост, жертвите са лежали на земята в момента на нападението. По това време те не са представлявали заплаха за господин Трент.
— Те са причината за случилото се, ваша светлост.
Все едно да хвърляш приказките си на вятъра, но Харди усещаше, че е длъжен да продължи. Намираха се в Сан Франциско от деветдесетте. Крайната отговорност за което и да било действие рядко извървяваше целия обратен път до първоначалния му причинител — пътьом се натрупваха прекалено много жертви, които можеха да предявят иск за причинен стрес или за потъпкани по един или друг начин човешки права.
По закон Джейсън Трент бе преминал границата на обикновената самозащита. Самият Трент признаваше, че е загубил самообладание. Не се преструваше, че не го е извършил. Умишлено бе наранил тези плужеци, защото те го бяха ударили и заплашили първи. Тогава чия бе вината? — искаше да знае той.
И тъй, законно или не, Харди усещаше, че заради клиента си трябва да изложи виждането си.
— Господин Трент не е направил нищо лошо, ваша светлост. Законът оценява самозащитата като законна защита. Тези младежи са го изплашили и са имали числено превъзходство. Чувствал е, че няма друг изход, освен да ги обезвреди, за да се измъкне.
— Дори и след като ги е повалил ли? — попита Ли.
Харди кимна.
— Искал е да се увери, че няма да се изправят, преди да успее да се оттегли от всякаква по-нататъшна заплаха. Изобщо не се е възползвал от някакви смъртоносни похвати, което за него не е представлявало трудност, ваша светлост. Използвал е допустими средства, за да преустанови едно злонамерено и с нищо непредизвикано нападение.