Обикновен гений
Шрифт:
— Е, ти си млада и красива. Ще изчакаш да ти зараснат белезите и ще хванеш юздите на живота си.
— Как по-точно?
— Като си намериш мъж. Добър и богат мъж, който ще се грижи за теб. Използвай даденото ти от бога, скъпа. Но не забравяй, че всички около теб имат право на оцеляване. Не допускай грешката да си мислиш, че парите са си негови. Това е ужасна заблуда.
— От опит ли го казваш?
Санди въздъхна.
— Защо не дават да се пуши тук, по дяволите? В един глас твърдят, че никотинът е
— Но ти искаш да си тук, нали? — подхвърли Мишел.
— О, скъпа, всички желаем да сме тук — усмихна се Санди и лапна две парченца аспержи.
Покрай масата им мина Бари, подкрепящ някакъв мъж, който едва се държеше на крака.
— Познаваш ли го? — кимна след него Мишел. — Казва се Бари.
Санди се вгледа в мъжа и кимна.
— Виждала съм го, но не го познавам. За съжаление всяко подобно заведение си има своя Бари.
— И преди ли си била тук?
— Не, но съм била в други клиники. Аз съм от редовните пациенти.
— Къде е домът ти?
— Със сигурност не там, където е сърцето ми, скъпа. А сега трябва да тръгвам, защото усещам първите пристъпи на мигрената. Не обичам да ме гледат в това състояние. Като нищо ще промениш мнението си за добрата стара Санди.
Количката бързо се отдалечи и Мишел остана сама, втренчена в чинията си.
След обяда тя предприе малка разходка, която я отведе до стаята на Санди. Мина бавно покрай вратата и надникна през правоъгълното прозорче. Санди спеше. Вероятно по този начин се бореше с мигрената. Мишел продължи до дъното на коридора и спря пред заключената и оборудвана с аларма врата на аптеката. През решетъчното прозорче се виждаше оплешивяващ мъж с бяла престилка, приведен над някаква рецепта. Той вдигна глава, срещна усмивката й и намръщено й обърна гръб.
— Добре де, няма да ти изпращам коледна картичка — промърмори под нос Мишел.
— Пак ли се разхождаш? — обади се някакъв глас зад гърба й.
Тя бързо се обърна и срещна изпитателния поглед на Бари.
— Просто убивам времето.
— Лицето ти е по-добре. Страхотните скули започват да се очертават.
— Благодаря — кратко отвърна тя.
— По обед видях, че разговаряш със Санди.
— Изглежда приятна жена.
— Трябва да внимаваш с нея.
— О, ти я познаваш? — сбърчи вежди тя.
— Да кажем, че познавам хора като нея. Те могат да създават неприятности. А ти не искаш неприятности, нали?
— Никога не ги търся — излъга тя.
— Браво, така трябва — пренебрежително се усмихна той. — Виж, ако имаш нужда от нещо, не се колебай да ме потърсиш.
— Какво например?
Той прие въпроса с усмивка, в която се долавяше лека изненада.
— Абсолютно всичко. Отлично знам колко самотен може да се почувства
— Аз никога не се чувствам чактолкова самотна.
По-късно през деня Хорейшо Барнс се настани насреща й с бележник в ръце.
— Днес ще караме без магнетофон, а? — иронично подметна тя.
— Натъпкал съм се с витамини — почука главата си той. — Всичко е тук, вътре. Между другото, успях да се свържа с брат ти.
— Какво каза той? — бързо се приведе напред Мишел.
— Прояви разбираема загриженост.
— Ти какво му каза?
— Само каквото беше необходимо.
— За бара?
— Защо трябва да му обяснявам, че си отишла да изпиеш едно питие и съвсем случайно си се сбила с Голиат?
— Престани да ме будалкаш. Каза ли му?
— Предпочитах да чуя какво тойще каже за теб — невъзмутимо отвърна Хорейшо и прелисти бележника си. — Той каза, че си като динамит, с неизчерпаема енергия и устрем, с които си засрамвала цялото ви семейство. Определи те като живо торнадо, но съм сигурен, че го каза с много обич.
— Бил винаги преувеличава.
— Не и в този случай. Но той каза и още нещо, което ми се струва интересно.
— Какво?
— Можеш ли да отгатнеш?
— Стига с игрите, за бога — въздъхна Мишел. — Просто ми кажи.
— Добре — кимна Хорейшо. — Той каза, че като малка си била страшно подредена. Всичко около теб е имало своето точно определено място, което е много необичайно за дете. Дори са се шегували с теб. А след това изведнъж си се превърнала в пълната си противоположност.
— Какво толкова? Просто съм го надживяла. На всеки може да се случи. И днес съм абсолютна мърла.
— Права си, че се случва. Но обикновено, когато си само на шест, това не става без причина, а още по-малко само за една нощ. Ако се бе случило в пубертета, изобщо нямаше да му обърна внимание. Всички тийнейджъри са разпилени. На тринайсет май нещо се обърква в някаква определена хромозома и започваш да живееш сред хаос и мръсотия и твърдо да се опълчваш срещу изискванията на родителите ти. А аз просто се питам какво те е тласнало натам далеч преди задействането на въпросната хромозома.
— На кого му пука? Беше толкова отдавна.
— В нашия случай дупката във времето е без значение. Важното е да разберем какво се е въртяло в главата ти тогава.
— Знаеш ли, че никога не сме говорили за отношенията ми с един човек, който изби много хора. Аз не съм психоаналитик, но не мислиш ли, че има връзкасъс сегашното ми състояние?
— Добре, да поговорим за него — кимна Хорейшо.
Мишел се облегна назад и сложи ръце върху бедрата си.