Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
Баст прокара ръце през косата си и я разроши.
— За цялата сол, която е в мен, не бих могъл да отгатна как си се промъкнал покрай тях,
Реши. Ако някой успее да се доближи до Ктаех, ситите го убиват. Правят го от осемстотин
метра разстояние с дългите си рогови лъкове. След това оставят тялото да изгние. Ако някой
гарван кацне на тялото, прострелват и него.
Летописеца леко се прокашля и след това попита:
— Ако онова, което казваш, е вярно, защо някой би
За момент изглеждаше, че младежът се кани да му се нахвърли, но вместо това той само
въздъхна горчиво.
— Което си е право, моят народ не е известен с взимането на правилни решения —
призна той. — Всяко момиче и момче във Фае знае какво представлява Ктаех, но въпреки
това винаги има някой, който е готов да го потърси. Ходят при него, за да получат отговори
или за да зърнат нещо от бъдещето. Или пък се надяват да отмъкнат някое цвете.
— Цвете ли? — учуди се Квоте.
Баст отново го погледна изненадано.
— Не си ли чувал за рина? — Когато на лицето на съдържателя не се появи никакво
разбиране, помощникът поклати обезсърчено глава. — Цветята са панацея, Реши. Те могат
да излекуват всяка болест, да премахнат всяка отрова и да заздравят всяка рана.
При тези думи Квоте повдигна вежди.
— А — рече той и сведе поглед към подпрените си върху масата ръце. — Разбирам. Сега
ми е ясно защо хората са привлечени от Ктаех, макар да знаят, че трябва да стоят далеч от
него. — Съдържателят вдигна поглед. — Трябва да призная, че не разбирам какъв е
проблемът — каза той извинително. — Виждал съм чудовища, Баст. Едва ли може да се
каже, че Ктаех е такова.
— Може би използвах погрешна дума, Реши — призна Баст. — Но не мога да се сетя за
по-подходяща. Ако имаше дума, която да означава „отровен“, „омразен“ и „заразен“, щях да
употребя нея. — Той си пое дълбоко дъх и се приведе напред на стола си. — Реши, Ктаех
може да вижда в бъдещето. Не по някакъв неясен, пророчески начин. Той вижда цялото
бъдеще. Вижда го съвършено ясно — всичко, което е възможно да се случи, всички
безкрайни разклонения на настоящия момент.
— Наистина ли може да го направи? — повдигна вежди Квоте.
— Може — сериозно отвърна младежът. — И освен това е напълно и съвършено
злонамерен. В повечето случаи това не е проблем, защото не може да напусне дървото. Но
когато някой дойде при него…
Очите на съдържателя се зареяха в далечината и той кимна сякаш на себе си.
— Ако познава толкова добре бъдещето — бавно каза той, — то тогава трябва да е
наясно как точно ще реагира съответният човек на всяка негова дума.
— Освен
— Това означава, че всеки, който е повлиян от Ктаех — замислено продължи Квоте, —
ще бъде като стрела, изстреляна към бъдещето.
— Стрелата удря само един човек, Реши. — Тъмните очи на помощника бяха празни и
изпълнени с безнадеждност. — Всеки, повлиян от Ктаех, е като кораб с чума, доплувал до
някое пристанище. — Той посочи изписания до половина лист, който Летописеца държеше
в скута си. — Ако ситите знаят за съществуването му, няма да пестят усилия, за да го
унищожат. Те биха убили дори и нас, защото сме чули какво е казал Ктаех.
— Защото всичко, което е пренесло влиянието на Ктаех далеч от дървото… — промълви
съдържателят и сведе поглед към ръцете си.
Той дълго седя мълчаливо и накрая кимна замислено.
— И така, млад мъж, който търси щастието си, отива при Ктаех и взима цвете. Кралската
дъщеря е смъртно болна и той и отнася цветето, за да я излекува. Двамата се влюбват,
въпреки че тя е сгодена за принца на съседното кралство…
Баст гледаше втренчено и безизразно Квоте, докато той говореше.
— В една лунна вечер те опитват дръзко бягство — продължи съдържателят, — но той
пада от покрива и двамата са заловени. Омъжват принцесата против волята и тя промушва
принца с нож по време на първата им брачна нощ. Принцът умира. Започва гражданска
война. Нивите са изгорени. Следват глад и чума…
— Това е историята на войната на Фастингсуей — едва доловимо каза помощникът.
Квоте кимна.
— Това е една от историите, разказани ми от Фелуриан. Едва сега разбрах частта за
цветето. Тя не спомена за Ктаех.
— Не би го направила, Реши. Смята се за лош късмет. — Баст поклати глава. — Не, не
лош късмет. Това е все едно да изплюеш отрова в нечие ухо. Просто така не се прави.
Летописеца възвърна част от хладнокръвието си и отново придърпа стола си към масата,
като продължаваше да държи внимателно листа. Намръщено погледна масата, която беше
пукната и изцапана с бира и мастило.
— Изглежда, че това създание има доста сериозна репутация — рече той. — Но ми е
трудно да повярвам, че е чак толкова опасно…
Помощникът погледна невярващо Летописеца.
— Желязо и жлъчка! — тихо каза той. — Да не мислиш, че съм малко дете? Смяташ, че
не мога да направя разлика между история, разказвана край лагерния огън, и истината?
— Не това исках да… — Летописеца направи успокояващ жест.
Без да отмества очи от писаря, Баст положи окървавената си длан върху масата. Дървото