Седмият папирус (Том 2)
Шрифт:
— Теренът си е доста насечен — отбеляза Мек, оглеждайки стръмните склонове и каменните зъбери наоколо. — Дебелият ти приятел може ли да лети?
— Дали може да лети? Че на него само крила дето не са му изникнали — пошегува се Никълъс.
Слязоха в дола, за да се уверят, че светлините и упътващите знаци са по местата си. Знаците представляваха кръстове от кварцови камъни, наредени в самата среда на дола, за да могат да се виждат отдалеч от пилотите. Сапьора бе заел позиция в горния край на долчинката. Фигурата му се открояваше на хоризонта — той усърдно подготвяше огньовете, обозначаващи мястото за изхвърляне на товара.
Никълъс се обърна на другата страна и видя как двете жени са седнали една до друга на голям камък и си приказват. Даниъл вече им беше помогнал да накладат огньовете, с които се отбелязваше краят на зоната за разтоварване и изобщо за насочване Джени обратно към откритото небе.
Хората на Мек скоро щяха да свършат с подреждането на сигналните кръстове. Щом всичко застана на мястото си, Мек даде сигнал на партизаните да се оттеглят в гората. Двамата с Никълъс грабнаха радиостанцията си и се изкачиха до горния край на дола, където Сапьора вече бе заел позиция. Мек помогна на приятеля си да разпъне антената, сетне Никълъс включи апарата и внимателно настрои честотата, преди да грабне микрофона.
— Доли, хайде, Доли, отговори! — подкани той невидимия си събеседник, но радиоефирът донесе единствено безсмислено пращене. — Сигурно са закъснели — опита се да прикрие притеснението си. — Джени трябва да дойде направо от Малта. След първото спускане ще се върне в базата ти при Розейрес и ще поеме втората партида от товара. Ако имаме късмет, всичко трябва да е налице до утре на обяд.
— Ако дебелакът изобщо пристигне — отбеляза скептично Мек.
— Джени е професионалист — изсумтя Никълъс. — Ще дойде — и отново постави микрофона пред устата си. — Доли, чуваш ли ме? Стоп.
На всеки десет минути той отправяше зов в празното пространство, но никой не му отвръщаше. Всеки път, когато отсреща не му отговореха, пред очите му се разкриваше гледката на суданските изтребители, които са наобиколили стария „Локхийд Херкулес“ и с няколко точни удара го пращат обвит в пламъци към земята.
— Хайде, Доли! — молеше се за кой ли път той по телефона.
Най-после в слушалките се дочу нечий стържещ глас:
— Фараоне, тук е Доли. Кацаме приблизително след четиридесет и пет минути. Държим връзка.
Джени беше пестелив с думите си. Старата лисица не искаше да позволи някой неприятелски радист да засече координатите му по излъчването на радиостанцията му.
— Доли, разбрах, четиридесет и пет. Фараон държи връзка. — Никълъс се усмихнала Мек. — Изглежда, все пак си разбираме от работата.
Пръв чу самолета Мек. Ухото му отдавна беше привикнало да различава всички подозрителни звуци отдалеч. В страна като неговата, ако искаш да оцелееш, трябва да се научиш да разпознаваш шума на самолетните мотори много преди пилотите да са те забелязали на открито. Никълъс не бе водил партизански живот и му трябваха цели пет минути, за да различи характерното бръмчене на турбовитловите двигатели, идващо като ехо откъм склоновете на планината. Затова и не можеше да се определи точната посока, откъдето идваше херкулесът, но двамата с Мек насочиха погледите си на запад.
— Ето го — Никълъс с гордост посочи мъничката черна точка в небето, която едва-едва се подаваше над тъмния хоризонт на планинския ръб. Доволен, че този път е изпреварил Мек Нимур, той кимна на Сапьора.
Даниъл хукна към огньовете и се зае с разпалването им. Когато се върна, към небето се издигаха гъсти облаци жълтеникав дим, които тромаво се носеха от лекия ветрец. Освен всичко друго пушекът служеше и да упъти Джени каква е посоката и скоростта на вятъра, както и в кое направление е подготвена зоната за спускане на товара.
Никълъс надигна бинокъла и впери поглед в отсрещния край на тесния дол. Роян и Тесай също се бяха заели да разпалват огньовете. Най-накрая моравите пламъци се издигнаха към небето и двете се прибраха на първоначалната си позиция, вперили поглед нагоре към приближаващия самолет.
Никълъс тихичко се обади в микрофона:
— Доли, огньовете са запалени, забелязваш ли ги?
— Забелязвам ги. Дано сте благодарни за нещата, които ви нося.
Дори и при недобрата връзка се долавяше южноафриканският акцент на Джени.
Всички чакаха самолетът да се приближи и в един миг крилата му сякаш бяха обгърнали половината хоризонт. Скоро силуетът на машината рязко се промени: стабилизаторите на крилата бяха спуснати, а товарната рампа провисна надолу. Голямата Доли толкова внезапно намали скоростта си, че на наблюдателите от земята им се стори как застива неподвижно насред небето, готова да се стовари върху главите им. Бавно самолетът се приближи до набелязаната цел. Джени предпазливо я насочи според дима на огньовете и като продължи да смъква височината, се обърна лице в лице с чакащите.
Моторите изреваха над главите на тримата мъже, които инстинктивно се снишиха към земята, сякаш се страхуваха да не би провисналата рампа да ги погълне като разтворената паст на метален кашалот. Никълъс все пак забеляза лицето на Джени, залепено на прозореца на кабината. Приятелят му мазно се хилеше и им махаше леко подигравателно, преди Голямата Доли да отмине и да им покаже опашката си.
Никълъс се изправи и изгледа как самолетът величествено се спуска над дерето. Първото пале вече бе изхвърлено от трюма и буквално секунди преди да се удари о земята, парашутите му се разтвориха и сякаш нечия могъща ръка спря изведнъж падането на тежкия контейнер. Правоъгълният му силует заигра из въздуха и най-накрая долната му повърхност се тресна в земята, потъвайки сред облаци жълт прах. Трясъкът от падането бе последван от още два подобни, малко по-надолу във все същата посока.
Голямата Доли се разбръмча до крайност, носът й се издигна към небето, тя прелетя високо над червените огньове и започна да се издига в пространството, спасявайки се от коварните скали насреща. Самолетът направи широк кръг в небето, сетне се приготви за повторение на зрелището. Щом мина над кварцовите кръстове, още три палети полетяха към земята, машината се озова повторно над червените огньове и набра височина в последния момент, преди да се е закачила за острите канари.
Джени повтори шест пъти опасната маневра, като всеки път изхвърляше на земята по три от вързаните с парашути контейнери. Всеки от тях застиваше неподвижен някъде из долината и коприненият плат на парашута го закриваше от погледите на наблюдателите.