Речният бог (Книга втора)

Смит Уилбур

Тогава това ми се струваше невероятно, но по-късно разбрах, че е съвсем естествено. Те бяха привикнали от рождение да бъдат галени и държани, хранени и запрягани. Винаги са живели близо и в постоянно го присъствие на човека. Истинското чудо дойде по-късно, когато осъзнах, че те разпознават любовта и са способни да й отвърнат. Хюи бе подбрал и завързал една от другите кобили, напътствайки ме през цялото време и показвайки знанията и опита си. Бях в толкова приповдигнато настроение, че този път самочувствието му никак не ме подразни.

— Много добре — каза накрая той, — сега ще ги яхнем. — И за мое удивление сложи двете си ръце на гърба на своята кобила, вдигна се и преметна крак през

нея, за да седне на гърба й, а аз го зяпнах невярващо, очаквайки кобилата да реагира бясно, да се изправи на задните си крака и да го хвърли на земята, или най-малкото да захапе голия му крак със силните си бели зъби и да го смъкне. Тя не стори нищо, остана спокойна.

— Дий, мила! — викна той и заби пети в ребрата й. Кобилата покорно тръгна напред и когато той отново я подкани, премина в тръс, а после и в галоп. Хюи я водеше без никакво усилие по непознат за мен начин. Конят и ездачът оставиха елегантна диря из полето и после се върнаха при мен.

— Хайде, Таита. Опитай и ти!

Видях, че очаква да откажа и точно това ме накара да преодолея колебанието си. Нямаше да позволя на този негодник да ме превъзхожда.

Първият ми опит бе неуспешен, но кобилата стоеше стоически и Хюи се изсмя.

— Тя има да те учи на много неща. Трябва да наречеш горкото животно Пейшънс 1 .

Това не ми се стори смешно, но името й остана.

— Повдигни се по-нагоре, когато премяташ крака си, и внимавай да не си затиснеш топките, когато слизаш — посъветва ме Хюи и се изсмя гръмогласно. — От тази част на съвета няма защо да се притесняваш. Предполагам, че ти се иска да имаш две, за да седиш на тях!

1

Patience (англ.) — търпение. — Б. пр.

Тази шега ме накара да забравя благоразположението си към него. Метнах се на кобилата и се хванах с две ръце за шията й от страх да не си счупя главата.

— Седни изправен! — извика Хюи и Пейшънс ми помогна със спокойния си нрав.

Изненадах се от себе си, когато започнах да мисля за тези същества като за хора, но през следващите дни, докато яздехме на юг към Тива, открих, че могат да бъдат глупави или умни, подозрителни или доверчиви, упорити или палави, приятелски настроени или отчуждени, смели или боязливи, нервни или флегматични, търпеливи или нетърпеливи, изненадващи или предвидими — накратко казано, най-близки до човека от всички същества, които ходят на четири крака. Колкото повече научавах за тях, толкова повече ги обиквах.

Яздех отпред с Пейшънс, а жребчето вървеше по петите ни. Стадото ни следваше доброволно, всичките триста и шестнадесет коня. Хюи яздеше отзад, за да увлича изоставащите. Аз ставах все по-сигурен на гърба на кобилата. Тя се бе превърнала в част от моето тяло. Беше толкова естествено да яздя върху широкия й гръб, че ми се виждаше странно защо другите не искат да споделят това преживяване.

Вероятно не само ужасът, който ги бе поразил при Абнуб, но и отношението на Танус бе повлияло на войниците от нашата армия. Каквато и да беше причината, не можех да намеря египтянин, който да се качи на гърба на кон, като изключим Хюи, а след време и принц Мемнон. Разбира се, научиха се да отглеждат коне и да се грижат за тях. Под мое ръководство станаха сръчни и стремително караха колесници, но така и не видях мъж, яхнал кон, с изключение на мен, Хюи и принца. Когато колесниците, които конструирах с леки колела със спици, помитаха всичко пред себе си и направиха Египет господар, не видях Танус да последва примера ни. Никога не го чух да каже добра дума за тези смели животни, които го теглеха в битките.

Дори след години, когато конете бяха нещо обикновено в нашето царство, се смяташе за някак си неприлично да се яздят. Когато ние тримата яздехме, много от обикновените хора плюеха по три пъти на земята и правеха знака срещу злите сили.

Всичко това обаче беше в бъдещето. Сега водех стадото по западния бряг към Тива, където пристигнахме за радост на господарката и за неудоволствие на главнокомандващия на египетската армия.

— Само гледай тези дяволски изчадия да не ми се мяркат пред очите! — каза ми Танус.

Все още не ми бе простил, че го бях пренебрегнал и се бях обърнал към господарката.

Ако трябваше да бъда справедлив, имаше много причини за лошото му настроение. Царството и народът бяха в голяма опасност. В нашата история нямаше друг случай цивилизацията ни да е била така застрашена от варварите.

Асиут бе превзет, както и целият източен бряг чак до Дендера. Въпреки удара, който Танус му нанесе по вода, цар Салитис бе обградил Тива с колесниците си.

Стените можеха да издържат десетгодишна обсада, но това бяха сметки, без да се взема предвид опасното присъствие на господаря Интеф във вражеския лагер. Стана ясно, че още като велик владетел на Горното царство той тайно е заповядал да се изгради таен проход под градските стени. Дори аз, който знаех много от другите му тайни, не подозирах за тази, защото той бе наредил да екзекутират работниците и единствен знаеше за съществуването на прохода. Нямах представа защо е изградил тунела, освен че неговият предателски ум е склонен към такива изобретения. Дворецът бе осеян с капани и тайни коридори като бърлогата на пустинна лисица.

Когато Интеф узнал за цар Салитис, изпратил малка група от най-добрите си воини през този таен проход и веднъж минали под стените, те атакували неочаквано египетските стражи при главната порта, избили ги и широко отворили вратите. Главната хиксоска орда нахлула в града, който бе обсаден само от няколко дни. Тива паднала и половината от населението й било избито.

От западния бряг, където Танус бе разположил сега главната си квартира в недовършения Дворец на Мемнон, можехме да видим останките от опожарените сгради на другия бряг на реката. Всеки ден наблюдавахме облаците прах от колесниците на хиксосите, препускащи по брега.

С малобройната ни флотилия Танус засега успяваше да удържи речната линия и по време на отсъствието ми бе отблъснал още един опит на хиксосите да прекосят Нил. Обаче нашите укрепления бяха разпръснати, защото трябваше да защитаваме голямо разстояние по реката, докато хиксосите можеха да пресекат на всяко място, което пожелаят. Научихме от нашите шпиони от източния бряг, че те реквизирали всяко плавателно средство. Бяха пленили голяма част от строителите на кораби и ги бяха принудили да работят за тях. Разбира се, можехме да бъдем сигурни, че господарят Интеф ще им даде уместен съвет по всички въпроси, защото и той като варварина Салитис желаеше съкровищата на фараона.

Екипажите на нашите галери стояха денонощно готови за бой, а Танус спеше само когато може, а това не се случваше много често. С господарката го виждахме рядко, а когато това се случеше, той бе изморен и сприхав.

Всяка нощ наблюдавахме как на западния бряг се струпват бежанци. Мъже и жени от всички възрасти прекосяваха Нил на чудати салове и други плавателни съдове. Много от по-силните дори плуваха през широката река. Всички отчаяно се опитваха да избягат от терора на хиксосите. Разказваха ужасни истории за грабежи, но така правеха и подробни описания за придвижването им.