Преследвана
Шрифт:
— Някой трябва да обясни на кокошарника за чувствата ти към него — сви рамене тя.
— Чакай! Дай назад! Зоуи е влюбена в Старк? Това е най-тъпото нещо, което съм чувала през целия си живот — отсече Ерин.
— С изключение на закона за придобиване на шофьорска книжка в Оклахома. Да не забравяме за него, сестра ми, защото това е най-тъпото нещо, което сме чували през целия си живот — поправи я Шоуни.
— Вярно — кимна Ерин. — Но заедно с Афродита питаме: да не ти е изпила чавка акъла…
— … отново? — довърши Шоуни.
Всички
— И аз мисля, че законът за шофьорските книжки е тъпа работа — казах вяло.
— Видяхте ли? Казах ви: тя има сериозни чувства към Старк — изгледа ме победоносно Афродита.
— Сериозни лайна! — каза Ерин.
— Никога не бих повярвала — додаде Шоуни.
— Оставете я да обясни — намеси се Деймиън.
Всички замлъкнаха. Прокашлях се и заговорих:
— Добре, де, спомняте ли си стихотворението? — всички ме гледаха с присвити очи, което не беше честно. Но въпреки това продължих. — Там се казваше, че бих могла да спася човешкото у него. И аз го спасих. Поне така мисля. Надявам се.
— Но ние го хванахме да насилва едно от хлапетата, Жрице. Какво извинение намираш за това? — попита Дарий.
— Не намирам никакво извинение. Това ме отвращава. Но си спомних каква борба водеше Стиви Рей, за да съхрани човешките си черти. Тогава тя също беше ужасна — казах и погледнах към Афродита. — Ти най-добре знаеш за какво говоря.
— Да, и не съм сигурна, че можеш да й се довериш и сега. Казвам го най-отговорно, като човек, с когото тя е Обвързана.
Очаквах Близначките и Деймиън да се нахвърлят върху нея, но те си замълчаха. Накрая се обърнах към Дарий:
— Старк ми даде своята воинска клетва.
— Воинска клетва? И ти я прие?
— Да. И веднага след това той се Промени.
Той въздъхна дълбоко.
— Тогава Старк е закачен за теб, докато не го освободиш от клетвата му.
— Мисля, че това предизвика Промяната — замислих се аз. — Може би Промяната при червените хлапета е свързана с избора между доброто и злото.
— И искаш да кажеш, че чрез обета си към теб Старк е избрал доброто?
— Блазня се от тази мисъл — усмихнах се аз.
— Това не означава, че не е торта с лайна — каза Ерин.
— Мисля, че го наричаше кофа с лайна — погледна я Шоуни. — Кофа, торта — едно и също е, сестра ми.
— Това означава, че аз му вярвам — казах аз. — И искам вие също да му дадете шанс.
— В момента да дадем шанс на погрешен човек означава смърт — възрази Дарий.
Поех дълбоко въздух и казах:
— Знам.
— Един прясно променен вампир трябва да бъде отделен в Храма на Никс. Драконът ме увери, че Старк е на сигурно място там — каза Ленобия и погледна към часовника си. — Имаме десет минути. Не може ли да се захванем с по-важните неща и да оставим въпроса за надеждността на Старк за по-добри времена?
— Разбира се — кимнах бързо. — Какво следва сега?
Замолих се наум Дракона да залости здраво Старк в храма на Никс, докато прогоним Калона оттук. След това да се справим и с Неферет и да си осигурим по-добри времена, за да обсъдим въпроса с надеждността на Старк.
Бързо се справихме с юздите и на другите два коня с подходящите имена Надежда и Съдба и стигнахме до трудната част от плана.
— Продължавам да твърдя, че не е безопасно — упорстваше Дарий, навъсен като буреносен облак.
— Трябва да го направя — казах аз. — Стиви Рей я няма и аз съм единствената, която би могла да се свърже със Земята.
— Не мисля, че ще е толкова трудно — опита се Афродита да успокои своя воин. — Трябва само Зоуи да се промъкне до онова дърво, което вече е наклонило стената, да натисне още малко, после да изтича обратно при нас.
— Аз ще отида с нея — заинати се Дарий.
— С твоята мега бързина ще бъде по-лесно — зарадвах се аз. — Готова съм.
— Как ще разбера, че си успяла, за да задействам моята част от плана? — попита Ленобия.
— Ще ви изпратя малко дух. Ако усетите прилив на радост, значи сме успели и всичко е наред. Тогава трябва да кажете на Шоуни да освободи Огъня.
— Но тя трябва да запомни, че само сребърните подкови могат да издържат на огън — каза Ленобия и погледна изпитателно към Шоуни.
— Знам, това не е проблем. Вие се заемете с вашите си работи. Ние със Съдба вече се сприятеляваме — Шоуни се обърна към едрата червеникава кобила, определена за нея и Ерин, и й заговори приятелски за захарчета и още нещо.
— Пази й живота и се върни при мен — каза Афродита и целуна Дарий по устните. После отиде при Надежда, за да помогне на Ленобия с юздите.
— Тръгваме ли, Жрице? — погледна ме Дарий.
Кимнах и го оставих да ме вдигне на ръце. Дарий направи една крачка в студената бурна нощ и изведнъж всичко около нас се размаза. Той прелетя по диагонал през задния двор към онази част от високата стена около училището, на която бе полегнал един по-голям дъб от този отпред. Не знам как, но една от бурите в Тулса през миналата зима почти успя да го изкорени и той се бе подпрял на оградата. Тогава Афродита бе подметнала, че мястото е идеално за незабелязано измъкване от училище и при нормални обстоятелства беше точно такова. Знаех го от собствен опит.
Но днес не действахме при нормални обстоятелства. След миг Дарий вече беше до падналото дърво, остави ме под него и прошепна:
— Стой тук, докато се убедя, че е безопасно.
И изчезна. Клекнах под дървото и се замислих за мокрото и студено време и за изнервящия разпит, на който ме бяха подложили приятелите ми, но дочух гадния плясък на криле и веднага се изправих.
Надникнах изпод дървото точно навреме, за да видя как Дарий хваща един гарван за крилото, притиска го към земята и прерязва гърлото му. Побързах да отместя поглед.