Разделяй и владей
Шрифт:
— Това е вярно — съгласи се Хърбърт. — Обаче помниш ли Марта Стрийб?
— Жената, която имаше любовна връзка със сенатор Ланкастър ли? — попита Худ.
— Точно тя.
— И какво за нея?
— Разговорите й бяха водени от телефонен трансформатор на гара „Юнион“, за да не могат да бъдат проследени — припомни му Хърбърт.
— Да, спомням си — сети се Худ. — Но президентът няма любовна връзка.
— Сигурен ли си? — попита Хърбърт. — Жена му е казала, че се държи странно. Може да се чувства гузен…
— Възможно е, но нека първо изключим вероятността това да са проблеми, отнасящи се до националната сигурност — сряза го Худ.
— Разбира се — съгласи се Хърбърт.
Худ имаше нужда от малко време, за да се успокои. Ядът му го изненада. Никога не беше имал
— Какво друго каза Фенуик? — попита той.
— Че не знае нищо за някаква инициатива с ООН. Никой не му се е обаждал във връзка с инициативата и не е чел във вестника за нея. Каза ми, че бил изпратен в Ню Йорк, за да помогне на иранците за ситуацията в Каспийско море, в която е замесен Харпунджията и евентуално някакви азербайджански терористи. В това може да има известна истина — отбеляза Хърбърт. — Ако ЦРУ се е компрометирало там, иранците може да са били принудени да се обърнат към някой друг за помощ. Някой, който би могъл да им даде разузнавателни сведения, получени чрез засичане на комуникации.
— Иранците работили ли са по въпроса с ЦРУ?
— Опитвам се да разбера — каза Хърбърт. — Нали ги знаеш онези момчета от Управлението. Те не обичат много много да споделят с другите служби какво вършат. Обаче я помисли. Оперативният център също е работил с други държави, някои от които враждебно настроени. Ние също сме готови да легнем в едно легло с Техеран, ако само ще се погалим малко.
Худ трябваше да признае, че това беше вярно.
— И Фенуик е бил в иранското представителство. Това поне е съвсем ясно — рече Хърбърт.
— Това, изглежда, е единственото ясно нещо в случая — каза Худ. — Боб, ти спомена, че Фенуик е бил изпратен в Ню Йорк. Той каза ли ти кой го е изпратил?
— Да — отвърна Хърбърт. — И мисля, че това няма да ти хареса. Фенуик казва, че президентът го е изпратил.
— Нареждането само устно ли е било?
— Да — каза Хърбърт.
— Господи! — рече Худ. — Виж какво, в тази иранска история явно е замесен и някой друг.
— Сигурно — съгласи се Хърбърт. — Може би вицепрезидентът или началник-щабът…
— Обади се в кабинета на вицепрезидента Котън. Виж какво ще каже. Идвам бързо.
— Ще поръчам да донесат пица — каза Хърбърт.
Худ затвори телефона и съсредоточи вниманието си върху лавирането из бясното пиково движение.
В момента за него това беше приятно разнообразие.
18.
Гобустан, Азербайджан
Вторник, 1,22 часа
Другите мъже спяха направо върху спалните чували, които бяха купили втора ръка от Баку. Обаче Морис Чарлс беше още буден и продължаваше да седи до дървената маса в овчарската колиба. Въпреки че нямаше проблеми със съня преди акция, трябваше да чака други хора да свършат някои неща, от които зависеше самата операция. Дотогава нямаше и не можеше да почива.
Когато най-после телефонът иззвъня, той му подейства като електрически шок. Това беше последната несвършена работа преди часа „X“.
Чарлс отиде при масата с уредите. Редом с декодера „Стеларфото Джъдж 7“ беше апаратът „Зед-4“, конструиран от КГБ през 1992 година. Секретната телефонна система имаше вида и формата на обикновена книга с твърди корици. Малката, плоска слушалка влизаше елегантно в легло отстрани. Това беше забележително улеснение в сравнение с радиостанциите от точка до точка, използвани в началото от Чарлс. Този апарат можеше да действа в радиус две мили и половина. „Зед-4“ се използваше при редица сателитни връзки за клетъчни трансмисии по света. Поредица от вътрешни аудиоусилватели напълно елиминираха възможността сигналите да се изгубят. Освен това „Зед-4“ е много надежден срещу подслушване. Повечето подобни телефонни апарати, включително и „Так-Сат“ в Съединените щати, са кодирани със 155 еднозначни цифри. За да пробият кода, подслушвателите трябва да имат това предвид в своите двуцифрени основни числа. Дори при използването на такива усъвършенствани компютри като „Грей-916“ тази работа може да отнеме седмици. ЦРУ успя да съкрати времето
Чарлс се обади при третото позвъняване.
— Си диез — каза той.
Това беше кодовото наименование на приемателя.
— Нормално до — отвърна повикващият.
— Продължавай — рече Чарлс.
— Стоя на отсрещната страна на улицата от обекта — докладва обаждащият се. — Изкарват го през страничната врата.
— Няма ли линейка?
— Не.
— Кой е с него? — попита Чарлс.
— Двама мъже. Не са в униформи.
Той се усмихна. Американците бяха толкова предвидими. Ако агентите бяха повече от двама, те неизменно се придържаха към приетите при тях правила. „Кое отличава войника от шпионина? Правило петдесет и три: за войника човекът е по-важен от поставената задача.“ Този начин на мислене е валиден още от времето, когато кавалерията на Съединените щати се е подвизавала на Запад. Когато някои от по-агресивните индиански племена като апахите били преследвани, те спирали и нападали заселници. Винаги изнасилвали една от жените и я оставяли на такова място, където кавалерията със сигурност ще я намери. Войниците винаги изпращали жената обратно във форта с ескорт. Това не само забавяло преследващата колона, но и намалявало числеността й.
— Подкреплението на мястото ли си е?
— Да, сър.
— Тогава ги ликвидирайте — нареди Чарлс.
— Готово — отвърна уверено другият. — Край.
Връзката прекъсна. Чарлс остави слушалката на мястото й.
Свърши се. Това беше последната стъпка. Беше оставил единия агент жив, за да привлече останалите. Една инжекция във врата, бързо действаща вирусна пневмония и целият местен екип беше извън строя. Сега никой нямаше да бъде в състояние да сглоби пъзела и да му попречи да изпълни задачата си.
Трябваше да се обади още веднъж по телефона, преди да си легне. Разговорът щеше да се състои по гарантирана срещу подслушване линия с Вашингтон с един от малкото хора, които знаеха за участието му в тази операция.
С човек, който не спазваше правилата.
Човекът, измислил най-дръзкия план за действие в наше време.
19.
Баку, Азербайджан
Вторник, 1,35 часа
Пътуването с кола до ВИП болницата отне по-малко от десет минути. Това беше единствената ВИП болница, която според американското посолство отговаряше на западните стандарти за здравеопазване. От посолството имаха уговорка с д-р Канибов — един от малкото говорещи английски лекари в града. На петдесет и седем годишният Канибов се плащаше извънредно, за да бъде непрекъснато на разположение двадесет и четири часа в денонощието за спешни случаи и да препоръчва квалифицирани специалисти, когато е необходимо.
Том Моор не знаеше дали ще е нужен специалист. На него му беше известно само, че Пат Томас го беше събудил преди двадесет минути. Томас беше чул Дейвид Батат да стене на походното си легло. Когато отиде да го види, завари Батат облян в пот и треперещ. Медицинската сестра на посолството го прегледа и му измери температурата. Беше тридесет и девет градуса и пет по Целзий. Сестрата предположи, че Батат може да си е ударил главата или да е получил някакво увреждане на кръвоносните съдове, когато е бил нападнат. Вместо да чакат линейка, Томас и Моор качиха Батат на една от колите на посолството и го закараха до болницата. Медицинската сестра се обади по телефона на д-р Канибов още преди да пристигнат, за да му каже, че имат случай на неврогенен шок.