Шанхайска афера

Пиърсън Ридли

Нокс остана да я чака наблизо.

— Ni hao 12 — чу я да поздравява той.

— Ni hao — долетя вял мъжки глас.

Говорейки на много бърз шанхайски диалект, Грейс помоли управителя на офиса да й помогне да поправи една грешка. Тя заяви, че неволно е върнала по-малко пари на един от шофьорите му и не искала мъжът да си има проблеми. Връзката по телефона предлагаше достатъчна яснота на разговора и Нокс я чу как четеше на глас от някаква касова бележка.

12

Здравейте (кит.). —

Б.пр.

Управителят й благодари и предложи да приеме парите вместо шофьора. Грейс се извини, както бе прието, изтъквайки колко е виновна, но настоя сама да плати на шофьора.

— Опасявам се обаче, че това няма да бъде възможно — отвърна управителят, говорейки малко по-бавно. — Много съжалявам да го кажа, но с Лин Ки се случи нещастие.

— Болен ли е? — попита Грейс и добави: — Може би ще се поободри, ако получи малко пари.

— За съжаление му се случи инцидент — отвърна управителят. — Ранен е, има много счупени кости. Лош късмет.

— Разбирам — отвърна Грейс.

— Ще бъдете ли така добра да ми позволите да му предам за вашата щедрост? — каза управителят, но в гласа му се четеше по-скоро настояване, отколкото въпрос. Търпението му явно се изчерпваше.

— Много бих искала да се извиня лично.

— Не е възможно.

— Мисля, че вчера го видях да минава по улица „Нанджин Лу“ и тогава се сетих за дълга си, разбирате ли? — настоя отново Грейс.

— Вчера ли? — заинтригуван попита управителят.

Нокс се впечатли от начина, по който Грейс успя да подпита за точната дата на раняването му.

— Опасявам се, че това е невъзможно. Инцидентът се случи във вторник.

— Във вторник ли? — повтори тя.

— Точно така. Беше в късния следобед.

— Но аз бях толкова сигурна, че е той.

— Няма как да е бил — отвърна управителят.

— Ето тогава — каза тя и му подаде пари. — Това е дългът ми, плюс още нещичко отгоре заради това, че му причиних неприятности.

— Наистина сте много щедра.

— Нали ще се погрижите да ги получи?

— Разбира се, имате думата ми. Сега ще изпратя някой към дома му. Не трябва да се тревожите повече за това.

Грейс излезе пред офиса заедно с управителя, който се доближи до един от шофьорите си и му подаде нещо, което вероятно бяха парите.

Отдалеч Нокс включи мотора на скутера и мина покрай Грейс, така че тя да го забележи. Срещнаха се след няколко минути на близкия ъгъл.

— Шофьорът носи зелена жилетка — каза тя, качвайки се зад гърба му.

— Видях го.

— Тръгна на запад по булевард „Ксинкун“.

Нокс обърна скутера, за да заобиколи през съседната улица.

— Побързай! — настоя тя. — Ще го изпуснем!

— Сериозно? Наистина ли мислиш, че мога да го изпусна? — попита той.

Нокс натисна педала на газта до дъно, принуждавайки Грейс да го хване здраво през кръста, за да запази равновесие. Той започна да си пробива път през безкрайния трафик в алеята за мотоциклетисти.

Настигнаха доставчика и започнаха да го следват, ориентирайки се по оранжевата

кутия, закрепена на задния му калник. Мъжът прибра поръчка от един индийски ресторант на улица „Дагу Лу“, близо до хотел „Четири сезона“, след което пое на североизток. Следващата му спирка бе пред един тайвански ресторант, откъдето мъжът взе втора поръчка. Следваха го още петнадесет минути. Първата му доставка бе за квартал Луан, а втората в Чаннин, а оттам шофьорът се отправи към Путуо, бедняшки квартал, съставен предимно от тесни глухи улички.

Нокс забави ход, оставяйки на мъжа значителна преднина.

— Пристигнахме — каза той, извръщайки глава назад.

Между сградите се виеха стари тесни улички, задръстени с ръждясали велосипеди и скутери. Къщите бяха разкривени и схлупени, сякаш отдаваха дължимото на гравитацията, а повечето покриви бяха направени от вълниста ламарина, закърпена тук-там с тъмносини късове. Подобни квартали в Шанхай все още съществуваха — в контраст с модерните небостъргачи и жилищни сгради.

Нокс и Грейс свиха по същата улица и подминаха три още по-тесни пресечки, отклоняващи се надясно. Изведнъж Грейс го потупа по рамото. Нокс натисна спирачките и удържа скутера на място, помагайки си с крака.

— Видях го да завива наляво — каза Грейс.

Миг по-късно Нокс също сви вляво. На няколко метра пред тях доставчикът тъкмо паркираше. Мъжът остави скутера, качи се по някакво порутено стълбище и след секунда силуетът му се появи на балкона на втория етаж.

— Ще изчакаме тук — каза Нокс, поглеждайки крадешком часовника си.

Грейс бе заета да попива всяка подробност от обстановката около тях — окаченото по просторите пране, старите очукани скутери и изхабените от времето лица, които ги наблюдаваха любопитно от прозорците. Минута по-късно доставчикът се появи отново, качи се на скутера си и ги подмина, а след малко ръмженето на двигателя му затихна в далечината.

Нокс и Грейс се изкачиха по разнебитеното стълбище, а иззад затворените врати по коридора в къщата се чуваше нечие кашляне, примесено с бебешки плач и звук от пуснат високо телевизор, по който излъчваха някаква китайска сапунка.

На площадката в края на стълбището имаше три врати, които зееха широко отворени за проветрение. Грейс протегна ръка зад себе си, за да спре Нокс, тъй като това беше работа за китаец, и пристъпи към първата врата.

Вътре срещна единствено сбръчканото лице на възрастна китайка с цигара, увиснала на долната й устна. Жената само я изгледа и не й каза нищо. Грейс се поклони и излезе, направи знак на Нокс да стои настрана и се вмъкна през следващата врата.

— Здравей, братко! — високо поздрави тя и продължи: — Вярвам, че току-що си получил парите, които ти дължахме. Исках лично да се уверя, че си ги взел. Съжалявам, че те намирам в такова лошо състояние.

Мъжът лежеше на бамбукова рогозка точно пред отворения прозорец, облечен само в светлосиньо долнище от пижама. Беше положил глава на прокъсана възглавница. Лицето му беше издрано и насинено, а ръцете му бяха целите в гноясали рани и разкъсвания. Сиво-черните петна по голите му гърди издаваха следи от юмруци.