Шрифт:
В памет на Стюарт Уилсън.
Като любима приказка, която много обичаш и никога не забравяш.
ПЪРВА ЧАСТ
1
В НАШИ ДНИ
КОМПТЪН, ЛОС АНДЖЕЛИС
Полунощ. През свалените прозорци на
Около метър и деветдесет висок, Том има сиви буреносни очи и гъста черна коса. Благодарение на работата, която му позволява да тренира по два часа всеки ден, телосложението му е на боксьор тежка категория.
В момента обаче и двегодишно дете може да го победи.
Току-що е излязъл от мизерния апартамент под наем на булевард „Алондра“, където една италианска емигрантка издъхна от рак пред очите му. Преди броени часове Розана Романо навърши сто години. Нямаше поздравителни картички и подаръци. Никой не дойде да честити. Единствените посетители бяха лекарят, Том, а сега и съдебният патолог. Тъжен начин да завършиш едно столетие на земята.
Отчаян вик от отсрещния тротоар изкарва Том от мрачните размисли.
В уличката до една закусвалня за пържени пилета група мъже вдигат повече шум, отколкото е здравословно. Том е на средата на платното, когато осъзнава, че пресича.
– Ей! Какво става там?
Викът му привлича вниманието и едно лице се обръща към него в сумрака. Едър мъжага, облечен като ОГ – „оригинален гангстер“.
– Не се меси, пич! Това не ти влиза в работата. – Мъжагата стиска юмрук, за да му покаже, че говори сериозно. – Ако ти е мил животът, изчезвай.
Изчезването не е в стила на Том Шаман. Когато гангстерът се вмъква в тъмната уличка, Том тръгва след него. Там трима пребиват един. И някакъв дебелак с голяма уста държи нож.
Том се приближава и с добре прицелен ритник избива ножа от ръката му.
Биячите се вцепеняват от изненада. Само след секунда и тримата се нахвърлят върху Том.
Някой го фрасва по главата. Друг го изритва в бедрото. Не му пука – вече подскача на пръсти, а кръвта му кипи от адреналин. Прикляква, за да избегне един месест десен юмрук, след което с един удар нокаутира дебелака с ножа. Кроше като това може да спре цял камион и да пробие радиатора му.
Татуирани ръце стискат гърлото му в нескопосана хватка. Той вдига нападателя върху дясното си рамо и го стоварва върху близката стена.
Третият бандит се опитва да го изрита. Непохватно и слабо. Ударът няма достатъчно сила. Том хваща обувката му, натиска изпънатия крак и усеща как коляното поддава. Нападателят пада скимтейки на земята, но онзи с татуировките на ръцете отново е скочил на крака, превъзбуден от адреналина. Сега той държи нож.
Размахва го наляво-надясно,
Грешка.
Голяма грешка.
Том прави крачка напред. Премества тежестта си. И нанася страничен ритник в главата на бандита.
Двама обезвредени. Остава един. И този един не смята да се пробва повече.
– Копеле! – изкрещява, докато се отдалечава с куцукане, стискайки изкълченото си коляно. – Знаем кой си, побъркан кучи син!
Свива пръстите на едната си ръка, сякаш държи пистолет, и ги насочва към Том.
– Ще те открием и ще ти гръмнем коленцата!
Том не обръща внимание на заканите. Навежда се над жертвата и се опитва да прецени състоянието .
Младо момиче, на петнайсет, максимум седемнайсет. Дрехите са разкъсани и е повече от очевидно какво се е случило. На бледата светлина Том вижда кръв и рана на главата, което обяснява защо е в безсъзнание.
Обажда се на 911 и казва да изпратят линейка и полицейски патрул. Затваря и проверява дишането на момичето. Съвсем слабо е. Не смее да я мести, в случай че има травми на врата. Покрива я с якето си. Дано линейката да дойде скоро.
Едрият бандит лежи неподвижно. Нищо чудно. Това кроше беше най-доброто, което някога е нанасял. Късметлийски удар. Другият нападател също не мърда. Двамата са около трийсетте, гангстери ветерани, с провиснали дънки, футболни фланелки и червени кърпи на главата – цветовете на „Кървавите“, местната негърска банда на Комптън.
Том ги обръща по гръб. Мъртви са.
Това откритие го шокира. Дори не е необходимо да проверява пулса им. Ножът стърчи от корема на дебелака и половината му черва са навън.
Другият младеж няма нито една рана, но главата му е грозно изкривена на една страна, а очите – отворени и мътни.
Том Шаман – енорийският свещеник, отец Томас Антъни Шаман – е виждал много трупове, но досега само ги е благославял, никога не е ставал причина за смъртта.
В далечината се чува вой на полицейска сирена и свирене на гуми зад ъгъла, виждат се мигащи бели и сини светлини. Линейката кара точно зад полицията, с по-слаба сирена като непохватно приближаващ се слон.
За Том всичко продължава като насън. Без звуци. Без емоции. Той кляка на тротоара и повръща.
На неоновата светлина кръвта по ръцете му изглежда черна. Черна като грях.
Полицейската кола спира.
Затръшват се врати. Пращят радиостанции. Полицаите заграждат местопроизшествието и шепнат помежду си.
Линейката най-сетне пристига и на тротоара изтраква количка.
Мислите на Том са другаде. В главата му всичко е объркано. Мъртвата старица на булевард „Алондра“; момичето, което не успя да спаси от изнасилване; бандитите, които уби; и онзи, който се измъкна. Всичко се смесва.