Речният бог (Книга втора)
Шрифт:
Откакто се бяхме завърнали в Двореца на Мемнон след поражението при Абнуб, господарката ми бе заета като регент с държавните дела и прекарваше дълги часове със своите министри и съветници.
Точно сега й помогна предварителната й подготовка от времето в двореца на Елефантина. Бях я научил да намира пътя си през лабиринта на властта и влиянието. Само двадесет и една годишна, тя бе царица и управляваше като царица.
Много рядко се сблъскваше с проблем, който да я обърка. Тогава изпращаше да ме повикат. Аз изоставях работата си в оръжейната, конюшните или малката ми стаичка, която се намираше до нейните покои
Понякога прекарвах цели дни седнал до трона й, направлявайки я при някои досадни решения. За пореден път ни помагаше моята способност да чета думите по движението на устните на хората. Някои благородници в далечния край на залата така и не разбраха, че докато заговорничеха със съседите си, аз излагах точно думите им на господарката си. Тя бързо се прослави като мъдра и далновидна. Никой от нас не почиваше през тези тъмни и тревожни дни.
Въпреки ме дните ни бяха изпълнени, нощите бяха дълги. Безкрайните военни и държавни съвети продължаваха до полунощ. Скоро след като някоя криза биваше превъзмогната, друга заемаше мястото й. Опасността от хиксосите нарастваше и позициите на Танус по протежението на реката отслабваха.
Чувството на обреченост и отчаяние проникваше бавно във всички нас. Хората се смееха все по-рядко и никога на глас. Дори игрите на децата бяха тихи. Оставаше ни само да наблюдаваме реката: врагът бе там, събираше се и с всеки изминат ден ставаше все по-силен.
След седемдесет дни мумифицирането на фараона завърши. Опитите ми на ладията за запазване на тялото бяха излезли успешни и великият майстор на гилдията на балсаматорите ме похвали в присъствие на господарката. Той не откри следи на разлагане, когато извади тялото от големия съд за маслини, дори дробът му, който бе част от най-бързо разлагащите се органи, бе добре запазен.
Щом фараонът бе положен на плочата в погребалния си храм, великият майстор вмъкна лъжица в ноздрата му и изтегли съсиреното съдържание от неговия череп, което саламурата бе втвърдила като сирене. Сетне, все така в зародишно положение, царят бе поставен в баня от натриева селитра, като само главата му стоеше над течността. Когато след тридесет дни го извадиха от ваната, мазнината по тялото му се бе разтворила, горният слой на кожата се бе смъкнал.
Положиха го отново на каменната плоча. Избърсаха го, подсушиха го, напълниха празния му корем с ленени подложки, напоени в смоли и восък, и сетне го зашиха. Междувременно вътрешните му органи бяха изсушени и положени в млечнобели алабастрови съдове, които после бяха запечатани.
През останалите четиридесет дни тялото бе оставено да изсъхне напълно. Вратите на храма бяха поставени така, че сухият въздух да духа по посока на погребалната каменна плоча. Към края на седемдесетдневния ритуален период тялото на фараона бе сухо като папирус. Ноктите му, махнати, преди да бъде потопен в содената баня, бяха прикрепени обратно с фини златни нишки. Първият пласт от бели ленени бинтове бе навит около тялото му, оставяйки главата и врата на показ. Трудното превързване бе извършено майсторски и бинтовете се кръстосваха в сложни фигури. Под превръзките сложиха амулети и талисмани от злато и скъпоценни камъни. След това намазаха бинтовете със смоли, които се втвърдяваха като камък.
Настъпи времето за церемонията на Отварянето на устата, която по традиция се изпълняваше от следващия фараон. Мемнон бе прекалено малък, за да се заеме с това, тъй че неговата регентка трябваше да го замести.
Отидох заедно с господарката в храма още в зори и станахме свидетели на издърпването на ленения чаршаф от фараона. Главата му бе чудесно запазена. Очите му бяха затворени, а изразът — спокоен. Балсаматорите бяха гримирали лицето му и като мъртвец той изглеждаше по-добре, отколкото приживе.
Докато главният жрец на Амон Ра и великият майстор на гилдията на балсаматорите подготвяха инструментите за церемонията, ние пеехме заклинанието „Да не се умира втори път в Отвъдното“:
При тебе идвам, владетел на боговете, аз син съм твой и на мистериите ти бях свидетел… Възвеличен за цар на боговете, не ще умра за втори път в света отвъден.Сетне главният жрец подаде на господарката една златна лъжица и я поведе за ръка към погребалната каменна плоча.
Царица Лострис се наведе над тялото на фараона и положи лъжицата на живота върху начервените му устни.
Да може устата ми Птах да отвори! Да може богът превръзките ми да развие, лицето ми покрили!Тя напяваше думите, сетне докосна миглите му с лъжицата.
Отварям очите ти, за да съзреш още веднъж славата на този свят и на отвъдния свят на боговете, където ще живееш занапред.Докосна с лъжицата бинтованите му гърди.
Нека сърцето ти отново затупти, така че да живееш вечно. Няма да умреш повторно. Ще живееш вечно!Сетне изчакахме, докато балсаматорите завият главата на фараона с бинтове и ги намажат със смола. Те придадоха на насмолените превръзки формата на лицето под тях. Накрая положиха върху безличното бинтовано лице първата от четирите погребални маски.
Това бе онази погребална маска, чието изработване от чисто злато бяхме наблюдавали. Фараонът бе позирал на скулптора, така че маската показваше учудваща прилика. Очите от светещ планински кристал и обсидиан излъчваха цялата доброта на фараона. Главата на кобрата се издигаше от благородното му чело царствено и мистично.
Сетне положиха увитата мумия във вътрешния златен саркофаг, запечатаха го и го поставиха във втори златен саркофаг с погребална маска-релеф върху капака. Половината от съкровището, присвоено от господаря Интеф, бе отишла за направата на тази невероятно тежка маса от злато и скъпоценни камъни.
Имаше седем ковчега, включително масивния каменен саркофаг, поставен върху златната шейна, очакваща да отведе фараона по повдигнатата пътека към неговата гробница в мрачните хълмове. Но моята господарка отказа да даде своето съгласие.