Окото на тигъра
Шрифт:
Напънът върху въжето го накара да затрепери, като забила се в целта стрела, а от нишките му захвърчаха струйки вода.
Плавахме бавно, успоредно на рифа, обикаляйки пролома. Следях предпазливо корала, избягвайки всякакви рискове, и си представях как Джими се носи безшумно под повърхността далеч надолу към дъното, криволичейки наляво-надясно, за да избегне високата стена от подводен корал. Сигурно усещането беше вълнуващо и аз му завидях, решавайки да направя едно кръгче с шейната, когато ми се удаде възможност.
Приближихме се точно срещу пролома, задминахме го и точно тогава Гътри се развика. Погледнах бързо зад кърмата и видях, че в дирята на яхтата подскача голям жълт балон.
— Намерил е нещо — викна Гътри.
Джими бе изхвърлил тънка корда с тежест, а прикрепената към нея лампичка бе осветила автоматично жълтия балон с въглероден двуокис за отбелязване на мястото.
Продължавах да напредвам неотклонно покрай рифа и след четвърт миля ъгълът на буксирното въже се изправи, а шейната изскочи на повърхността сред разплискалата се вода.
Отдалечих се на безопасно разстояние от рифа и слязох долу, за да помогна на Гътри да изтегли шейната.
Джими се покатери на палубата и когато свали защитната си маска, устните му трепереха, а сивите му очи блестяха от възбуда. Сграбчи ръката на Матерсън и го повлече към каютата, пръскайки морска вода на всички страни по любимата палуба на Чъби.
Гътри и аз навихме въжето и изтеглихме шейната на палубата. Качих се отново на мостика и подкарах бавно „Танцуващата“ към входа на Топовния пролом.
Преди да сме го стигнали, Матерсън и Джими се качиха на мостика. Вълнението на Джими беше се предало и на Матерсън.
— Хлапето иска да се опита да извади нещо — много добре знаех, че не трябва да питам какво ще вади.
— Колко е голямо? — попитах наместо това аз и погледнах часовника си. Разполагахме с час и половина до началото на насрещното течение, което щеше да се понесе през пролома.
— Не е много голямо… — успокои ме Джими. — Не повече от петдесет фунта.
— Сигурен ли си, Джеймс? Не е по-голямо, нали? — не му вярвах заради въодушевлението след всичките положени усилия.
— Кълна се.
— Искаш ли да поставим въздушен балон?
— Да, ще го издигна с въздушен балон и после ще го изтеглим надалече от рифа.
Насочих предпазливо „Танцуващата“ на заден ход към жълтия балон, който се клатушкаше игриво сред застрашителните коралови дълбини на пролома.
— Повече не мога да се приближавам — извиках надолу към палубата, а Джими ми махна с ръка, че ме е разбрал.
Той се затътри като патица назад към кърмата и заоправя екипировката си. Взел беше два въздушни балона, както и брезентовото покривало за шейната, омотано цялото с найлоново въже.
Видях, че проверява местоположението на жълтия балон с компаса на ръката си, после погледна отново нагоре към мен, преди да скочи заднешком зад кърмата, и изчезна.
Под кърмата се появи бяла ивица от равномерно издишвания въздух, която започна да се отдалечава по посока на рифа. Гътри отпускаше завързаното за тялото му въже.
Задържах „Танцуващата“ на място, подавайки на преден и на заден ход и запазвайки разстоянието от сто ярда до южния край на пролома.
Изпусканите от Джими мехурчета бавно се приближаваха към жълтия балон, а после силно забълбукаха до него. Той работеше под балона и аз си представих как закрепва празните въздушни балони към предмета с найлоновите връзки. Сигурно му беше доста трудно да закрепи обемистите балони заради течението, което засмукваше и влачеше встрани. След като веднъж закрепеше връзките, той можеше да започне да пълни балоните с въздух от кислородните бутилки.
Ако Джими бе точен в преценката си за размера на мистериозния предмет, нямаше да е необходимо да вкарва много въздух, за да го повдигне от дъното, а след като го избуташе нагоре, ние можехме да го изтеглим на безопасно място и да го качим на борда.
Успях да задържа „Танцуващата“ на място в продължение на пет-десет минути, а после съвсем внезапно на повърхността изскочиха туловищата на две лъскави зелени кълбета. Въздушните балони бяха изплували — значи Джими беше повдигнал плячката си.
Веднага щом изплуваха напълнените балони, до тях се появи обвитата му с качулка глава и той вдигна право нагоре дясната си ръка. Даваше ни знак да започнем да теглим на буксир.
— Готови? — извиках към палубата на Гътри.
— Готови!
Той бе затегнал въжето и аз потеглих предпазливо от рифа, пълзейки съвсем бавно, за да не закача балоните и да ни ги пробия.
На петстотин ярда от рифа изключих от скорост и тръгнах да помогна да изтеглим плувеца и огромните му въздушни балони.
— Стой на мястото си — изръмжа ми Матерсън, щом се приближих към стълбата, а аз свих рамене и се върнах зад щурвала.
„Да вървят по дяволите“, рекох си аз и запалих пурата си, но не можех да се отърва от глождещото ме любопитство, докато те се трудеха с въздушните балони и ги изтегляха към носа на яхтата.
Помогнаха на Джими да се покачи на борда, а той свали от раменете си тежките кислородни бутилки, отпускайки ги върху палубата, след което свали от лицето си предпазните очила.
Възбуденият му писклив глас се разнесе чак до мостика, където бях се надвесил над перилата.
— Ама че късмет! — викна той. — Та това е…
— Затваряй си устата! — предупреди го Матерсън и Джими млъкна, а тримата вдигнаха очи към мен, извръщайки глави към мостика.
— Не ми обръщайте внимание, момчета — засмях се аз и размахах весело пурата си. Те се извърнаха и се скупчиха един до друг. Джими зашепна, а Гътри се провикна „Мили Боже!“ и удари Матерсън по гърба, след което всички завикаха радостно, скупчени на перилата, и започнаха да дърпат нагоре въздушните балони с прикрепения към тях товар. Действията им бяха доста несръчни, защото „Танцуващата“ се клатеше силно, а аз се надвесих от мостика, разяждан от любопитство.