Отмъщение от отвъдното

Коннолли Дж. Дж.

Внимателно завъртя главата на Джими, раздели косата му на темето и отдолу се показаха застъпващи се квадратни контузии на черепа. Сантос сви на юмрук дясната си ръка и го стовари два пъти във въздуха.

— Допускам, че е някакъв голям нож, може би мачете или нещо подобно. Вероятно убиецът е ударил Джими с дръжката няколко пъти, за да го зашемети, а после го е вързал и се е заел да кълца. До главата имаше ябълки и следи от зъби по тях. Затова никой не е чул виковете.

Не говореше небрежно, в гласа му се долавяше дори грубост. Но видът му бе тъжен и изморен. Жертвата беше бивше ченге,

човек, когото мнозина си спомняха с топли чувства. Подробностите, свързани с убийството, и изрязаната на гърба дума сигурно вече бяха разпространени. Скръбта и гневът заради тази смърт временно щяха да бъдат притъпени заради обстоятелствата. Убийство на педал, така щяха да го окачествяват някои. Кой да допусне, че Джими Галахър е бил обратен, щяха да шушнат. Ама те са пили заедно с него, обсъждали са жените, които минават. По дяволите, той дори е излизал с някои от тях! А през цялото време е криел истината. Други пък ще твърдят, че още от самото начало са подозирали, и ще се питат какво ли е направил, за да си навлече такова нещо? Ще тръгнат и слухове — че е опитал да сваля неподходящ партньор, че е опипвал някой младеж…

А, младеж.

— Като престъпление от омраза ли го класифицирате? — попитах.

Травис сви рамене и за пръв път се обади:

— Може да се стигне дотам. И в двата случая ще се наложи да задаваме въпроси, на които на Джими нямаше да му е приятно да отговаря. Ще трябва да разберем дали е имал любовници, случайни флиртове и дали е стигал до крайности.

— Не е имал любовници.

— Много си сигурен.

— Така е. Джими малко се срамуваше и винаги беше изплашен.

— От какво?

— Да не би да разбере някой. Да не би приятелите му да разберат. Те всички бяха ченгета от старата школа. Едва ли е смятал, че много от тях ще го подкрепят. Подозирал е, че ще му се присмиват или ще му обърнат гръб. Не е искал да стане за смях. Предпочитал е сам да изживява тези неща.

— Е, ако не е свързано с начина му на живот, тогава с какво?

Замислих се за момент.

— Ябълки.

— Моля? — озадачи се Травис.

— Казахте, че сте намерили ябълки — не само една ябълка до главата му, така ли?

— Четири. Може би убиецът е смятал, че след време Джими може да успее да прехапе ябълката докрай.

— Или пък може да е спирал след всяка буква.

— Защо?

— За да задава въпроси.

— За какво?

Този път отговори Сантос:

— За него — посочи ме той. — Той мисли, че е свързано със случая Уолас.

— А ти не ли?

— На гърба на Уолас не бяха изрязали думата „хомо“ — възрази Сантос, но усетих, че просто се прави на адвокат на дявола.

— И двамата са били измъчвани, за да проговорят — казах.

— И ти си познавал и двамата — добави Сантос. — Защо не ни кажеш какво търсиш тук?

— Опитвам се да разбера защо баща ми е убил двама младежи в една кола през 1982 година.

— Джими Галахър можа ли да ти отговори?

Не отвърнах, само поклатих глава.

— Какво според теб е казал на убиеца? — попита Травис.

Погледнах нанесените на Джими рани. На негово място аз щях да проговоря. Мит е, че хората могат да издържат на мъченията. Накрая всички се пречупват.

— Каквото

е можел, за да ги накара да спрат — отговорих. Как е починал?

— Задавил се е. В гърлото му е била пъхната винена бутилка с гърлото напред. Това сигурно ще наклони везните в полза на версията за убийство от омраза. Има, как се казваше, фалическа символика, или поне като такава ще мине.

Беше отмъстително и унизително. Един почтен човек бе оставен гол и вързан, с дамга на гърба, която го бележеше сред останалите полицаи и хвърляше сянка върху паметта на човека, когото са познавали. Тогава се убедих, че не става дума за онова, което Джими Галахър е знаел или не е знаел. Наказали са го, задето е мълчал, затова каквото и да бе казал, нямало е да се спаси от онова, което е предстояло да се случи.

Сантос кимна на служителя. Двамата заедно отново положиха Джими по гръб и покриха лицето му, после го върнаха сред другите номерирани трупове. Затвориха вратата и ние си тръгнахме.

Навън Сантос запали още една цигара. Предложи и на Травис и той си взе.

— Знаеш ли — каза ми, — ако имаш право и това не е убийство от омраза, тогава е умрял заради теб. Какво премълчаваш?

Какво значение имаше? И бездруго всичко отиваше към края си.

— Върни се и потърси досието на убийствата в Пърл Ривър. Убитият младеж е имал знак на ръката си. Изглеждал е така, все едно е бил прогорен в кожата. Знакът е същият като онзи на стената на „Хобарт Стрийт“, нарисуван с кръвта на Уолас. Допускам, че някъде в къщата на Джими ще намерите подобен.

Травис и Сантос се спогледаха.

— Къде беше? — попитах.

— На гърдите му — отговори Сантос. — Написан с кръв. Предупредиха ни да си мълчим. Казвам ти, защото… — Той се замисли. — Ами, не знам защо ти казвам.

— Тогава какво беше всичко това вътре? Не вярвате, че е убийство от омраза. Знаете, че е свързано със смъртта на Уолас.

— Предупредиха ни първо да чуем твоята версия — каза Травис. — Нарича се „опипване на почвата“. Ние ти задаваме въпроси, ти не отговаряш, ние сме в задънена улица. Доколкото чувам, това е обичайната практика с теб.

— Знаем какво означава символът — каза Сантос, без да обръща внимание на Травис. — Намерихме един човек от Института по теология, който ни го обясни.

— Енохово „А“ — казах.

— Откога знаеш?

— Неотдавна. Не знаех, когато ти ми го показа тогава.

— С какво си имаме работа? — попита Травис и се поуспокои, когато разбра, че нито аз, нито Сантос ще налапаме въдицата му. — С култ? С ритуални убийства?

— И каква връзка имат с теб, освен факта, че си познавал и двете жертви? — попита Сантос.

— Не знам. Точно това се опитвам да разбера.

— Защо просто не те подложим на мъчения? — предложи Травис. — Разбирам какво го е тласнало онзи.

Не му обърнах внимание.

— Има един човек, който се казва Ейса Дюран. Живее в Пърл Ривър. — Дадох им адреса. — Разказа ми, че някакъв тип е оглеждал къщата му преди известно време и е разпитвал какво се е случило там. Ейса Дюран живее в къщата, където живеех аз, преди баща ми да се самоубие. Може би си струва да изпратите художник, който да нарисува портрет, който да изпита паметта на Дюран.