Окото на тигъра
Шрифт:
Имаше достатъчно време, за да се прицели добре в мен, но избърза от страх, а и беше залитнал. Мощният изстрел ме оглуши, а едрокалибреният куршум профуча край бузата ми и отиде встрани. Откатът изхвърли нагоре пистолета, а докато го навеждаше за следващия си изстрел, аз се претърколих встрани и вдигнах карабината.
В цевта сигурно беше останал само един патрон, но в него ми беше късметът. Не се прицелих, а щом надигнах дулото, просто натиснах спусъка.
Куршумът се заби в свивката на десния му лакът, разкъсвайки ставата, а пистолетът отлетя през рамото му назад, плъзна се по палубата и тупна
Гътри се извъртя встрани със странно изкривена и увиснала от разкъсаната става ръка и в същия миг ударникът изщрака в празния патронник на карабината.
Втренчихме се един в друг, и двамата лошо ранени, но старата ни неприязън не беше изчезнала. Тя ми даде сили да коленича и да се затътря към него, изпускайки от ръка празната карабина.
Гътри изръмжа и се обърна, стискайки със здравата си ръка натрошения си лакът. Тръгна, залитайки, към лежащия в шпигатите пистолет.
Разбрах, че няма начин да му попреча. Раната му не беше смъртоносна и предполагах, че сигурно може да стреля и с лявата си ръка, която не беше засегната. Все пак направих последен опит — прехвърлих се през трупа на Матерсън и се втурнах навън към палубата, достигайки я тъкмо когато Гътри се навеждаше да измъкне пистолета от шпигатите.
Тогава „Танцуващата“ ми се притече на помощ и заскача като див кон, разлюляна от случайна вълна. Гътри загуби равновесие, а пистолетът се плъзна встрани по палубата. Той се извърна да го докопа, но се подхлъзна върху изпръсканата от кръвта ми палуба и падна.
Строполи се тежко, затискайки под себе си простреляната ръка. Изкрещя от болка, извъртя се на колене и започна бързо да припълзява към лъскавия черен пистолет.
Върху външната стена на каютата имаше шкафче за дългите рибарски куки, наредени една до друга като билярдни щеки. Прътовете им бяха дълги по десет фута, завършващи с яки остриета от неръждаема стомана.
Чъби беше изострил върховете им като скалпели. Направени бяха така, че да се забиват дълбоко в тялото на едрата риба, а при силен замах да откъсват главата от трупа. После рибата можеше да бъде изтеглена на борда с помощта на здравото найлоново въже, което бе прикрепено към всяка кука.
Гътри почти бе стигнал до пистолета, когато откачих скобата на шкафа и свалих една от куките.
Гътри вдигна пистолета с лявата си ръка, намествайки го в шепата си, и бе напълно зает с оръжието, а в същото време аз се надигнах отново на колене, вдигнах с една ръка куката и я запратих високо над превития му гръб. Щом куката прелетя над него, дръпнах рязко, забивайки стоманеното острие с цялата му дължина в ребрата му, докато лъскавият метал не потъна до извивката. Тласъкът го събори на палубата и пистолетът отново се изхлузи от ръката му, отнесен далеч встрани от клатушкането на яхтата.
Той започна да пищи, надавайки висок мъчителен вой, защото стоманата бе проникнала дълбоко в тялото му. Напънах още по-силно с ръка, опитвайки се да забия острието в сърцето или белите му дробове, но куката се отчупи от дървения прът. Гътри се претърколи по посока на пистолета. Протегна се отчаяно да го сграбчи, а аз пуснах пръта и се пресегнах също така обезумяло към въжето, за да го задържа.
Някога бях гледал в един нощен клуб в хамбургския район Санкт Паули битката на две жени, борещи се в басейн с черна кал — и сега Гътри и аз правехме същото, само че вместо в кал ние се биехме в локви от собствената си кръв. Залитахме и се търкаляхме по палубата, безмилостно събаряни от люлеещата се по вълните яхта.
Гътри най-после бе започнал да губи сили, свил здравата си ръка върху забитата в тялото му огромна кука, а при последвалия тласък на вълните успях да хвърля на шията му въжената примка и да се запъна здраво с единия си крак в долната част на палубната пейка. После напънах с последните остатъци от силата и волята си.
И изведнъж Гътри изпусна шумно дъх, езикът му увисна навън и тялото му се отпусна, краката му се изпънаха втвърдено, а главата му заподскача напред и назад, следвайки тласъците на „Танцуващата“.
Усетих безкрайно изтощение. Ръката ми сама се разтвори и изпусна въжето. Легнах по гръб и затворих очи. Мракът се спусна над мен като покров.
Когато дойдох в съзнание, усещах лицето си така, сякаш е било залято с киселина, устните ми бяха се надули, а жаждата ми бушуваше като горски пожар. В продължение на шест часа бях лежал с изложено на тропическото слънце лице и бях изгорял жестоко.
Извърнах се бавно на хълбок и изстенах немощно от непоносимата болка в гърдите. Полежах още малко в пълен покой, докато болката утихне, а после се заех да разгледам раната.
Куршумът бе преминал косо през бицепса на лявата ми мишница, без да засяга костта, и бе излязъл през триглавия мускул, оставяйки голяма дупка с разкъсани краища. А после веднага бе се забил странично в гръдния ми кош.
Пъшкайки сподавено от болка, открих и опипах с пръст раната. Тя бе зейнала над едно от ребрата. Напипах оголената с груби краища пукната кост, а там, където бе ударил и бе се сплескал куршумът, в набитата плът бяха останали отломки от олово и дребни костици. Минал бе и през големия гръбен мускул и излязъл под лопатката, оставяйки дупка с размери на малка чашка за кафе.
Отпуснах се на палубата, пъшкайки и опитвайки се да превъзмогна спазмите от гадене и виенето на свят. Докато опипвах раната, тя бе започнала да кърви отново, но поне ми стана ясно, че куршумът не е проникнал в гръдната кухина. Все още имах някакъв шанс да оцелея.
Докато си почивах, огледах с помътнелия си поглед на какво приличам. Косата и дрехите ми бяха се втвърдили от засъхналата кръв, с която беше оплескана и цялата палуба — на спечени черни петна или на лъскави съсиреци.
Гътри лежеше по гръб с все още забитата в тялото му кука и увитото около шията му въже. Газовете в корема му вече бяха заработили, придавайки му подпухналия вид на бременните.
Надигнах се на колене и започнах да пълзя. Входът на каютата бе почти закрит от тялото на Матерсън, което куршумите бяха обезобразили, така сякаш е бил разкъсан от свиреп хищник.
Пропълзях през група и щом видях хладилния шкаф зад бара, установих, че скимтя на висок глас.
Пръхтейки и давейки се от нетърпение, изпих три кутии кока-кола, разливайки върху гърдите си от ледената течност, а след всяка глътка стенех от болка и поемах дълбоко дъх. После отново легнах да си почина. Затворих очи и просто ми се прииска да спя до безкрай.