Сините пеперуди
Шрифт:
— Заповядайте! — каза той.
Те се спуснаха с шеметна бързина с асансьора. Когато Дирак преброи осемнайсетия етаж, той спря и те се озоваха в дълъг коридор без никакви видими врати или прозорци. Същата мека дневна светлина, която сякаш не идваше отникъде, правеше ясно видими и най-далечните предмети. Дори за Дирак беше странно да гледа колко бързо Лос запълзя по мекия под, изработен като че ли от някаква коркова материя. Отново спряха пред някакъв знак, Лос натисна кристално копче и те се озоваха в просторна, дълга стая. И тук нямаше прозорци, но въздухът бе необикновено свеж и светлината
— Това е част от моята библиотека — каза Лос. — Тук ще намерите всичко, което ви е нужно — речници, енциклопедии, атласи, предметни помагала. Това ще ви помогне да научите бързо и ефикасно езика ни и да се запознаете с основите на нашата цивилизация… Надявам се, че няма много да ви затрудним… Разбрах, че вие сте една отлична мислеща машина, Дирак, трябва да ви призная, че такива ние още нямаме…
— Аз се безпокоя за Алек — каза роботът. — Ще ми бъде трудно да работя, като не знам какво е неговото състояние.
Лос не разбра, но в неговия добър и умен поглед се появи нещо ласкаво:
— Не ви разбирам, Дирак!… Поработете сега, след туй ще говорим.
След малко Дирак остана сам в библиотеката и веднага се залови за работа. За него не беше нужно да чете безконечните текстове, те просто се отпечатваха в неговото механично съзнание заедно с точките и запетайките и оставаха там завинаги. Той прелистваше и прелистваше неуморно и педантично и само от време на време спираше за няколко минути. Тогава в него с бясна бързина започваха да работят милионите клетки, за да асимилират храната и да я превърнат в плътно знание. В края на осмия час при него отново дойде Лос.
— Алек е в пълно съзнание — каза той. — Първата му работа беше да попита за вас…
Нещо нечуто избръмча в металическите гърди на робота.
— Благодаря ви — отвърна Дирак на езика на Вар. — А мога ли да го видя?
— Разбира се — каза Лос. — Но за да не губите време — по-добре на телеекрана…
Лос натисна контакта, на широкия сребрист екран веднага се появи лицето на Алек. Сега изглеждаше малко омърлушено и бледо като на човек, който е преминал тежка болест. Но щом видя Дирак, очите му радостно светнаха, слаба руменина зачерви бузите му.
— Здрасти, Дирак! — каза той.
— Здравей, момче!… Как се чувствуваш?
— Сносно — каза Алек. — Най-странното е, че за пръв път от толкова време се чувствувам наистина гладен…
— Нима не те хранят?
— Дават ми някакъв гаден петмез… Изглежда, че нашите домакини не обръщат особено внимание на вкусовите усещания.
Дирак се обърна към Лос и му преведе. Като получи отговора, отново погледна към екрана.
— Каза, че храната била достатъчно калорична и витаминозна… И специално приготвена за организми, които се възстановяват…
— Ти говориш с тях? — попита смаяно Алек.
— Да, макар и по доста особен начин.
— Може и да е калорична — въздъхна Алек. — Но да ти кажа право, на мен просто ми се присънва едно добре сварено пиле…
— Съжалявам, Алек — отвърна сериозно роботът. — Но на тая планета няма нищо друго освен гъсеници и пеперуди…
— Да, разбирам… А какво се беше случило с мен?
— Нищо особено… Само един малък
— Не ще да е бил толкова малък — усмихна се човекът. — И досега чувствувам мозъка си корав като билярдна топка…
— Лос каза, че ще ти дадат от нашите хранителни припаси. Имаш ли някакви други нужди?
— Други нужди?… Да, Дирак, тия странни господа нямат нито легла, нито столове… Да не говорим за възглавници и дюшеци. Трябва да ти кажа, че гърбът ми просто се схвана от техните корави гладки плоскости…
Това не беше толкова лесно да се преведе, но Лос схвана в какво се състои работата.
— Разбира се, че имаме меки материи — каза той. — Ще се опитаме да пригодим нещо…
Дирак преведе. И след това побърза да заключи.
— А сега почивай и се възстановявай!… Трябва да те предупредя, че ни чака доста работа.
Дирак прекара в библиотеката още три дни. През цялото време само Лос го посети на няколко пъти и си отиде доволен от постиженията на своя ученик. На края на третия ден той води дълъг, обстоен разговор с робота. Дирак разбра, че Лос сериозно се готвеше за своя пръв разговор с човека.
6
Двамата стояха на верандата на лечебния институт, която гледаше към гората. Тук природата напомняше малко повече на земната природа, особено с дърветата, които приличаха на гигантски храсти, обсипани с хиляди цветове — едри и ярки. И въздухът бе малко по-хладен и влажен, носеше в себе си едва доловимия солен дъх на океана. Гъсениците се бяха погрижили да ги оставят на спокойствие и сега тук никой не пречеше на разговора им. Алек внимателно слушаше спокойния и равен разказ на Дирак.
— Вар е една от трите планети на звездата, която те наричат Зита — започна той. — На най-близката до Зита планета няма живот, тя е нещо като нашия Меркурий. На втората планета има богат и разнообразен живот, който много напомня нашата мезозойска ера…
— Тъй ли? — погледна го любопитно Алек. — Ще трябва, изглежда, да се отбием и там…
— Няма да бъде съвсем безопасно — каза Дирак. — И Вар е сравнително млада планета. Най-древната й фауна не се е различавала съществено от земната. Но в палеолита се появява за пръв път синята пеперуда. Именно нейните ларви, гъсениците, са наложили коренен прелом в развитието на животинските видове, като просто са прекратили това развитие. За разлика от всички други животни те са притежавали едно необикновено оръжие — електрически заряд. Това не е ново нещо в природата, но гъсениците на Вар го притежават в изключителна сила. Впрочем ти сам можа да се увериш в това, макар че те не са искали да те убият, а просто да те зашеметят…
— И доста успешно — измърмори Алек. — Навярно ще се чувствувам зашеметен за цял живот…
— Отначало те са избивали другите животни просто за самоотбрана — продължи Дирак. — Храната на гъсениците е изключително растителна, те в никаква степен не са били заинтересувани от запазването на някои животински видове, По-късно те са започнали да ги унищожават напълно съзнателно, за да осигурят пълна безопасност за себе си и особено за пеперудите, които са съвсем безпомощни в средствата си за самоотбрана…