Приключенията на Незнайко
Шрифт:
— И да има у нас паркове, театри и весели градчета! Да минават тю всички улици автомобили, автобуси и атомни автостолчета! — продължаваше да мечтае Незнайко.
— Но жителите на Слънчевия град са се трудили, за да построят всичко това — отговори Карфичка. — Нищо не идва наготово.
— Че и ние можем да се трудим — каза Незнайко. — Ако всички дружно се хванем за работа, много
— Вижда се, Незнайко, че не си поумнял нито на косъм. Винаги ще мечтаеш за вълшебна пръчица, за да преживееш, ако може, без труд, за да става всичко като в приказката, по заповед на щуката. Аз пък например никак не съжалявам за тази пръчица. Нали вълшебната пръчица е огромна сила и ако такава сила попадне в ръцете на някое не твърде умно дребосъче, някое като тебе, тогава вместо полза, пръчицата може да принесе само вреда. На твое място аз бих си пожелала вместо вълшебна пръчица малко ум. Който има достатъчно ум, той няма нужда от вълшебна пръчица.
— Е, Карфичке, че аз не съжалявам за вълшебната пръчица, просто си помислих, че ти съжаляваш. Защо ме укоряваш?
— Защото искам да бъдеш добър.
— Как! — извика Незнайко. — И ти ли искаш да бъда добър?
— Да. А кой още иска това?
— Ами че аз имам тук една приятелка — замаха с ръце Незнайко.
— Приятелка? — учуди се Карфичка. — Каква пък е тази приятелка?
— Ами че такава като теб. И тя ме кори непрекъснато и казва, че иска да бъда по-добър.
— И отдавна ли си приятел с нея?
— Отдавна.
Карфичка се нацупи обидено и обърна гръб на Незнайко. После каза:
— Колко си лош, Незнайко! Потаен си. Толкова време дружим с теб, а ти никога не си ми казвал, че дружиш: и с другиго освен с мене. Дружи си, моля ти се! Аз да не съм против? Не съм против, но защо не си ми казал?
— Че какво има тук за казване? Аз не дружа кой; знае колко. Тя сама ми се натрапи.
— Ох, Незнайко, не лъжи, не лъжи! — заплаши го с пръст
— Кой?
— Ами тя, твоята приятелка.
— Ах, тя ли?… Ами че казва се съвест!
— Каква съвест? — учуди се Карфичка. — Ах, съвест! Карфичка весело се засмя, после сложи ръцете си на раменете на Незнайко, погледна го право в очите и каза:
— Ах, какъв си смешен, Незнайко, смешен и все пак добър. Сигурно и ти не знаеш колко си добър!
— Сигурно само тъй ти се струва — отговори Незнайко.
— Защо само тъй да ми се струва? — запита Карфичка.
— Ами… — заусуква го Незнайко. — Просто си се влюбила в мен и толкова.
— Какво? Аз? Да съм се влюбила? — изчерви се Карфичка.
— Ами да, какво от това? — разпери ръце Незнайко.
— Как какво от това? Ах, ти… Ах, ти… — от негодувание Карфичка не можа да продължи и мълком размаха пред Незнайко здраво стиснатите си юмручета. — Всичко е свършено между нас. Всичко, всичко, тъй да си знаеш!
Тя му обърна гръб и си тръгна. После се спря, гордо погледна към Незнайко и каза:
— Не мога да гледам твоята глупава ухилена физиономия, на!
И си отиде. Незнайко вдигна рамене.
— Гледай ти, какво излезе! Че какво толкова съм казал? — смутено измърмори той и също си тръгна към дома.
Така завърши пътешествието на Незнайко в Слънчевия град.
Издание:
Николай Николаевич Носов. Приключенията на Незнайко. Незнайко в Слънчевия град
Превод: Дона Минчева, Искра Панова
Художник: Алексей Лаптев
Редактор на издателството: Добринка Савова-Габровска
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Христина Денкова
Издателство „Отечество“ — София, 1978 г.