Остров Тамбукту
Шрифт:
Тогава разбрах колко опасен е ловът на диви говеда. За да убият едно кро-кро със своите стрели и копия, туземците трябваше да го обградят от няколко страни и да хвърлят копията и стрелите си отблизо. Ако не го убият при първото нападение, говедото освирепява и се впуща срещу нападателите. Щом говедото наближи някого, ловецът ляга на земята и то, уплашено от тази човешка хитрост, прескача ловеца и хуква подир друг ловец. През това време копията и стрелите летят от всички страни и се забиват в тялото му...
След ловците вървяха няколко туземци, които одираха убитите животни, нарязваха ги на големи късове и ги отнасяха в стана на
Късно през нощта всички ловци се събраха в стана. Боамбо съобщи резултатите от големия лов. Аз бях убил най-много животни - две кро-кро и една дива свиня - и вождът ме обяви за пръв ловец.
Така завърши големият лов.
Двадесет и трета глава. Тайните помисли на Смит. Вълкът козината си мени, но нрава - не. Плантацията на Смит. Черните никога не стават бели
I
В последно време често ходех в яхтата да чета. Библиотеката на Смит беше останала там, защото нямаше как да я пренесем на брега - тя беше масивна и много тежка, пък и не бихме могли да я внесем в колибата през малките тесни врати. Интересувах се най-много от научните книги, но такива имаше съвсем малко. Все пак между петстотинте тома намерих няколко интересни книги и понякога по цял ден четях в яхтата.
Веднъж и Смит дойде с мен и почна да се рови из библиотеката. Оттогава той идваше всеки ден в яхтата и все повече и повече се увличаше от книгите. И което беше странно - той четеше специални книги по почвознание и растениевъдство на островите от Зондския архипелаг, към които спадаше може би и остров Тамбукту или поне имаше сходна с тях флора и фауна. Смит особено се интересуваше от практическата страна на въпроса - как трябва да се обработва почвата и какви култури могат да виреят по тия места, както и тяхното отглеждане. Тия занимания на плантатора ме учудиха, но не го разпитвах нищо и чаках да видя какво ще излезе от неговия интерес към почвознанието и растениевъдството.
Една сутрин той дойде в моята колиба и ме помоли да отидем при Арики. Отказах. Бях решил никога да не се срещам с този нечестен и опасен старец. Тогава Смит ме помоли да го заведа при Боамбо. Той искаше да говори нещо много важно с главатаря, но тъй като не знаеше езика на племето, помоли ме да му бъда преводач.
– Какво ще искате от главатаря? - попитах го аз, когато тръгнахме към колибата на Боамбо.
– Искам да ми даде земя - отговори Смит. - Избрал съм си едно прекрасно кътче близо до селото, през което протича малка рекичка.
– Защо ви е това прекрасно кътче? - учудих се аз.
– Ще го засея. Имам различни семена, които мислех да засея на Кокосовите острови. Ще ги засея тук. Ще засея и местни растения - таро, ямс, кокосови палми, хлебни дървета...
– Защо ви трябва всичко това? - недоумявах аз. - Тук има достатъчно таро, ямс, кокосови палми и хлебни дървета.
– Искам да разнообразя храната си.
– Нима гладувате?
– Не гладувам - призна Смит, - но не съм и много сит. Моите нужди са по-големи от нуждите на диваците. Тяхната храна е еднообразна: таро, ямс и батати, след това батати, ямс и таро. А това е едно и също нещо, защото тия три вида култури съдържат почти едни и същи хранителни вещества: крохмал, захар, някой и друг витамин - и толкова. След това ядат захарна тръстика, печени питки и плодове, риба и молюски... Това не е достатъчно, сър. Човекът е месоядно животно, а тия хора рядко ядат месо. Техните питомни свини, кучета и кокошки никак не са достатъчни, а аз съм свикнал всеки ден да ям месо.
– Но вие искате да правите градина, а не животновъдна ферма - възразих аз.
– Така е - съгласи се плантаторът. - Ще засея различни култури и ще имам много по-разнообразна храна. Но работата не е само в яденето. Аз имам идеи, сър. Искам да покажа на тия диваци какво може да направи образованият човек. Те засяват тарото и ямса по първобитен начин. Зеленчуци почти не сеят и се ползуват от това, което природата им дава в готов вид. Те просто не използуват богатата почва на острова. Аз ще им докажа как трябва да се работи. Не забравяйте, че съм плантатор и разбирам нещичко от земеделие. Реших да правя опити с различни растения. Ще науча племето да получава по три реколти в годината.
Идеята на Смит не беше лоша. Ако се засеят такива растения, каквито тук нямаше, това ще бъде много полезно за племето. Разнообразната храна има голямо значение за живота на човека. Не беше без значение и друго - туземците ще се научат да обработват почвата и да засяват различните култури според съветите на науката. Идеята на Смит беше прекрасна и аз обещах да му помогна.
– С едно условие, сър - каза Смит.
– Какво е то?
– Земята, която ще обработвам, и плодовете, които ще получавам от нея, ще бъдат мои.
Той така подчерта думата "мои", че аз не намерих за нужно да му възразявам. Както не бих могъл да изтръгна с корените едно петдесетгодишно дърво, тъй не бих могъл да изтръгна и понятието частна собственост от неговото съзнание.
Боамбо се съгласи. Той разбра ползата, която Смит можеше да принесе на племето със своите опити, и му разреши да разполага, както намери за добре, със земята, която беше си избрал. Нещо повече - главатарят каза, че хората от Букту ще му помагат при обработването на земята.
– Обяснете му добре - помоли ме Смит, - обяснете му, че не само земята, но и всичко, което засея, ще бъде мое.
Боамбо и на това се съгласи.
От тоя ден Смит почна да обработва своята земя. Понякога и ние с капитана му помагахме, макар че всеки път плантаторът ни поставяше едно и също условие: да нямаме никакви претенции. Той ще си направи малка плантация и тя ще бъде негова собственост. Благодарността е единственото нещо, с което може да ни се отплати за нашия труд. Може да ни изкаже и похвала...
– Веднъж вие ми казахте - иронично се усмихна Смит, - че похвалата е единствената награда, която ловецът получава, когато убие някое животно. Тогава мислех, че това е несправедливо, но вие ме убедихте в обратното и аз разбрах, че не съм прав.
– С вашите камъни по вашата глава - смееше се Стерн.
Смит беше си избрал една доста голяма поляна, обраснала с високата трева аланг-аланг и с редки диви палми и храсти. По примера на туземците ние запалихме от всички страни сухата трева и поляната се превърна в черна равнина, из която тук-там стърчаха големите дървета. След това дойде най-трудното: трябваше да обърнем земята с железни лопати и да изкореним обгорелите храсти. Работата беше тежка, особено за хора като нас, които не са свикнали с физически труд. Но ние не бързахме. Макар плантацията да беше на Смит, той не беше наш господар и не смееше да ни подканя. Пък и самият той често отиваше под някоя сянка да пуши.