Реликвата
Шрифт:
Някой го потупа по рамото.
— Сър, агент Пендергаст иска да разговаря с вас.
Кофи поклати бавно глава.
— Не. Не искам да разговарям с това шибано копеле, ясно ли е?
— Сър, той…
— Не ми споменавай повече името му.
Един агент отвори задната врата и влезе. Униформата му беше подгизнала от дъжда.
— Сър, в момента изваждат мъртъвците.
— Кой? За кого говориш?
— Хората от Небесната зала. Седемнайсет трупа, нито един оцелял.
— Кътбърт? Този, когото измъкнахте от лабораторията?
— Току-що го спуснаха на улицата.
— Искам да говоря с него.
Кофи излезе навън и притича покрай пункта за бърза помощ. Мозъкът му не можеше да го побере. Как е възможно спецекипът да се окаже така безпомощен?
Приближиха се двама медицински работници с носилка.
— Ти ли си Кътбърт? — попита вцепенения мъж в нея.
Човекът зашари наоколо с помътен поглед.
Един лекар избута Кофи и разкъса с рязък жест ризата на Кътбърт, после огледа лицето и очите му.
— Има кръв — каза той. — Ранен ли сте?
— Не знам — отговори Кътбърт.
— Дишане трийсет, пулс сто и двайсет — съобщи единият от медицинските работници.
— Добре ли сте? — попита лекарят. — Това вашата кръв ли е?
— Не знам.
Лекарят огледа набързо краката на Кътбърт, опипа ги, опипа и слабините му и накрая врата му. След това се обърна към санитарите.
— Откарайте го за преглед.
Двамата затикаха носилката.
Кофи забърза отстрани.
— Кътбърт! Видя ли го?
— Видя ли го? — повтори Кътбърт.
— Видя ли шибаното същество!
— То знае — каза Кътбърт.
— Какво знае?
— Знае какво се случва, знае точно какво се случва.
— Какво искаш да кажеш, по дяволите?
— То ни мрази — каза Кътбърт.
Двамата санитари отвориха вратата на една от линейките. Кофи извика:
— Как изглежда?
— Очите му излъчват тъга — каза Кътбърт. — Безпределна тъга.
— Полудял е — измърмори Кофи на себе си.
— Няма да го убиете — спокойно и убедено добави Кътбърт.
Вратата на линейката се затвори с трясък.
— Няма да го убия, мамка му! — изкрещя Кофи след отдалечаващата се линейка. — Майната ти, Кътбърт! Няма да го убия, мамка му!
57
Пендергаст свали радиостанцията и погледна Марго.
— Съществото току-що ликвидира няколко души от спецекипа. Доктор Райт също, доколкото можах да чуя. Кофи изтегля всички и не отговаря на повикванията ми. Изглежда смята, че вината е изцяло моя.
— Той трябва да чуе! — изрева Фрок. — Сега вече знаем какво да направим. Трябва само да влязат тук с мощни прожектори!
— Разбирам какво става — продължи Пендергаст. — Дошло му е в повече и търси изкупителни жертви. Не можем да разчитаме на съдействие.
— Господи! — възкликна Марго. — Доктор Райт… — Тя закри устата си с ръка. — Ако планът ми беше успял… ако бях обмислила всичко, тези хора може би щяха
— И вероятно лейтенант Д’Агоста, кметът и всички останали там долу щяха да са мъртви — добави Пендергаст. Той огледа коридора. — Моето задължение в момента е да изведа вас двамата на сигурно място — продължи той. — Вероятно трябва да тръгнем по маршрута, който предложих на Д’Агоста. При положение че тези чертежи не са го заблудили, разбира се. — Той погледна към Фрок. — Не, не мисля, че това ще свърши работа.
— Тръгвайте! — извика Фрок. — Не се бавете тук заради мен!
Пендергаст се усмихна едва-едва.
— Не това е проблемът, докторе. Проблемът е отвратителното време. Знаете, че през дъждовни периоди долното ниво се наводнява. Някой спомена по радиостанцията, че през последния час дъждът непрекъснато се усилва. Докато разпръсвах влакната, забелязах, че водата е поне половин метър и течението се носи на изток с голяма скорост. Това означава, че се е повишило нивото на реката. Дори да искаме, в момента не можем да се спуснем долу. — Пендергаст свъси чело. — Ако досега Д’Агоста не се е измъкнал, шансовете му и в най-добрия случай са минимални.
Той се обърна към Марго.
— Може би за вас двамата е най-добре да останете тук в зоната за сигурност. Сигурни сме, че съществото не може да премине през тази армирана врата. След няколко часа положително ще възстановят електрозахранването. Убеден съм, че няколко души все още са блокирани в командния пункт и компютърната зала. Може би са заплашени. Вече знаем много неща за това същество, познаваме слабостите и предимствата му. Тези зони се намират близо до дълъг и неблокиран коридор. Ако двамата останете тук на сигурно място, бих могъл да го проследя.
— Не — отсече Марго. — Не можете да го направите сам.
— Вероятно не, госпожице Грийн, но възнамерявам да опитам.
— Идвам с вас — категорично заяви тя.
— Съжалявам.
Пендергаст застана до отворената врата към зоната за сигурност в очакване.
— Това същество е изключително интелигентно — продължи тя. — Не мисля, че можете да му се противопоставите сам. Ако смятате, че понеже съм жена…
Пендергаст я погледна изненадан.
— Госпожице Грийн, изумен съм, че имате толкова лошо мнение за мен. Просто никога не сте попадала в подобна ситуация. Без оръжие не бихте могла да направите абсолютно нищо.
Марго го изгледа предизвикателно.
— Именно аз ви спасих задника преди малко, като ви казах да запалите лампата си — възрази тя.
Той повдигна вежда. Фрок се обади от мрака:
— Пендергаст, не разигравайте ролята на южняшки джентълмен. Вземете я.
Агентът се извърна към него.
— Сигурен ли сте, че ще се чувствате добре, ако останете тук сам, докторе? — попита той. — Ще се наложи да вземем двете фенерчета и миньорската лампа, за да разчитаме на евентуален успех.