Открадването на „Даная“
Шрифт:
— Колко вино изпи Федериго?
— Федериго изпи само една чаша Толкова му налях.
— Как ви подействува виното?
— Виното беше много силно. От две чаши ми се замая главата. Пък аз съм пияч от класа!
— Какъв сте пияч, не зная, нито ме интересува, но си личи, че сте лош началник, Колона! Щом като ходите с подчинените си на кръчма, вие сте лош началник! Аз ще подам рапорт до Управлението на музеите да ви понижат!
— Още вчера разбрах, че ми имате зъб, господине!
— Плюй в пазвата си, Колона! Плюй, да не те взема наистина
— Аз не съм от страхливите, господине!
— Джовани, изведи този, докато не са ме засърбели ръцете! Бързо навън!
— Виждате ли, професоре — обърна се Чигола към Роберто Тоци, — пригладен, сресан, а в душата си — негодник! Такъв тип е способен на всякаква гадост. Ако рече да убива, той няма да стреля открито, в лицето, не! Той ще се цели в тила! Из засада, от някой тъмен ъгъл, когато човек не очаква нищо. Бам, и край!
— Ужасно! — въздъхна Роберто Тоци.
Не стига, че в неговия свят на багри и светлосенки беше се втурнала кризата, ето че сега там се разпореждаха крадци и разни убийци стреляха из засада! Какво остана от шестдесетте години, мили боже, когато на всички се струваше, че над бедната Италия изгрява слънцето на един нов ренесанс!
Адютантът Джовани доведе Ливио Перети. Младият човек не беше загубил нито грам от самочувствието си, той влезе в кабинета самоуверено и със следи от една лека раздразненост по лицето си, като човек, комуто натрапчиви гости губят напразно времето. Както и през вчерашния ден, той кимна към Роберто Тоци, а Чигола погледна така, сякаш гледаше в празно пространство.
— Е — кимна Чигола, който от опит знаеше, че в края на краищата все пак ще вземе своето, — да речем, че вие сте един възпитан човек и сте ни поздравили с „добро утро“, както е прието. Мога ли да ви попитам как прекарахте нощта?
— Не можете, господине. На въпроси от интимен характер не отговарям!
— Добре. Тогава ми отговорете на втория въпрос: спомнихте ли си най-сетне името и адреса на вашата любовница, при която сте били от 4 ч. в сряда следобед до 8 ч. вчера сутринта?
— И вторият ви въпрос, господине, е от интимен характер. Смятайте, че не мога да си припомня нищо.
— Добре. В такъв случай да започнем от вчера сутринта! И тъй, вие се събуждате при вашата любовница, виждате, че времето е напреднало, обличате се и бързешком пристигате в „Боргезе“, за да продължите работата си. В 9 часа влизате с първите посетители. После?
— Нали ви разправих вчера? Колко пъти искате да ви разказвам една и съща история?
— Значи, в 9ч влизате с първите посетители?
— Е, добре, влизам с първите посетители!
— Джовани — обърна се Чигола към адютанта си, — доведете портиера Августино!
Чигола погледна предупредително към Роберто Тоци и дори му смигна А деликатният човек се изчерви вътрешно от това смигане и изведнъж усети, че му става горещо. Какво пък, нима през средновековието палачът не е смигал на публиката, преди да поведе жертвата си към кладата?
— Августино,
— Може ли, господине! — Августино широко се усмихна — Той ни е редовен клиент!
— Какво разбираш под „редовен“?
— Ами дохожда най-редовно, господине! Всяка сутрин и всеки следобед!
— Тъй, всяка сутрин… Я си спомни сега, дали вчера сутринта видя тоя човек да влиза през входа с първите посетители?
— Вчера сутринта… Не разбирам какво искате да кажете, господине!
— А бе видя ли го в 9 ч. да влиза в галерията, видя ли го между посетителите, какво се правиш на смахнат? — избухна Чигола.
Августино смутено местеше очи от Ливио Перети към Чигола, дори на два пъти облиза устните си и на края повдигна рамене.
— Като че ли не го видях вчера с първите… Друг път, като дохожда, или ще ми каже „Здравей, Августино“, или ще ми се усмихне, а вчера заранта — сякаш ни съм го видял, ни съм го чул… Пък кой знае!
— Какво „кой знае“, дяволите да те вземат? Беше Ли между посетителите, или не беше?
— Не беше, господине. Не си спомням да е бил.
— Ето, това е отговор. В 9 часа, когато ти си започнал да пускаш посетителите в галерията, той не е бил между тях. Какво ще кажете, Ливио Перети?
— Нищо. Какво искате да кажа?
— Той твърди, че не ви е видял между посетителите.
— Това си е негова лична работа.
— Но знаете ли какво означава това?
— Е?
— Това, че не ви е видял да влизате с посетителите, означава, че вие сте били вътре в галерията, че сте осъмнали в галерията, че сте прекарали нощта срещу четвъртък в галерията! Дявол да го вземе, това означава, че в сряда, когато са затваряли галерията в 4 ч., вие не сте си отишли, а сте останали вътре!
— „И като сте останали вътре, сте задигнали картината «Даная» от Кореджо“ — така ли?
— Полека! — повдигна ръка Чигола. — И до това ще стигнем.
— До кое? — настръхна Ливио.
— Най-напред установяваме, че в сряда следобед вие не сте си отишли, а сте останали в галерията. Вие сте прекарали нощта в галерията, но на заранта се престорвате на невинен агнец: уж току-що сте влезли и както тичате към статива си, откривате, че картината „Даная“ е открадната! Втурвате се по стълбите право към дирекцията и дигате аларма: „Търсете крадците!“
— Търсете картината! Аз не съм идиот, за да мисля най-напред за крадците.
По лицето на Чигола премина нервна тръпка, но той бързо се овладя.
— Аз имам още един факт, любезни млади господине, който доказва по един много любопитен начин вашия престой в „Боргезе“. Искате ли да го чуете?
— Горя от нетърпение! — каза Ливио.
— Оставили сте следи от пръстите си върху една чаша за вода, която се намира в кабинета на Чезаре Савели, в този кабинет, където Луиза Ченчи е учила по същото време уроците си! Какво ще кажете за този любопитен факт?