Шестият
Шрифт:
Беше висок почти два метра, изключително слаб. Приличаше на гигантски молив за рисуване. На дългата му шия мърдаше адамова ябълка с размерите на топка за голф. Тъмната коса, дълга и къдрава, се спускаше от двете страни на слабо лице, което не бе непривлекателно. Зад очилата тъмнееха две черни точки, наподобяващи издълбаната двойка на кокалено зарче. Шон обърна внимание на издължените пръсти и гъстите косми, които стърчаха от ушите му. Лицето на мъжа беше гладко избръснато.
Ръцете и краката му бяха оковани във вериги, които го принудиха да се приближи със ситни стъпки към стола зад
Шон и Мишел насочиха вниманието си към Едгар Рой зад блиндираната преграда. Дългите му крака стърчаха напред, а подметките на затворническите му платнени обувки опираха в стъклото.
— Окей — кимна Шон и извърна глава към пазачите. — А сега ни оставете насаме с клиента ни.
Никой от четиримата не помръдна. Все едно че бяха каменни статуи.
— Аз съм негов адвокат, момчета — поясни Шон. — Искам да поговоря с него без свидетели.
Никакво движение. Очевидно четиримата бяха не само окаменели, но и глухи.
— Кой е началникът тук? — облиза устни Шон, обръщайки се към единия от онези с пушките.
Мъжът дори не го погледна.
Шон отново насочи вниманието си към Рой. Сякаш беше умрял. Гърдите му не се повдигаха и отпускаха в такт с дишането. Очите му не примигваха. Гледаше право пред себе си, но явно не виждаше нищо.
— Още ли се забавлявате?
Обърнаха се. Агент Мърдок се взираше насмешливо в тях.
— За начало ще те помоля да разкараш тези горили от стаята — рече Шон с леко повишен тон. — Те изобщо не се вписват в обстановката, в която трябва да протече срещата между адвокат и клиент.
— Снощи май беше само частен детектив, а днес вече си адвокат, а?
— Вече показах документите си на мис Дюкс.
— А ти лично ни позволи да се видим с клиента си — добави Мишел.
— Така е.
— В такъв случай нека се видим с него, но според закона — рече Шон.
Мърдок се усмихна и кимна на пазачите.
— Чакайте пред вратата, господа. Знаете как да реагирате в случай, че чуете нещо необичайно.
— Този човек е прикован към пода, а освен това ни разделя стъкло с дебелина десет сантиметра — обади се Мишел. — Не съм убедена, че изобщо може да направи нещо.
— Нямах предвид само затворника — хладно уточни Мърдок.
После вратата се затръшна зад тях и двамата най-после останаха насаме с клиента си.
— Мистър Рой, аз съм Шон Кинг, а това е партньорката ми Мишел Максуел — приведе се напред Шон. — Работим заедно с Тед Бърджин, който вече е разговарял с вас.
Рой не отговори. Продължаваше да
Шон се облегна назад, отвори куфарчето си и надникна вътре. От съдържанието му липсваха всички писалки, кламери и други остри предмети, които можеха да се превърнат в оръжие. Бяха останали само купчина листове, които по негово лично мнение също можеха да бъдат използвани за нанасяне на порезни рани.
— Тед Бърджин ни каза, че е подготвял защитата ви — добави той. — Обясни ли ви в какво точно ще се състои тя?
Мълчание. Рой изобщо не реагира.
— Мисля, че само си губим времето — обади се Мишел. — Мърдок със сигурност си умира от смях зад онази стоманена врата.
— Наистина трябва да обсъдим някои неща, мистър Рой.
— Заключили са го тук, защото не е годен за съдебен процес, Шон — каза Мишел. — Не знам в какво състояние са го докарали, но не мисля, че се е подобрил. По всичко личи, че ще остане в „Кътърс Рок“ до края на дните си.
Шон остави документите и вдигна глава.
— Знаете ли, че Тед Бърджин е убит, мистър Рой?
Въпросът беше зададен директно, на висок глас, с очевидното намерение да предизвика някаква реакция.
Не се получи.
Шон се огледа, наведе се към Мишел и прошепна:
— Какви са шансовете помещението да е оборудвано със звукозаписна техника?
— Да подслушват разговорите между адвокат и клиент? — погледна го тя. — Това няма ли да им донесе големи неприятности?
— Само ако някой успее да го докаже. — Той се облегна назад и извади джиесема си. — Няма обхват. Но преди да влезем тук, имаше.
— Заглушаване?
— Което също е незаконно. Чудя се защо ми оставиха телефона. В повечето затвори ги събират още на влизане.
— В затвора мобилните телефони са по-скъпи от кокаина. Някъде прочетох, че един надзирател в западните щати натрупал шестцифрено състояние от продажбата на нокии в комплект със СИМ карти. Вероятно в момента и той използва един от тях.
— Погледни глезена му, Мишел — прошепна Шон.
Гривната имаше цвят на титан, а в средата й мигаше червена лампичка.
— Използват ги в някои затвори със строг режим — кимна тя. — Най-често ги слагат на публични личности като Парис Хилтън и Линдзи Лоън. Излъчват сигнал, който сочи точното местоположение на хората, които ги носят. И вдигат тревога в момента, в който напуснат разрешената зона за придвижване.
— Че къде може да отиде този човек срещу нас? — понижи глас Шон. — На колко места в тази сграда ще му потрябва електронната гривна?
— Добър въпрос. Искаш ли да го задам на Мърдок? Или предпочиташ Карла Дюкс?
Шон рязко извърна глава и заби очи в лицето на Едгар Рой. Стори му се, че нещо…
Не. Очите му продължаваха да наподобяват черни точки.
— Не мислиш ли, че е упоен? — прошепна Мишел. — Зениците му изглеждат разширени.
— Не знам какво да мисля. Това може да се докаже само след медицински преглед.
— Той е много висок, но адски кльощав. Не ми изглежда достатъчно силен, за да избие толкова народ.
— Сега е само на трийсет и пет. При извършването на убийствата е бил в разцвета на силите си.