Обикновен гений
Шрифт:
Мишел го изчака да излезе, промъкна се в коридора и открехна вратата на стаята на Виджи. Вътре беше тъмно, но момиченцето седеше в леглото.
— Аз съм Мик — прошепна тя.
— Здрасти, Мик — отвърна с тъничко гласче Виджи.
— Искаш ли да поседя при теб?
Детето протегна ръка.
Мишел легна до него. Докосването на малката ръчичка я върна в далечното минало, в главата й изплуваха разпокъсаните спомени от неприятно събитие. По-скоро кошмар. Едно друго момиченце седеше само в мрака, опитвайки се да открие смисъла на неразбираемите неща,
43
Джоун Дилинджър крещя около две минути, но на него му се сториха повече. Атаките й бяха многостранни, опита се дори да го накара да се почувства виновен.
— Аз направих всичко възможно да ти помогна, Шон! Така ли ми се отплащаш?
— Не ти се обадих, защото нямаше какво да докладвам — опита да се оправдае той. — Все пак съм още в началото на разследването. Какво толкова е станало?
— Ще ти кажа какво е станало! Шефът ми е разговарял не с кого да е, а със самия заместник-директор по операциите на ЦРУ! Той съвсем категорично му е заявил да не си пъхаме носа където не ни е работа и да прекратим разследването. На всичкото отгоре те е назовал по име като главен виновник за недоволството си! Самият заместник-директор, по дяволите!
— Охо, значи Иън Уитфийлд не си е губил времето — възкликна Шон. — Питам се как е разбрал, че става въпрос именно за вашата фирма.
— Те са ЦРУ, по дяволите! Имат си хиляди начини. Половината от нашите служители са преминали през Лангли!
— Не мога да попреча на полицията да разследва едно убийство, Джоун.
— О, това вече е друга работа. Искаш да кажеш, че работиш заедно с полицията?
— Иначе едва ли ще имам достъп до места и факти, които биха ме отвели до истината. Нали такава е задачата, която сте ми поставили?
— Шон, когато те наехме за тази работа…
— Дай да си изясним нещата — прекъсна я с твърд глас той. — Кой всъщност ни нае?
— Лен Райвест.
— Но той е само шеф на охраната. Искането за разследване е било одобрено от някой над него.
— Защо не го попиташ?
— Защото вече няма как. Човекът е мъртъв.
— Какво?!
— Мъртъв е. Питам се защо заместник-директорът е пропуснал да съобщи тази незначителна подробност на твоя шеф.
— Не мога да повярвам! Лен беше много добър човек. Познавам го отдавна.
— Вероятно, но някой очевидно е бил на друго мнение.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че Лен е убит, Джоун. Опитът ми говори, че хората ги убиват по две причини: някой ги мрази или някой не иска да проговорят.
— Подозираш, че е имал нещо общо със смъртта на Мънк Тюринг, така ли?
— Убийствата, които се случват в толкова кратък отрязък от време, обикновено са свързани.
— Все още не е установено дали Тюринг е бил убит.
— Технически погледнато, положението с Лен е същото, но аз съм убеден, че става въпрос за убийства. Между другото, някой се опита да изпрати и мен в тяхната компания.
— Господи! Но защо не ми се обади?
— Имах работа. Но нека се върнем на първия ми въпрос. Кой ни е наел?
— Не знам.
— Стига, Джоун! По мен стрелят, всички ме лъжат. Уморен съм и всичко ми дойде до гуша. Съветвам те да прекратиш шибаните си игри! Става нещо, което по думите на покойния Лен Райвест „може да подпали война“.
— Наистина ли го е казал?
— А ти не знаеш нищо, така ли?
— Не знаех. И все още не знам. Кълна се, Шон! Мислех си, че в рамките на няколко дни ще разплетеш кълбото и ще установиш, че по неизвестни причини Мънк Тюринг се е самоубил на територията на Кемп Пиъри. Случвало се е и преди.
— Иън Уитфийлд е на същото мнение. Но смъртта на Райвест коренно промени нещата.
— Ако изобщо двете са свързани.
— Предчувствам, че са свързани.
— В такъв случай ще ти изпратя подкрепление.
— Вече си имам подкрепление.
В слушалката настъпи мълчание, после Джоун просъска.
— Искаш да кажеш, че тя вече е там?
— Коя, Милдред ли?
— Прекрасно знаеш, че имам предвид проклетата Мишел Максуел! — пронизително изкрещя Джоун и Шон бързо отдръпна апарата от ухото си.
— Точно така — спокойно отговори той. — Току-що се появи, готова за работа.
— Тя не работи за нашата фирма!
— Знам, но имам намерението да я наема като подизпълнител.
— Нямаш право!
— Имам. Аз съм независим агент. В член петнайсети на договора с вашата фирма пише, че мога да ползвам услугите на консултанти при условие, че заплащането им става от договорения хонорар, тоест — за моя сметка.
— Ти си прочел договора?
— Винаги чета договорите, които подписвам, Джоун. Надявам се, че заедно ще успеем да разплетем кълбото. Използвам случая да те уведомя, че ще използвам услугите и на още един консултант — психолог на име Хорейшо Барнс.
— Защо? Или според условията на договора аз нямам право да се интересувам от твоите консултанти?
— Става въпрос за дъщерята на Мънк Тюринг, която се нуждае от помощта на психолог — спокойно отвърна Шон. — Преди малко научи за смъртта на баща си и изпадна в истерия. Тя е особено дете, което трудно общува със света. Надявам се, че Хорейшо ще успее да се справи със състоянието й.
Джоун вероятно разбра, че не може да промени хода на събитията, и примирително каза:
— Може би детето знае нещо, което е свързано със смъртта на баща му.
— Не е изключено. В момента изясняваме този въпрос.
— Шон, да рискуваш живота си не фигурира в служебната ти характеристика.
— Непрекъснато ще си го напомням — отвърна Шон.
— Ако нещо все пак се случи, кажи на Милдред, че ще изглежда прекрасно в момента, в който налапа някой едрокалибрен куршум, предназначен за теб.
— Тя несъмнено знае какво изпитваш по този въпрос.