Разбудени фурии
Шрифт:
— Не — казах безизразно аз. — Не са задружен народ. Демилитаризирането е суров бизнес — който завари, той натовари. Екипите са много сплотени. Но доколкото видях, извън тях няма и капка лоялност. А Курумая е бил принуден да отстъпи пред натиска на властите, оказан след това. Неуловимите на Силви не му бяха любимци. Във всеки случай не дотам, че да наруши йерархията заради тях.
Адо подви устни.
— Чаровна картинка.
— Символ на днешното време — обади се внезапно Бразил. Погледна ме. — Когато
Всички млъкнаха. Огледах едно по едно лицата из стаята, опитвайки да преценя чувствата на подкрепа, неприязън и целия спектър между двете. Сиера Трес изразително вдигна вежда, но не каза нищо. Санкция IV, шибаната Санкция IV висеше из въздуха около мен. Всеки би могъл убедително да докаже, че действията ми там са били продиктувани от страх и алчност. Виждах тази мисъл по някои от лицата.
Но пък никой от тях не бе там да види какво стана.
Никой, мамка му.
Бразил се изправи. Огледа лицата около масата, търсейки може би същото, което търсех и аз.
— Помислете си за това. То ще засегне всички ни по един или друг начин. Всеки от вас е тук, защото вярвам, че умеете да си държите езика зад зъбите и защото ако нещо трябва да се направи, вярвам, че ще ми помогнете. Довечера ще имаме нова среща. Тогава ще гласуваме. Както казах, помислете си.
После той взе саксофона от табуретката до прозореца и бавно излезе навън, сякаш в момента си нямаше други грижи.
Две-три секунди по-късно Вирджиния Видаура стана и тръгна след него.
Изобщо не ме погледна.
Глава 25
По-късно Бразил ме намери на плажа.
Излезе с тежка крачка от прибоя, мъкнейки дъската под мишница. Оскъдното му облекло се състоеше от шорти, белези и спрей-ботуши до глезените. Със свободната ръка изцеждаше морската вода от косата си. Приветствено размахах ръка и той дотича в тръс към мястото, където седях на пясъка. Истински подвиг след няколко часа във водата. Когато стигна до мен, почти не се задъхваше.
Изгледах го с присвити очи срещу слънцето.
— Вижда ми се забавно.
— Ще опиташ ли?
Той завъртя дъската и лекичко я наклони към мен. Никой сърфист не би сторил подобно нещо. Не и с дъска, която притежава отдавна. А тази изглеждаше по-стара от носителя му.
Джак Бразил по прякор Душата. Дори и тук, на Вчира, нямаше друг като него.
— Благодаря, ще се въздържа.
Той сви рамене, заби дъската в пясъка и се просна до мен. Разлетяха се капчици.
— Както искаш. Днес има добро вълнение. Не много страшно.
— Сигурно ти е скучно.
Широка усмивка.
— Е, там е уловката, нали?
— Тъй ли?
— Да, тъй. — Той махна с ръка към морето. — Влезеш ли във водата, взимаш от всяка
— Има ли много такива?
— Прегорели? Да, има ги. Но да си тръгнеш, е в реда на нещата. За другите ме боли — тия, дето остават.
Хвърли поглед към белезите по гърдите му.
— Ти си нежна душа, Джак.
Той се усмихна към морето.
— Опитвам се.
— Затова ли не обичаш клонирането, а? Взимаш от всеки носител колкото можеш.
— Уча всеки носител, доколкото мога — поправи ме той. — Да. Да не говорим, че в днешно време складовете за клонинги искат луди пари, дори и в Нова Пеща.
— Не виждам това да смущава Адо и Трес.
Той пак се усмихна.
— Мари си харчи наследството. Знаеш как й е истинското име, нали?
— Да, помня. А Трес?
— Сиера има познати в бизнеса. Когато зарязахме бръмбарските истории, тя отиде да поработи с хайдуците. Сега в Нова Пеща доста народ й е задължен.
Той леко потръпна и остави тръпката да стигне до раменете му. Изведнъж кихна.
— Виждам, че още не сте зарязали оная гадост. Затова ли Адо е толкова слаба?
Той ме изгледа странно.
— Адо е слаба, защото така й харесва. Как го прави, това си е нейна работа, не смяташ ли?
Свих рамене.
— Естествено. Просто съм любопитен. Мислех си, че самоинфекцията отдавна ще ви е омръзнала.
— Е, ти не я харесваше от самото начало, нали? Спомням си как навремето Мери се опита да ти пробута онзи щам на ГХХ. Винаги си бил пуритан в това отношение.
— Просто никога не съм виждал смисъла да се разболявам за развлечение. Очаквах поне ти като лекар с образование да проявиш малко здрав разум.
— Ще ти го напомня при първия тетраметов махмурлук. Или на сутринта, след като си се натряскал с уиски.
— Не е същото.
Той кимна сериозно.
— Прав си. Тия химически боклуци са от каменната епоха. С добре имунизиран носител мога десет години да си инжектирам грип от Хън Хоум без други последствия освен лека температура и фантастични кошмари. Страхотна работа. Нито главоболие, нито увреждане на органите, нито дори хрема, щом инхибиторите пресрещнат вируса. Посочи ми един такъв наркотик.
— Значи това използвате напоследък? ГХХ?
Той поклати глава.
— Зарязахме го отдавна. Вирджиния донесе специален щам от Адорасион. Генетично модифициран вирус на гръбначна треска. Човече, ако можеш да видиш какво сънувам сега. Понякога се събуждам с писъци.
— Блазе ти.
Мълчаливо загледахме хората във водата. На два-три пъти Бразил изсумтя недоволно, сочейки движенията на сърфистите. Не разбирах много от тия неща. Веднъж тихо изръкопляска, когато един младеж падна от дъската, но когато се озърнах към него, не видях по лицето му подигравка.