Речният бог (Книга втора)
Шрифт:
— Позволи ми да взема юздите, Таита. Аз ще управлявам колесницата — молеше Мемнон.
Бях му позволявал да кара преди, въпреки че главата му едва се показваше над предната преграда. Не посмях да му се присмея, защото вземаше нещата на сериозно.
— Следващия път, Мем. Сега наблюдавай и се учи.
Бяхме се приближили на стотина крачки от първия орикс. Животните бяха изнервени до краен предел. Водени от един стар мъжкар, към нас се понесоха поне сто орикса. Дадох сигнал и намалихме разстоянието между колесниците, така че колелата ни се допираха. Бяхме солидна стена от мъже и коне. Тромпетите
Танус стреляше над рамото ми. Можех да видя как всяка от стрелите му лети към стадото. За пръв път стреляше в движение и първите му три стрели не попаднаха в целта. Но той бе добър стрелец и скоро се приспособи. Следващата му стрела улучи възрастния самец, който бе повел останалите. Бе попаднала в сърцето му. Животното се строполи в пясъка и се преобърна. Ориксите, които го следваха, завиха встрани, предлагайки на Танус безброй мишени. Наблюдавах как следващите му две стрели излетяха и паднаха зад бягащото стадо.
Изкушението да стреляш по движеща се мишена е голямо, но зависи от движенията на колесницата спрямо мишената. Опитвах се да го улесня, като препусках успоредно с ориксите. Въпреки всичко не се учудих, когато още две от стрелите на Танус пропуснаха жертвите.
Сетне той привикна и следващата стрела се заби чак до перата в гърдите на един орикс. После уби още три. Ловът около нас се разпадна и се превърна в битка, прах обгърна всичко, освен колесниците и бягащите животни.
Следвах два орикса, наближавайки ги бавно, когато остро камъче, излетяло изпод копитата на едно от животните, ме улучи по палеца, а сетне улучи и Мемнон в слепоочието. Когато го погледнах, видях кръв над окото му.
— Ти си ранен, Мем! — извиках и дръпнах юздите.
— Няма нищо — отвърна той и използва крайчеца на шала си да изтрие кръвта. — Не спирай, Таита! Кратас ще спечели облога, ако не продължим.
Така отново препуснахме в праха, а до мен лъкът на Танус пееше ужасната си песен. Принцът викаше възбудено — приличаше на кученце, преследващо заек за пръв път.
Някои от ориксите успяха да преминат през нашия кръг към пустинята, докато други се връщаха обратно в клопката. Хората викаха възбудени от победата, конете цвилеха, а ориксите падаха, когато стрелите се забиваха в тях.
Бе настанал невъобразим грохот от бягащи копита и от колела на колесници, бяхме потопени в жълт облак прах.
И най-добрите коне не могат безкрайно да препускат в галоп. Когато накрая Пейшънс и Блейд преминаха в бавен ход, те бяха навели глави от изтощение, а телата им плуваха в пот.
Прахът, който закриваше всичко наоколо, бавно се слегна и пред очите ни се разкри ужасна гледка.
Нашият ескадрон бе разпръснат из цялата равнина; преброих пет колесници, чиито колела бяха счупени по време на преследването. Ранени мъже лежаха в пясъка до преобърнатите колесници, до тях бяха коленичили техните другари, които се грижеха за раните им.
Здравите колесници също бяха спрели, а конете им бяха изтощени. Едва си поемаха дъх, а от устата им капеше пяна. Бяха мокри от пот, като че бяха преплували реката.
Жертвите ни бяха разпръснати из полето в същото безредие. Много от тези едри животни бяха мъртви, други бяха само ранени.
Такъв бе жалкият край на всеки лов. Когато горещината и умората преминеха, ранените животни трябваше да се съберат и доубият.
Близо до нас един едър самец стоеше на парализираните си крака. Стрелата го бе улучила в гръбнака. Взех втория лък от страничната преграда и скочих на земята. Докато приближавах до осакатеното животно, то извърна глава и ме погледна. Сетне направи последен опит. Насочи острите си рога към мен, но очите му плуваха в сълзи на смъртна агония. Бях принуден да пусна две стрели в гърдите му, преди да падне настрани и да остане неподвижно.
Когато отново се качих на колесницата, погледнах лицето на принца. В очите му имаше сълзи, а на изцапаното му с кръв лице бе изписано състрадание към орикса. Той се извърна, за да не видя сълзите му, но аз се гордеех с него.
Хванах главата му и обърнах лицето му към себе си. Внимателно почистих раната на слепоочието и я превързах с парче ленен плат.
Тази нощ лагерувахме в равнината с цветята и техният аромат надделя над миризмата на пролятата кръв.
Нямаше луна, но звездите бяха изпълнили цялото небе. Хълмовете се къпеха в тяхната светлина. Останахме до късно покрай огньовете и празнувахме със сърца и черен дроб от орикси, изпечени на жарта. Отначало принцът седна между мен и Танус до огъня, но офицерите и войниците си съперничеха за неговото внимание. Бе спечелил сърцата на всички и при техните покани той започна да се мести от една група към друга. Чувстваше се добре в компанията им, а те внимаваха закачките им да не са твърде груби. Вдигнаха много шум за раната на главата му.
— Сега си истински войник — казваха те, — точно като нас. — И му показваха своите белези.
— Добре направи, че му разреши да дойде с нас — казах аз на Танус, докато го наблюдавахме с гордост. — Това е най-добрата подготовка за всеки млад войник.
— Мъжете го обичат — съгласи се той. — Има две неща, които са нужни на един военачалник. — Първото е късмет, а второто — любовта на воините му.
— Мемнон трябва да идва с нас на всяка експедиция, ако не е твърде опасно — реших аз, а Танус се изсмя.
— Остава да убедиш майка му. Някои неща са извън силите ми.
От другата страна на огъня Кратас учеше Мемнон на полковите песни, съкращавайки грубите изрази. Принцът имаше много хубав глас и мъжете ръкопляскаха и запяваха в хор. Започнаха да протестират шумно, когато се опитах да сложа Мемнон в леглото, което му бях приготвил под колесницата, и дори Танус ги подкрепи.
— Остави момчето с нас — заповяда той.
Мина полунощ, докато успея да сложа принца на постелката от овнешка кожа.
— Таита, дали ще се науча да стрелям като Танус? — заспивайки, промърмори той.
— Ти ще си един от най-великите пълководци на Египет, един ден ще изсека броя на победите ти на колона, така че всички да научат за тях.
Детето се замисли и въздъхна.
— Кога ще ми направиш истински лък, а не играчка?
— Щом пораснеш достатъчно да можеш да опъваш тетивата.
— Благодаря ти, Таита. Много ще ми хареса.
Заспа внезапно, както бих изгасил пламъка на лампа.