Речният бог (Книга втора)
Шрифт:
Обещах на Атон, че и той ще е сред поканените, и това ми отвори пътя към царската изба, откъдето можех да си избера най-хубавото. Наех най-добрите музиканти и акробати в града и направих предварителна репетиция да не би в последния момент да се окаже, че нещо не е наред. Робините пратих по бреговете на реката да наберат зюмбюл, лотос и лилиеви цветчета, защото цветята в градината ми се струваха недостатъчни. Поръчах на едни плетачи на кошници да ни направят малки салчета от тръстика, върху които окачих лампи от оцветено стъкло, и ги пуснах да плават свободно из езерцата. За всеки от гостите бяха предвидени
По здрач започнаха да пристигат издокараните гостенки. Някои дори бяха избръснали главите си и вместо собствената си коса носеха перуки, за които талантливи фризьори купуваха косите на бедничките, останали без хляб за децата си. Изпитвах дълбоко отвращение от тази нова мода и се бях зарекъл за нищо на света да не позволя и на господарката си да се увлече по нея. Тежките й плитки бяха сред нещата, които най-много привличаха погледите, но нали знаете, щом стане дума за мода, и от най-благоразумните жени всичко може да се очаква.
По настояване на господарката ми вместо на обичайното си място зад гърба й седнах на възглавницата до нея. По лицата на гостенките пролича, че за някои от тях това е скандално, и като се криеха зад ветрилата си, уж за да не разберем какво си приказват, започнаха оживено да обсъждат присъствието на масата на един роб. Аз се почувствах неудобно и за да прикрия смущението си, дадох знак на останалите роби да напълнят чашите, а след това на музикантите и танцьорите да започват.
Виното беше силно, музиката — възбуждаща, а танцьорите — все мъже, които по мое нареждане играеха както ги е майка родила. Дамите бяха зашеметени от представлението; от изпитото вино някои от тях съвсем забравиха за благоприличието. Можех да съм сигурен, че повечето танцьори щяха да останат в женските покои до сутринта. За някои от царските съпруги се разправяше, че притежавали ненаситен глад, а пък царят не ги беше удостоявал с нощните си посещения от години.
В тази приятна обстановка господарката ми изчака подходящ момент и като се изправи, помоли за вниманието на останалите. Щеше да им говори за мен. Такива невероятни похвали ми изсипа, че чак се изчервих. Но това явно не й бе достатъчно, защото реши, че ще е най-добре да разкаже някоя и друга трогателна историйка от детските си години, в която аз да играя главната роля, и то с такива подробности, че на гостенките да им потекат сълзи на умиление. Благодарение на виното отношението им към мен коренно се беше променило и вместо да ме гледат като натрапник, всички плачеха, ръкопляскаха или се смееха на някогашните ми подвизи, сякаш им бях стар познайник.
Най-накрая господарката ми ми нареди да коленича в краката й. Наоколо отново се разнесе шепот. Бях си сложил само проста ленена препаска, а робините ме бяха сресали тъй, както винаги съм смятал, че най-много ми подхожда. Не носех друго украшение, освен Златото на похвалата около врата си. Сред скъпите пъстри одежди наоколо скромното ми облекло не можеше да не направи впечатление. Понеже винаги съм се поддържал с плуване и други физически упражнения, бях запазил непокътнато атлетичното си тяло, с което навремето привлякох погледа на господаря Интеф. В онези години бях в разцвета на красотата си.
Една от височайшите дами прошепна на съседката си:
— Колко жалко, че си е загубил висулките. Такава играчка би представлявал.
Тази вечер обаче беше различна и можех да подмина спокойно дори такова изявление.
Господарката ми изглеждаше доволна от себе си. Беше успяла да скрие подаръка си от мен. Обикновено винаги намирах начин да прочета мислите й, но този път тя успя да задържи в тайна изненадата си. Сега стоях с наведена глава в краката й, а тя ми говореше бавно и ясно, мъчейки се да удължи и за двама ни сладостта от необичайната ситуация.
— Робе Таита, през целия ми живот ти си ме пазил от всичко, което е могло да ми се случи. Бил си ми съветник и учител. От теб съм се научила да чета и пиша. С твоя помощ съм навлязла в тайните на звездите и езотеричните науки. Без теб никога не бих могла да пея и танцувам така, както мога сега. Ако не беше ти, толкова радости на живота щяха да останат завинаги непознати за мен. За всичко това мога да съм ти само благодарна.
Зад гърба ми дамите отново неспокойно се размърдаха. Никога преди не бяха чували някой роб да бъде хвален така.
— В деня на голямата буря ти извърши за мен услуга, която заслужава своята награда. Фараонът те дари със Златото на похвалата. Аз ще те даря с нещо друго.
Тя бръкна в пазвата си и извади оттам свитък папирус, завързан е цветен конец.
— Ти коленичи пред мен като роб. Сега се изправи като свободен човек.
Господарката ми вдигна папируса високо пред всички.
— Това е актът за твоето освобождаване, изготвен специално от дворцовите писари. От днес нататък ти си свободен човек.
Най-после се реших да вдигна глава и да я погледна в очите. Не можех да повярвам и думичка от чутото. Но господарката натика свитъка в ръцете ми и мило ми се усмихна.
— Не го очакваше, нали? Толкова си изненадан, че не знаеш какво да кажеш. Кажи ми нещо, Таита. Кажи ми колко си ми благодарен за този подарък.
Думите й сякаш се забиваха като отровни стрели в сърцето ми. Само като си представех живота си без нея и гласът ми замираше в гърлото. Като свободен човек аз трябваше завинаги да се разделя с господарката си. Никога повече нямаше да й готвя вечерята, да я обслужвам в банята. Никога нямаше да я завивам и да я чакам да заспи, нито пък щях да я събуждам на сутринта и да стоя при нея, когато отваря красивите си зелени очи, за да посрещне новия ден. Никога повече нямаше да пея заедно с нея, нямаше да й поднасям чашата, да й помагам да се облече, да се радвам на хубостта й.
Бях отчаян… Животът свършваше за мен.
— Бъди щастлив, Таита — заповяда ми Лострис. — Радвай се на свободата, която ти дарявам.
— Никога повече няма да съм щастлив — прошепнах аз. — Току-що ти ме изгони. Как мога да съм щастлив, щом няма да съм повече до теб?
Усмивката й се стопи и тя ме погледна неразбиращо.
— Та аз ти подарявам най-скъпото, което някога можеш да получиш. Подарявам ти свободата.
Поклатих тъжно глава.
— Ти ми налагаш най-тежкото наказание, което мога да си представя. Гониш ме далеч от себе си. Никога повече няма да зная какво е това щастие.