Реликвата

Чайлд Линкълн

Марго забеляза, че лицето му поруменя.

— В такъв случай, Ян, бих искал отново да прегледам сандъците от експедицията на Уитлеси. Да, онези в зоната за сигурност. Да, видяхме ги вчера, Ян.

Последва дълго мълчание. Марго долови, че отсреща се развикаха.

— Виж какво, Ян — каза Фрок. — Аз съм председател на този отдел и имам право да… Не разговаряй по този начин с мен, Ян. Не си го позволявай!

Фрок се тресеше от гняв. Марго не го беше виждала да изпада в подобно състояние. Гласът му беше стихнал почти до шепот.

— Сър, вашето място не е в този институт. Ще изпратя официално оплакване до директора.

Фрок

постави бавно слушалката върху вилката с разтреперана ръка и се обърна към Марго.

— Моля за извинение.

— Изненадана съм — каза Марго. — Мислех, че вие като председател…

— Разполагам с пълен контрол над сбирките? — прекъсна я Фрок, възвръщайки самообладанието си. — Аз също. Но предстоящата изложба и тези убийства възбуждат у някои хора чувства, каквито не бих допуснал. Формално Кътбърт е над мен. Не ми е ясно защо го върши. Вероятно има нещо крайно злепоставящо, което би забавило или възпрепятствало откриването на безценната му изложба. — Той се замисли за момент. — Може би знае за съществуването на тази твар. В края на краищата именно той премести сандъците. Може би е открил излюпените яйца, установил е връзката и ги е скрил. И сега ме лишава от правото да ги изследвам!

Той се приведе в количката и сви юмруци.

— Доктор Фрок, не вярвам това да е възможно — промълви Марго.

Всякаква мисъл да съобщи на Фрок, че Рикман е взела дневника на Уитлеси, се изпари.

Фрок се отпусна.

— Права си, естествено. Бъди сигурна, че това не е краят. Но сега нямаме време за губене, а аз вярвам на наблюденията ти над Мбун. Все пак, Марго, ние трябва да влезем и да огледаме тези сандъци.

— Как? — попита тя.

Фрок дръпна едно чекмедже на бюрото си и затършува вътре. След малко извади формуляр, който Марго моментално позна: „10–14“, искане за достъп.

— Допуснах грешка — продължи той, — че попитах.

Той се зае да попълва формуляра на ръка.

— Не трябва ли да бъде подписан според предписанията на центъра? — попита Марго.

— Естествено — отвърна Фрок. — Ще изпратя формуляра съгласно установената процедура. Неподписаното копие ще отнеса в зоната за сигурност и ще вляза насила. Няма съмнение, че искането ще бъде отхвърлено. Но дотогава ще успея да огледам сандъците и да открия отговорите.

— Но, доктор Фрок, не можете да го направите! — уплашено възкликна Марго.

— Защо не? — усмихна се язвително професорът. — Фрок, един от стълбовете на това учреждение, действа по неприемлив начин? Ситуацията е прекалено сериозна за подобни съображения.

— Нямах предвид това — продължи Марго.

Тя сведе очи към инвалидната количка.

Той също сведе очи. Лицето му посърна.

— А, да — промълви бавно той. — Разбирам какво имаш предвид.

Изпаднал в униние, той понечи да остави листа върху бюрото.

— Доктор Фрок — добави Марго, — дайте ми формуляра. Аз ще го сваля в зоната за сигурност.

Ръката му замръзна на място. Той я изгледа преценяващо.

— Помолих те да бъдеш моите очи и уши, но не и да стъпваш по въглени вместо мен — отвърна той. — Аз съм пълновластен уредник, сравнително важна фигура. Няма да посмеят да ме уволнят. Но теб… — Той пое дълбоко въздух, повдигайки вежди. — Могат да те използват за назидание, да ти отнемат докторската програма, а аз няма да съм в състояние да попреча.

Марго се замисли за момент.

— Имам приятел, който

е много находчив в подобни начинания. Мисля, че може да се справи и да се измъкне от всяка ситуация.

Фрок остана неподвижен за момент. След това откъсна формуляра и й го подаде.

— Ще изпратя оригинала горе. Налага се, щом ще се преструваме, че спазваме правилата. Охраната може да се обади в централата, за да провери за разрешението. Няма да разполагате с много време. Щом пристигне, ще са нащрек. Дотогава трябва да си излязла.

Той извади от едно чекмедже жълт лист и ключ и ги показа на Марго.

— Тук са комбинациите за хранилищата в зоната за сигурност — обясни Фрок. — А това е ключът за нашето. Всички директори разполагат с тях. Дано имаме късмет Кътбърт да не се е сетил да промени комбинациите. — Той й ги подаде. — С тях ще можете да отключите вратите. Ще трябва да се справите с охраната. — Говореше припряно и я гледаше втренчено. — Знаеш какво да търсиш в сандъците. Всякакви доказателства за яйца, живи организми, дори култови предмети, свързани със създанието. Всичко, което би могло да докаже теорията ми. Първо огледай по-малкия сандък — той е на Уитлеси. В него е била статуетката Мбун. Провери и другите, ако ти остане време, но за Бога, не се излагай на излишен риск. Върви, скъпа, и дано Бог те закриля!

Последното, което зърна Марго, докато напускаше кабинета, беше широкият гръб на Фрок до сводестия прозорец. Потрепваше със свити юмруци по облегалките на инвалидната количка.

— Проклето да е това нещо! — мърмореше си той. — Да гори в ада!

30

Пет минути по-късно Марго вдигна слушалката на телефона в кабинета си няколко етажа по-надолу и набра номера. Смитбек беше в прекрасно настроение. След като тя му разказа за открития от Мориарти изтрит запис и — не чак толкова подробно — за случилото се в кабинета на Фрок, настроението му се повиши още повече.

Чу го да се кикоти.

— Не се ли оказах прав за Рикман, какво ще кажеш? Прикриване на доказателства. Сега вече ще се отнесе към книгата ми, както аз искам, или…

— Да не си посмял, Смитбек! — скастри го тя. — Не става въпрос за личното ти удовлетворение. Не знам какво се крие зад този дневник и нямаме време да се занимаваме с него точно сега. Трябва да надникнем в тези сандъци, а разполагаме само с броени минути.

— Добре, добре — отговори той. — Ще се срещнем на площадката пред ентомологията. Тръгвам веднага.

— Никога не съм предполагал, че Фрок е толкова радикален — каза Смитбек. — Моите уважения към старото приятелче, издигна ми се в очите.

Спускаха се по дълго желязно стълбище. Бяха предпочели странични коридори с надеждата да избегнат полицейските постове до всеки асансьор.

— Имаш ключа и комбинацията, нали? — попита той от дъното на стълбището.

Марго провери в чантичката си и го последва. Огледа набързо коридора в двете посоки.

— Нали знаеш, че от двете страни на коридора пред зоната за сигурност има осветени ниши? Ще вървиш напред, а аз ще бъда на около минута зад теб. Заговори пазача и се опитай да го отдалечиш в някоя ниша, където осветлението е по-силно, под претекст да му покажеш този формуляр. Направи така, че да е с гръб към коридора за една-две минути, а в това време аз ще отключа вратата и ще вляза. Задръж вниманието му. Ти си добър разказвач.