Обикновен гений

Балдачи Дейвид

— Не! — изкрещя тя, но беше безсилна да направи каквото и да било.

Миг по-късно отзад се разнесе мощно боботене и тя рязко се обърна. Лодката на Уитфийлд летеше към нея. Хорейшо вече беше на борда й, което означаваше че Уитфийлд бе проявил съобразителността да го прибере и да се впусне на помощ. Видя го как предава руля в ръцете на Хорейшо, прекрачва борда, мушва крак в подвижната стъпенка на външната стена и протяга ръка.

Мишел моментално разбра намеренията му, защото беше тренирала тази маневра, когато работеше

в Сикрет Сървис. Изчака лодката да се изравни с нея и се вкопчи в ръката му. Той я стисна в желязна хватка с двете си ръце. Останалото беше лесно. Скоростта на лодката просто я вдигна във въздуха и я стовари на палубата. Мишел нямаше време дори да му благодари, тъй като грабна пистолета и го насочи към патрулния катер.

Заради Виджи не посмя да се прицели директно в някого, но петте изстрела в бърза последователност принудиха мъжете да се скрият зад борда. Това беше последният шанс на Шон да се измъкне.

— Карай към него, за да го изтеглим! — изкрещя Мишел.

— Няма да мога! — извика в отговор Хорейшо.

Тя скочи на крака, изблъска го встрани и пое управлението. Уитфийлд отново зае позиция на стъпенката. Миг по-късно лодката профуча покрай Шон и тялото му тежко се просна на палубата.

— Дай газ! — изрева Уитфийлд.

— Ами Виджи? — изкрещя отговор Мишел.

— Дай газ, или сме мъртви!

Мишел натисна лоста докрай. Лодката се стрелна напред с такава скорост, че Хорейшо и Шон за малко не паднаха през борда.

— Отиваме за подкрепления! — извика Мишел, опитвайки се да надвие воя на бурята. — После ще се върнем, за да освободим Виджи!

Насочи лодката към брега и скоро носът й застърга по пясъка. Изскочиха бързо навън и се понесоха по пътеката към Бабидж Таун. В един момент Шон кривна към храстите и се появи обратно с раница в ръце.

Черни джипове бяха запълнили паркинга пред портала. Мишел тръгна право към тях, останалите я последваха. Няколко секунди по-късно бяха заобиколени от полицаи с насочени оръжия, между които си пробиваше път Мъркъл Хейс, следван по петите от агент Вентрис. И двамата бяха облечени с якета с надпис „АБН“ на гърба.

— Ти си от Агенцията за борба с наркотиците?! — втренчи се в него Шон.

— Дълга история — неохотно отвърна Хейс.

— Успяхте ли да ги обкръжите? — попита Мишел.

— Кого да обкръжим? — ядосано процеди Вентрис. — Няма никой освен охраната.

— Преди малко тук гъмжеше от въоръжени до зъби хора на ЦРУ — поясни Шон.

— Е, вече ги няма.

— Току-що водихме престрелка с тях — погледна ги с недоумение Мишел. — Обстрелваха ни дори с ракети! Нима твърдите, че нищо не сте чули?

— Досега тук виеха сирени — отвърна Хейс. — Успяхме да ги изключим преди броени минути. А и тази буря…

— Надявам се, че поне сте заловили частния самолет на Чамп, който беше натъпкан с наркотици — въздъхна Мишел.

— Хората ми провериха пистата, но там нямаше нито самолет, нито някаква

следа от Чамп Полиън — поклати глава Хейс.

— За какви наркотици говорите? — подозрително ги изгледа Вентрис.

Мишел измъкна от джоба си непромокаемата торбичка и му я подаде.

— За тези. В самолета на Чамп имаше най-малко един тон. Мисля, че е хероин.

Хейс я отвори и надникна вътре.

— Откъде е дошъл според вас?

— Оттам — отвърна Шон и посочи към отсрещния бряг. — От Кемп Пиъри.

В следващия миг в небето над базата се появи ярко огнено кълбо.

— Какво е това, по дяволите? — извика Вентрис.

— О, боже! — простена Мишел. — Чух някакъв самолет, който прелетя ниско над нас. Обзалагам се, че е била чесната на Чамп. Според мен току-що го взривиха, за да унищожат уликите.

— Значи твърдите, че дрогата идва от Кемп Пиъри? — нервно попита Хейс, хвърляйки кос поглед към Вентрис.

— Кажи им, Уитфийлд — заповяда с леден глас Шон.

Но Уитфийлд го нямаше.

— Къде изчезна той, по дяволите? — учудено се озърна Шон.

— Мисля, че се отдели от нас още в гората — колебливо отвърна Мишел.

— Иън Уитфийлд беше с нас — поясни Шон. — Той ми спаси живота.

— Вярно е — потвърдиха в един глас Мишел и Хорейшо.

— Трябва да ни повярвате, за бога! — повиши глас Шон.

— Много ни се иска — кротко отвърна Хейс.

— Чакайте, чакайте! — трепна Шон и трескаво измъкна камерата от раницата си. — Трябва да видите това!

Пусна записа и им показа всичко: самолета, арабите, Валъри Месълайн и разтоварването на балите.

— Този запис действително е от Кемп Пиъри — каза Вентрис. — Как успяхте да го направите, по дяволите?

— Ще ти обясня само ако си затвориш очите за някои неща — глухо отвърна Шон.

Мишел го изблъска встрани и застана пред Вентрис с ръце на кръста.

— Изслушай ме внимателно! Тези хора отвлякоха Виджи Тюринг и в момента пътуват към Кемп Пиъри!

— Видяхте го с очите си, така ли? — намеси се Хейс.

— И още как! — изкрещя Мишел и сграбчи якето на Вентрис. — Нали каза, че ФБР се е специализирало в отвличанията? Хайде, тръгваме!

— Не можем да щурмуваме базата просто ей така! — простена Хейс. — Ще ни трябва съдебна заповед.

— Иди и я вземи, Хейс! Ти си шерифът тук, да те вземат дяволите!

— За съжаление не съм — въздъхна той. — Аз работя за Агенцията за борба с наркотиците. А през последните две години изпълняваме съвместни задачи с Майк като представител на ФБР. Мен просто ме внедриха като шериф, Мишел.

— А защо точно тук? — пожела да узнае тя.

— Защото Източното крайбрежие е буквално залято с наркотици и ние стеснихме кръга около този район — намеси се Вентрис. — Подозирахме Бабидж Таун, но не знаехме как се осъществяват доставките. Бяхме почти сигурни, че ги пренасят по вода.