Окото на тигъра
Шрифт:
Продължихме да се спускаме край кораловата стена и целият прекрасен морски свят около нас се раздвижи, изпълнен с красота, гибел и опасности. Сред отровните стебла на огромната морска анемония се гушеха свенливо малки красиви рибки, за които отровните стрелички на водораслото не бяха опасни. Край корала се плъзна огромна змиорка, чието дълго черно тяло се виеше като вимпел, добра се до скривалището си и се обърна да ни сплаши с ужасните си нащърбени зъби и с изцъклените си змийски очи.
Спускахме се надолу, ритайки с плавниците, и накрая видях дъното. То бе някаква мрачна джунгла от
Увиснахме над непроходимата джунгла и аз проверих хронометъра и дълбокомера. Бяхме се спуснали на сто двайсет и осем фута, а изминалото време бе пет минути и четирийсет секунди.
Дадох знак с ръка на Шери да остане там, където беше, и се спуснах надолу към върховете на морската джунгла, разгръщайки предпазливо студените хлъзгави листа. Пробих си път надолу и стигнах до някакво относително открито пространство. То бе скрито в сумрак от извисяващите се стебла на бамбука и населено с чудновати риби и морски животни.
Веднага ми стана ясно, че няма да е никак лесно да претърсим дъното. Видимостта тук бе десет фута, дори и по-малко, а общата площ, която трябваше да преровим, беше около два-три акра.
Реших да доведа Шери и като начало да огледаме около основата на скалата, движейки се един до друг и без да се изпускаме от поглед.
Напълних дробовете си с въздух и отскочих от дъното като отпусната шамандура, пробих си път през плътната подводна растителност и изскочих над нея.
Не можах да видя веднага Шери и почувствах, че мигновено ме обзема безпокойство. После зърнах сребристата нишка от въздушни мехурчета, които се точеха от апарата й край тъмната стена от корал. Тя бе заплувала наоколо, пренебрегвайки наставленията ми, и това ме ядоса. Заритах с плавниците към нея и бях на двайсет фута разстояние, когато разбрах какво прави. Раздразнението ми мигновено премина в ужас.
Дългата поредица от нещастия и неудачи, която щеше да ни преследва при Топовния пролом, беше започнала.
В скалата от корал стърчеше красиво, подобно на папрат разклонение, което се виеше изящно насам-натам, обагрено от бледорозово до яркочервено.
Шери беше откъснала една голяма клонка от него. Държеше я в голите си ръце и още докато се приближавах бързо към нея, забелязах, че краката й се докосваха лекичко в протегнатите червени ръце на страховития огнен корал.
Сграбчих я за китките и я дръпнах надалече от жестокия красив корал. Забих палците си в плътта й, разклащайки диво ръцете й, за да я накарам да пусне смъртоносното клонче. Бях като обезумял, защото знаех, че в същия миг скритите в кораловите разклонения десетки хиляди миниатюрни полипи изстрелват от клетките си отровни стрелички към нейната плът.
Тя ме зяпаше с огромните си учудени очи, усещайки, че се е случило нещо лошо, но без да е напълно сигурна какво е то. Задържах тялото й към себе си и започнах незабавно да изплувам нагоре. Въпреки че бях силно разтревожен, спазвах точно всички правила при изплуване нагоре, като не изпреварвах излизащите от апарата ми мехурчета, а се издигах наравно с тях.
Погледнах хронометъра — бяха изминали осем минути и трийсет секунди. Това означаваше, че сме прекарали три минути на дълбочина от сто и трийсет фута. Бързо пресметнах на каква височина трябва да спра за декомпресия, но нямах време да спазвам указанията, защото агонията на Шери започваше.
Болките й започнаха, преди да сме стигнали средата на разстоянието до повърхността, лицето й се изкриви и дишането й премина в задъхано и мъчително поемане на въздух поради силната умора, а аз се боях, че механизмът на клапана за вдишване може да се запуши така, че да не й подава кислород.
Започна да се гърчи в ръцете ми и дланите й бързо се зачервиха, а по бедрата й се появиха яркочервени ивици като след удари с камшик — а аз благодарих на Бога, че костюмът за гмуркане бе предпазил тялото й.
Когато я задържах на петнайсет фута под повърхността на водата, за да привикнем към намаляващото налягане, тя се задърпа диво, ритайки и извивайки се в прегръдката ми. Все пак успях да я задържа няколко секунди и после я издърпах към повърхността.
Щом главите ни изскочиха над водата, изплюх шнорхела и изкрещях:
— Чъби! Бързо!
Лодката беше на около петдесет ярда от нас, но двигателят й не спираше да работи и Чъби бързо направи обратен завой. Щом лодката се насочи към нас, той предаде управлението на Анджело и пропълзя напред към носа. Надвеси се над нас като някакъв огромен кафяв великан.
— Огненият корал, Чъби — викнах аз. — Много е зле. Изтегли я!
Чъби се наведе през борда, хвана ремъците на врата й и я измъкна рязко от водата. Шери увисна в едрите му кафяви лапи като давещо се котенце.
Измъкнах се от ремъците и оставих апарата за гмуркане във водата, за него щеше да се погрижи Анджело. Когато се покатерих през борда, Чъби беше я положил върху дъното на лодката и беше се надвесил над нея, задържайки я с ръце, за да не се движи, и я успокояваше, а тя стенеше и хлипаше от болка.
Открих подвижната аптечка под купа багаж на носа, но чувайки стенанията на Шери зад себе си, толкова се разбързах, че пръстите ми никак не ме слушаха. Отчупих връхчето на ампула с морфин и напълних спринцовка за еднократна употреба с прозрачната течност. Но безпокойството ми вече се примесваше с гняв.
— Глупаво момиче — скарах й се аз. — Откъде ти дойде тая щурава идея, сякаш си някаква малоумница?
Не можеше да ми отговори, защото посинелите й устни трепереха силно и се давеше от слюнките си. Хванах с два пръста кожата на бедрото й и забих иглата. Продължавах да нареждам сърдито.
— Огнен корал! Боже мой, ти не разбираш нищо от шибаните мешести. Всяко хлапе на острова знае какво е огненият корал.
— Не си го помислих, Хари — болезнено изпъшка тя.
— Не си го помислила… — повторих аз, а болките й още повече ме ядосваха. — Аз пък не мисля, че ти изобщо имаш нещо в главата си, с което да мислиш, защото мозъкът ти е като на пиле.
Извадих иглата и затършувах в аптечката за обезболяващия спрей.
— Ще взема да ти нашаря задника, щом си такава…
Чъби вдигна очи към мен.