Суперкомандос
Шрифт:
Уму Прескот леко настръхна при тия думи, но веднага си възвърна професионалното спокойствие. Прекоси стаята и седна на перваза.
— В такъв случай ще закъснеем — каза тя. — Предполагам, че се нуждаете от закуска.
По средата на Залива беше студено. Слязох от автотаксито сред воднист слънчев блясък и пронизващ вятър. През нощта бе валяло и няколко групи сиви купести облаци все още се прокрадваха около острова, устоявайки упорито пред опитите на буйния морски бриз да ги прогони. Вдигнах яката на лятното сако и мислено си отбелязах да се снабдя с яке. Нещо съвсем обикновено, дълго
До мен Прескот изглеждаше невероятно елегантна в черното си палто. С едно докосване на палеца тя плати сметката и двамата отстъпихме от излитащото такси. По лицето и ръцете ми лъхна приятна топлина от турбините. Примигах с очи в малката вихрушка от прах и песъчинки и видях как Прескот закри лицето си с лакът. Сетне таксито изчезна с бучене към гъмжилото от коли над континента. Прескот се завъртя към сградата зад нас и лаконично посочи с пръст.
— Насам.
Пъхнах длани в плитките джобове на сакото и я последвах. Леко приведени срещу вятъра, двамата се изкачихме по дългото спирално стълбище на „Сайка Сек“ в Алкатрас.
Бях очаквал свръхмодерна охранителна инсталация и се оказах прав. „Сайка Сек“ представляваше поредица от дълги, ниски двуетажни модули с дълбоко хлътнали прозорци като във военен команден бункер. Единственото изключение от тази схема бе самотен купол в западния край, където навярно се намираше апаратурата за сателитна връзка. Целият комплекс имаше бледосив гранитен цвят, а огледалните прозорци хвърляха мътни оранжеви отблясъци. Нямаше нито холографски емблеми, нито рекламни емисии, всъщност нищо не подсказваше къде сме попаднали, освен скромна табелка с лазерно гравиран надпис върху наклонената стена край входа:
Сайка Сек ООД
Приемане и съхраняване на д.ч.п.
Клонингово презареждане
Над табелката зърнах малкото черно око на охранителна камера и високоговорител, защитен със здрава решетка. Уму Прескот размаха ръка натам.
— Добре дошли в „Сайка Сек“, Алкатрас — делово изрече компютърен глас. — Моля, представете се в регламентирания охранителен срок от петнайсет секунди.
— Уму Прескот и Такеши Ковач за уговорена среща с директора Найман.
Тъничък зеленикав лъч на сканиращ лазер плъзна по двама ни от глава до пети, после част от стената плавно отстъпи назад и надолу, разкривайки проход навътре. Доволен, че ще се отърва от студа, аз бързо прекрачих в нишата и последвах веригата от оранжеви светлинки по късия коридор към приемната, изоставяйки Прескот зад себе си. Щом влязохме, масивната каменна плоча с бучене се върна на място. Солидна охрана.
Приемната представляваше кръгъл, меко осветен салон с кресла и ниски масички, разположени по четирите основни посоки на света. На север и изток малки групички хора седяха и разговаряха тихо. В центъра имаше кръгло бюро, където седеше дежурният зад цяла батарея от свързочна апаратура. Никакви компютърни образи — дежурният бе истинско човешко същество, младеж на не повече от двайсетина години, който ни посрещна с интелигентен поглед.
— Вървете направо, мис Прескот. Кабинетът на директора е горе, третата врата вдясно.
— Благодаря. — Прескот отново мина отпред и щом се отдалечихме от дежурния, за миг извърна глава към мен и прошепна: — След като изградиха това място, Найман малко се възгордя, но иначе не е лош човек. Не позволявайте да ви раздразни.
— Няма.
Изпълнихме инструкциите на дежурния, но щом стигнахме на горния етаж, аз спрях и прехапах устни, за да не се изсмея. Вратата на Найман — навярно в традициите на най-добрия земен вкус — беше изцяло от огледално дърво. След строгата охранителна система и живия дежурен в приемната това изглеждаше горе-долу толкова уместно, колкото стенните вагинални цепки в пристанищния бардак на мадам Ми. Изглежда, не успях да прикрия реакцията си, защото Прескот ми хвърли навъсен поглед, преди да почука.
— Влез.
Сънят бе извършил истински чудеса във връзката между ума ми и новия носител. С грижливо изобразена сериозна физиономия аз последвах Прескот към кабинета.
Седнал зад бюрото, Найман демонстративно работеше на сиво-зелен холографски дисплей. Беше слаб, деловит мъж и носеше на очите си външни лещи със стоманена рамка в тон със скъпия черен костюм и късата, грижливо поддържана коса. Зад лещите изражението му изглеждаше някак обидено. Не беше много доволен, когато Прескот му се обади от таксито, че ще закъснеем, но Банкрофт явно го бе подковал добре, защото прие да отложим срещата с мълчаливото съгласие на дисциплинирано дете.
— След като желаете да разгледате нашата инсталация, мистър Ковач, дали да не започнем веднага? Отложил съм задълженията си през следващите два часа, но имам клиенти, които чакат.
Нещо в неговите маниери ми напомняше за надзирателя Съливан, само че малко по-рафиниран и не толкова озлобен. Може би ако работеше в хранилище за свръхбогати, а не за престъпни елементи, и Съливан щеше да изглежда точно така.
— Чудесно.
По-нататък всичко стана отчайващо скучно. Както повечето д.ч.п. хранилища, „Сайка Сек“ беше просто един гигантски комплекс от складове с климатични инсталации. Обикаляхме из подземни зали, охладени до температура между 7 и 11 градуса по Целзий, както препоръчват производителите на изменен въглерод, гледахме рафтове с едроформатни трийсетсантиметрови дискове и се възхищавахме на роботите доставчици, които препускаха по широки релси покрай стените на складовете.
— Системата ни е дуплекс — съобщи гордо Найман. — Всеки клиент се съхранява на два отделни диска в различни части на сградата. Разпределят се по метода на случайните числа, само централният процесор може да открие и двата, а в системата има вградени ограничения срещу едновременното използване на двете копия. За да причините сериозни щети, трябва да проникнете тук и на два пъти да преодолеете охранителната система.
Аз издавах любезни възклицания.
— Сателитните ни връзки се осигуряват чрез мрежа от най-малко осемнайсет обезопасени орбитални платформи, наемани в произволна последователност. — Найман почваше да се увлича от собствената си рекламна реч. Сякаш бе забравил, че и двамата с Прескот нямаме намерение да използваме услугите на „Сайка Сек“. — Нито една от платформите не се наема за по-дълго от двайсет секунди. Данните за дистанционно съхранение се предават чрез пряко прехвърляне, тъй че няма начин да бъдат прехванати.
Строго погледнато, това не бе съвсем вярно. Ако разполагаш със съдействието на достатъчно мощен изкуствен разум, рано или късно ще налучкаш и начин за прехващане на прякото прехвърляне, но това е в сферата на фантазиите. Враговете, които могат да насъскат изкуствен разум насреща ти, няма да си играят на пукотевица с квантов бластер. По тая нишка нямаше да стигна доникъде.
— Мога ли да получа достъп до клонингите на Банкрофт? — попитах внезапно аз.
— От правна гледна точка ли? — Прескот сви рамене. — Доколкото знам, мистър Банкрофт ви е дал картбланш.