Шанхайска афера

Пиърсън Ридли

— А къде е Еди? — въздъхна Грейс. — Умиращ или мъртъв?

— Нека не изпадаме в гадания — предупреди я той. — Не сме намерили кръв. Засега няма сигнал за някакъв проблем. Има шанс тези типове да са професионалисти и да са държали заложниците разделени. Стандартна процедура за действие — така ако единият се измъкне и отиде при ченгетата, те ще задържат втория. Все още няма за какво да се тревожим.

— Звучиш така, сякаш се опитваш да убедиш повече себе си, отколкото мен — каза тя.

— Така ли? — учуди се Нокс. — Ами ти с твоя левак вегетарианец?

— Оставил

е наядено парче пица, отхапвал е от лявата му страна. Освен това се опитваш да смениш темата — отвърна тя. — От къде на къде обикновен доставчик ще знае този адрес? А и е явно, че тук не е мястото, където е бил държан Еди… В това няма смисъл.

— Нека не прибързваме — рече Нокс. — Данър е жив и съдейки по миризмата на това място, той е бил преместен малко преди да дойдем тук. — Във въздуха все още се усещаше цигарен дим и си личеше, че някой е бил тук през последните няколко часа. — Имаме доставчика на „Шерпа“ — продължи Нокс, — но той е действал самостоятелно.

— А монголците?

— Обикновено похитителите наблюдават лицата, от които искат плащане на откупа. Видяхме, че монголците наблюдаваха апартамента на Лу, и това се връзва. Или просто и те, също като нас, търсят записките му.

— Виждала съм и добре облечени китайци да наблюдават сградата на „Бертолд Груп“ откъм парка Шанян. — Грейс му разказа за мъжете, от които се беше измъквала, преоблечена.

— Да, сигурно работят с монголците, но може и да са самостоятелни. А ако забравим за човека от „Шерпа“, това прави две различни групи, с които трябва да се занимаваме — обобщи Нокс.

— Добре облечените може да са от БНС — предположи Грейс. — Или пък да са независими. А може и да са самите похитители.

— Ако са похитителите, значи нямаме обяснение кои са монголците. Слушай, това беше следа, която трябваше да проверим, но златният пръстен все още се крие в записките на Лу — отбеляза Нокс.

— За какъв златен пръстен говориш?

— Това е наградата — поясни той. — От доставчика на „Шерпа“ знаем, че са го нападнали монголците. Пребили са го, след като е оставил бележката с искане за откупа в „Бертолд“, така че те са наблюдавали или „Бертолд“, или самия доставчик. Те не са похитителите. Разполагаха с адреса преди нас, но докато стигнат дотук, мястото вече е било изпразнено.

— И защо смяташ така? — попита тя.

— Няма следи от борба.

Грейс кимна.

— Значи доставчикът на „Шерпа“ е трябвало да изпрати някакво кодирано съобщение веднага щом е успял да остави искането в „Бертолд“ и да се оттегли оттам. Така и не е имал време да го направи, защото точно тогава са го нападнали монголците.

— Същевременно похитителите са събрали всичко и са преместили Дани. Да, връзва се — продължи Нокс. — Но ако е вярно, това би означавало, че мозъкът, замислил операцията, е допуснал аматьорска грешка, като е издал къде държат заложника на човека от „Шерпа“. Защо би направил такова нещо?

— Може да са хора на „Триад“ — предположи Грейс. — Или някой по-неопитен в отвличанията.

— Като например конкурент на „Бертолд“ — довърши мисълта й той.

— И тук отново се връщаме на това,

че ни трябват записките на Еди за поощренията.

Нокс се намръщи на евфемизма за подкуп, който тя използва.

— Една стъпка напред… — измърмори той. — Но кои са тези монголци?

— Може би трябва да информираме БНС за това място. Те действат много ефективно, могат да вземат отпечатъци и ДНК. Такива доказателства ще ни бъдат много полезни — предположи Грейс.

— Ако БНС намерят Данър преди нас — напомни й Нокс, — той ще попадне в по-лоша ситуация, отколкото ако се намира в ръцете на похитителите. Много вероятно е същото да се отнася и за Лу.

Грейс го погледна, готова да спори, но вместо това въздъхна и си замълча.

— Три дни — промълви само тя.

Вторник, 28 септември

3 дни до размяната

10.

07:45 часа

квартал Хуанпу

Шанхай

— Помолихте да ви покажа всичко… — Фен Ки беше седнал на края на седемстотингодишното кресло на някаква династия.

Точно срещу него, настанен на богато украсен с дърворезба стол и заел царствената стойка на феодален владетел, седеше Йонг Ченг. Огромното бюро пред него представляваше истински музеен експонат и бе изработено от тъмен махагон, инкрустиран със слонова кост, абанос и седеф.

Йонг Ченг бе всичко, което Фен Ки би искал да бъде — той беше богат. Не че един охранител можеше да забогатее от заплатата си, но пазарът на ценни книжа беше друга работа. Заедно със старите беззъби пенсионери по пижами Фен често се отбиваше до публичните аукционни къщи и при всяка възможност се опитваше да купува или да продава, ръководен от слуховете или от инстинкта си. Бе успял да отбележи единадесет процента печалба само за последните два месеца. Инвестираше всичко, което припечелваше, и то предимно в акции на „Йонг Ченг и синове“.

— Да видим какво имаме — каза Йонг и включи DVD плеъра, а на огромния плосък екран пред него се появиха кадрите, заснети от скритата камера в апартамента на Грейс.

— Изображенията са интерактивни. Можете по всяко време да прегледате което и да е от тях — отбеляза Фен, въпреки че не се съмняваше кои точно кадри щеше да предпочете шефът му. Лично беше подбрал цяло дивиди с излизането на обитателката на апартамента от банята и настаняването й в спалнята. Жената беше гола, а Фен добре познаваше шефа си.

Йонг Ченг не се посвени внимателно да прегледа кадрите няколко пъти.

— О, господи! — възкликна той. — Това вече добавя малко цвят в скучното видео!

— Тази е много умна — заяви Фен. — Виждаме я да влиза, но така и не сме я засекли да излиза от офисите на „Бертолд Груп“, и то при условие че много внимателно следим всички изходи.

— Сигурно използва дегизировка — предположи шефът му.

— Да. Това е единственото ни обяснение.

— И означава, че се е усетила! Забелязала те е, идиот такъв!