Окото на тигъра
Шрифт:
Натисках спусъка, докато преброих до четири, а после отскочих от пътеката и се хвърлих в гъстата стена от пача трева. Зеленината ме скри мигновено, а аз се превих на две, докато криволичех и се промъквах под широките листа.
Зад гърба ми се разнесе стрелба от автомат и куршумите късаха и плющяха в гъстата растителност. Нито един не ме засегна и аз отново се впуснах да бягам.
Предполагах, че внезапната ми и неочаквана атака сигурно е обезвредила напълно двама или трима моряци, а още един-двама вероятно са били ранени.
Но боеспособността на останалите беше сериозно нарушена — особено след като нападението ми беше последвало толкова скоро яростния отпор на Чъби. Предположих, че след като се доберат до безопасния борд на катера, силите на злото ще обмислят надълго и нашироко дали да стъпят отново на острова. Втория рунд бяхме спечелили с пълно превъзходство, но те все още държаха Шери Норт. Имаха в ръцете си силен коз. Докато тя беше при тях, можеха да диктуват правилата на играта.
Чъби ме чакаше сред скалите при седловината към върха. Той наистина беше непробиваем.
— За Бога, Хари, къде беше досега? — възкликна той. — Цяла сутрин те чакам тук.
Видях, че е взел раничката ми от цепнатината в скалите, където бях я оставил. Тя лежеше в краката му заедно с два пленени автомата и патрондаши с муниции.
Подаде ми шишето с вода и едва тогава усетих колко съм жаден. Силно хлорираната вода напомняше стипчивия вкус на шампанското „Вьов Клико“, но не си позволих повече от три глътки.
— Трябва да ти се извиня, Хари, задето стрелях. Просто не можах да се въздържа, човече. Бяха се струпали и стърчаха на откритото като ученици на пикник. Просто не можах да се стърпя и започнах да гърмя. Свалих двама, а другите се разхвърчаха като пилци. Вирнаха пушкалата си нагоре и стреляха напосоки.
— Да — кимнах аз. — Срещнах ги, когато преминаха от другата страна на скалите.
— Чух, че се стреля. Тъкмо се готвех да тръгна да те потърся.
Седнах на камъка до него и измъкнах пурите от раничката.
Двамата запушихме блажено, но Чъби наруши мълчанието.
— Е, може да се каже, че им подпалихме задниците — съмнявам се, че ще се върнат пак. Но те все още държат мис Шери, човече. Докато тя е в ръцете им, диктуват играта.
— Колко бяха при теб, Чъби?
— Десет — изплю парченце тютюн и заразглежда пламъчето на пурата. — Но пречуках двама — а мисля, че прострелях още един.
— Да — съгласих се аз. — Срещнах седем. Налагаше се да стрелям и аз. Не са останали повече от четирима, но има още осем от оная банда, която беше откъм моята страна. Да кажем, че са дванайсет, плюс ония, дето са на борда — още шест или седем. Срещу нас все още има около двайсет пушки, Чъби.
— Съвсем неравностойно е, Хари.
— Дай да измислим нещо, Чъби.
— Добре, Хари.
Избрах най-новия и най-малко очукания от трите автомата, за който разполагах с цели пет заредени пълнителя. Скрих ненужните оръжия под една плоска скала, а после заредих и проверих автомата.
Двамата пийнахме още малко от шишето с вода, а после тръгнах напред, следвайки предпазливо скалите и внимавайки да не подавам глава. Поехме обратно към напуснатия лагер.
Огледахме цялата северна част на острова от мястото, от което за първи път бях забелязал приближаването на „Мандрейк“. Мани и Сюлейман Дада бяха изтеглили всичките си хора от острова, както и предполагахме, че ще направят. И нашата лодка, и по-малка моторница бяха хвърлили котва край борда на катера. Забелязах, че насам-натам се щурат разни неспокойни фигури, а докато наблюдавах лутащите се моряци, си представях какъв бяс и жажда за отмъщение са настъпили в командната каюта.
Сюлейман Дада и новият му съдружник несъмнено изливаха жестокия си гняв върху своите вече сурово наказани и деморализирани подчинени.
— Искам да сляза до лагера, Чъби. Да видя какво са оставили — рекох най-сетне аз и му подадох бинокъла. — Продължавай да ги наблюдаваш вместо мен. Сигналът ни за предупреждение ще бъде три бързи изстрела.
— Добре, Хари — съгласи се той, но докато се изправях, на борда на катера отново настъпи трескаво оживление. Взех бинокъла от Чъби и проследих Сюлейман Дада, който се показа от каютата и започна да се изкачва с мъка по стълбичката за мостика. Облечен в бялата си униформа, окичен с проблясващи на слънцето медали и обслужван от тълпа помощници, той ми напомняше на дебела бяла мравка царица, която излиза от царствената си килийка сред гъмжащи мравки работнички.
Преместването най-сетне приключи и докато наблюдавах с бинокъла, видях, че на Сюлейман бе подаден електронен рупор. Той огледа брега, повдигна мегафона към устата си и видях през мощните лупи, че размърда устни. Звукът стигна до нас само след секунди, усилен от уреда и предаван от вятъра.
— Хари Флечър, надявам се, че ме чуваш — ниският му, добре обработен глас бе придобил по-остра нотка от усилвателя. — Довечера възнамерявам да организирам едно представление, което ще те убеди в необходимостта да ни сътрудничиш. Моля те да застанеш на място, откъдето ще можеш да виждаш. Ще останеш очарован. В девет часа довечера, на горната палуба на същия този кораб. Определяме си среща, Хари. Не пропускай представлението.
Подаде мегафона на един от помощниците си и заслиза надолу.
— Ще сторят нещо лошо на Шери — промърмори Чъби и запремята отчаяно пушката в скута си.
— Ще го разберем в девет часа — казах аз и проследих офицера с мегафона, който се спусна от палубата в моторницата. Започнаха да обикалят бавно около острова, спирайки се на всяка половин миля, за да повтарят поканата на Сюлейман Дада към мен край притихналите брегове. Той много държеше да я приема.
— Добре, Чъби — погледнах към часовника си аз. — Разполагаме с още няколко часа. Ще сляза до лагера. Продължавай да наблюдаваш.
Лагерът беше претърсен и обран от всичко по-ценно, а екипировката и провизиите ни бяха потрошени и разхвърляни из пещерите — но нещичко все пак бе останало.
Открих пет туби с гориво и ги скрих заедно с всичко друго, което можеше да ни бъде от полза. После пропълзях предпазливо към горичката, където открих с облекчение, че скривалището на касата, златната глава на тигъра и складираните муниции беше непокътнато.
Грабнах петгалонов бидон с питейна вода и три консерви с говеждо и зеленчуци и се покатерих отново на скалите, където ме чакаше Чъби. Нахранихме се и аз рекох на Чъби: