Шестият

Балдачи Дейвид

— Ако ги е извършил.

— Права си. Ако ги е извършил.

— Подробностите остават неизвестни. Дори телата не са идентифицирани.

— Може би са идентифицирани, но не са ги обявили.

— Защо биха постъпили така?

— Защото случаят наистина може да е по-специален. — Шон се изправи и погледна към затворника: — Благодаря за тази среща, мистър Рой. Пак ще се видим.

— Наистина ли? — тихо попита Мишел.

Вратата се отвори още след първото им почукване.

— Как беше? — подсмихна се насреща им

Мърдок.

— Разказа ни всичко, от игла до конец — отговори Мишел. — Можете да го освободите, защото е невинен.

— Открих някои интересни неща в мотела на Бърджин — рече агентът, без да й обръща внимание.

— Така ли? Какви?

— Не ти трябва да знаеш.

— Хей, Мърдок, ти наистина си ужасен досадник! — изгуби търпение Мишел. — И на това ли ви учат в Куонтико?

— Ако тези неща имат връзка с адвокатската дейност на Тед, аз имам право да знам за тях — обяви Шон.

— В такъв случай трябва да попълниш съответните формуляри — отвърна Мърдок. — Юристите на Бюрото също имат нужда от малко смях. Но ти няма да получиш нищо преди тяхното официално съгласие.

— Видях, че Рой е зомбиран. Може ли изобщо да се храни, да ходи до тоалетната?

— Той е в добра форма. Физически, имам предвид. Този отговор удовлетворява ли те?

След тези думи Мърдок се обърна и си тръгна.

— Тоя тип наистина си пада по нас — въздъхна с мрачна ирония Мишел. — Мислиш ли, че ще се навие да излезе с мен? Уверявам те, че ще скрия трупа му така, че никой няма да го намери.

Шон не отговори, зает да следи с поглед надзирателите, които отвеждаха Рой. Направи му впечатление, че затворникът стърчи с цяла глава над най-високия от тях, а после отбеляза, че той се движи без чужда помощ, влачейки окованите си крака по пода. Лицето му обаче беше все така безизразно.

Две черни точки.

Нищо.

Точно с толкова разполагаха в момента.

8

Напускането на „Кътърс Рок“ беше по-лесно от влизането, но не много. В крайна сметка Шон не успя да сдържи нервите си.

— Не сме натикали Едгар Рой в шибания ауспух! — изкрещя той при последната проверка, а после се обърна към Мишел и заповяда: — Хайде, дай газ!

— Мислех, че никога няма да го кажеш — въздъхна партньорката му.

Фордът остави две черни следи от гума върху безупречно почистения асфалт пред портала. Едновременно с това Мишел показа среден пръст на пазачите.

Поеха обратно по тясната дига и тя стрелна с поглед партньора си, потънал в дълбок размисъл.

— Мозъкът ти е включил на високи обороти — каза тя. — Не искаш ли да го поразтовариш малко?

— Докато те проверяваха на излизане, успях да задам един-два въпроса на помощника на Дюкс. Рой се храни, въпреки че не демонстрира особен апетит. Самообслужва се във всяко отношение. Отслабнал е, но, технически погледнато, е в добро здраве.

— Значи

може да върши всичко това, но е некомуникативен, така ли?

— Онзи тип използва някакъв медицински термин за това състояние, ама аз го забравих. Във всеки случай тялото му работи нормално, но мозъкът му е напълно изключил.

— Много удобно.

— Но Бърджин е мъртъв. Жертва на брутално убийство. Разследването се ръководи от ФБР, което слага ръка на личните му вещи, сред които са и бележките му по делото.

— Онзи тип нали ти предложи да попълним няколко формуляра, за да се сдобием с разрешението на съда?

— Работата е там, че аз не съм адвокат на Рой.

— Но все пак си адвокат. Нает си от Тед Бърджин, който е официален защитник на Рой. Едва ли е толкова трудно да се представиш за официален говорител на Тед, който така или иначе не може да го оспори. Мнението на останалите няма значение.

— Не съм практикувал от доста време.

— Но разрешителното ти все още е валидно, нали?

— Може би.

— Какво?! — ахна Мишел и пусна педала на газта. — Само не ми казвай, че нямаш квалификацията да защитаваш клиенти, заплашени от смъртно наказание!

— Може би са ми нужни един-два опреснителни курса по наказателно право.

— Страхотно! Убедена съм, че агент Мърдок ще изрази желание лично да те закара до университета.

— Освен това ние сме наети като частни детективи, а не като адвокати. Съдът едва ли ще пропусне да провери ангажираните по делото юристи, но аз не съм сред тях.

— Добре, ясно. Сега ще ти задам един тъп въпрос: Тед Бърджин сам ли защитаваше клиентите си?

— Въпросът ти не е тъп, а гениален — изненадано я стрелна с поглед Шон. — И напълно заслужава да потърсим неговия отговор.

Прибраха се в „Мартас Ин“ и се насочиха към стаята на Шон. Това не убягна от вниманието на собственичката, чието име не беше Марта, а Хейзъл Бърк. По време на закуската ги информира, че цял живот беше живяла в тази част на Мейн.

— Вашата стая е от другата страна на коридора, драга — подвикна на Мишел тя, изправила се на площадката в подножието на малкото стълбище, откъдето имаше отлична гледка към вратите на стаите. — Тази, към която сте се насочили, принадлежи на господина.

— Аз отивам именно в нея, а не в своята — подвикна в отговор Мишел.

— А дълго ли ще останете там? — попита Бърк и започна да изкачва стъпалата.

— Не знам — отвърна Мишел и се обърна към Шон. — Много палав ли се чувстваш?

Бърк се появи на площадката точно навреме, за да чуе въпроса.

— Не забравяйте, че все пак сме дами, драга — укорително рече тя.

— Може би вие сте дама.

На Шон му писна от размяната на изтънчени реплики.

— Трябва да поработим върху нещо, мисис Бърк. Става въпрос за юридическа материя.