Суперкомандос
Шрифт:
— Не, той ми каза, че адвокатите му уредили въпроса. Определено.
— О. — Лицето й просветля и тя се усмихна леко. — Мистър Банкрофт има множество адвокати. Вероятно е уредил въпроса чрез друга кантора. Защо?
Изсумтях.
— Нищо. Бившият собственик на това тяло е бил пушач, а аз не съм. Ужасна досада.
Усмивката на Прескот се разшири.
— Ще ги откажете ли?
— Ако ми остане време. Сделката с Банкрофт е ясна: разнищя ли случая, прехвърлят ме обратно, независимо от разноските, тъй че в дългосрочен план няма значение. Просто
— Мислите ли, че ще успеете?
— Да откажа пушенето ли?
— Не, да разнищите случая.
Погледнах я ни лук ял, ни лук мирисал.
— Нямам друг избор, мис Прескот. Четохте ли условията на договора?
— Да, аз ги съставих. — Прескот ми върна същия поглед, но дълбоко в него съзрях следи от притеснение и само това ме възпря да не смачкам носа й с един саблен удар.
— Гледай ти — казах аз и отново се загледах навън.
„И да си натъпча юмрука до лакът на жена ти в путката, пък ти да гледаш шибан Мат такъв, дето не можеш“
Смъкнах обръча от челото си и примигах. Текстът бе придружен с грубовати, но изразителни виртуални картинки и инфразвуков съпровод, от който главата ми забръмча.
Прескот ме гледаше със съчувствие от другата страна на бюрото.
— Всичко ли е от тоя сорт? — попитах аз.
— Е, има и по-несвързани. — Тя посочи холографския дисплей над бюрото, върху който примигваха в зелени и сини тонове изображения на файловете, които проверявах. — Този раздел сме го нарекли „Б и Ш“. Бесни и шантави. Всъщност повечето от тия типове са прекалено затънали, за да представляват сериозна заплаха, но не е много приятно да знаеш, че са на свобода нейде навън.
— Ортега прибра ли някого?
— Не е по нейната част. Отделът за комуникационни престъпления хваща от време на време някоя откачалка, стига да вдигнем повече шум, но при сегашното състояние на технологиите е толкова лесно да се прикрият следите, че цялата работа заприличва на тичане подир мъгла. А дори и когато ги хванат, всичко се разминава с няколко месеца на съхранение. Чиста загуба на време. Обикновено се задоволяваме да пазим тия послания, докато Банкрофт каже, че можем да ги изтрием.
— И не е имало нищо ново през последните шест месеца?
Прескот сви рамене.
— Може би религиозните маниаци. Има известно нарастване на посланията от католици заради Резолюция 653. Публична тайна е, че мистър Банкрофт има неофициално влияние в Съда на ООН. А и някаква марсианско-археологическа секта вдига врява около онази Песенна кула, която държи в дома си. Доколкото чух, миналия месец е имало кръгла годишнина от мъченическата смърт на техния основател поради пробив в скафандъра. Но никой от тия хора не разполага с умения и възможности да проникне през външната охрана на Слънчевия дом.
Килнах стола си назад и се загледах в тавана. Клин от сиви птици пореше небето в южна посока. Смътно дочувах техните глухи, квакащи крясъци. Кабинетът на Прескот беше в екологичен стил — четирите стени, таванът и подът излъчваха виртуални изображения. Поради това сивото й метално бюро бе разположено най-нелепо върху полегат тревист склон, над който слънцето клонеше към залез, а в далечината пасеше стадо добитък и от време на време се чуваха птичи песни. Рядко бях виждал толкова чиста картина.
— Прескот, какво можете да ми кажете за Лейла Бегин?
Настаналата тишина върна погледа ми към нея. Уму Прескот зяпаше нейде из ливадата.
— Предполагам, че Кристин Ортега ви е дала това име — бавно изрече тя.
— Да. — Аз отпуснах стола и вдигнах глава. — Всъщност ми препоръча да го подхвърля пред вас и да видя какво ще излезе.
Прескот се завъртя към мен.
— Не виждам какво общо може да има това със случая.
— Нищо, нека опитаме.
— Много добре. — Гласът й сякаш превключи на нов тон и тя ме изгледа предизвикателно. — Лейла Бегин била проститутка. Може още да е такава. Преди петдесет години Банкрофт бил неин клиент. Чрез поредица от несдържани коментари това станало известно на Мириам Банкрофт. Двете жени се срещнали на някакво обществено събитие в Сан Диего и както съм чувала, решили да отидат заедно в тоалетната, където Мириам Банкрофт смазала Лейла Бегин от бой.
Озадачено се вгледах в лицето на Прескот.
— И това ли е всичко?
— Не, не е всичко, Ковач — уморено отвърна тя. — Бегин била бременна в шестия месец. Заради побоя загубила детето. Физически е невъзможно да включиш в зародиша гръбначна приставка, тъй че смъртта била истинска. Полага се евентуална присъда от трийсет до петдесет години.
— От Банкрофт ли е било бебето?
Прескот сви рамене.
— Спорен въпрос. Бегин не разрешила да вземат от зародиша генетична проба. Казала, че няма значение кой е бащата. Вероятно е сметнала, че от гледна точка на пресата съмнението струва повече от едно окончателно „не“.
— Или просто не е била на себе си от мъка.
Прескот раздразнено махна с ръка.
— Я стига, Ковач. Говорим за някаква си курва от Окланд.
— Пъхнали ли са Мириам Банкрофт на хладно?
— Не, и точно тук Ортега сипва сол в раната. Банкрофт подкупил всички. Свидетелите, пресата, дори и Бегин накрая приела подкуп. Уредили извънсъдебно споразумение. Сумата стигала, за да си купи клонингова застраховка от „Лойдс“ и да напусне занаята. Според последните сведения живеела с нов носител нейде в Бразилия. Но това е било преди половин век, Ковач.
— Вие участвахте ли в играта?
— Не. — Прескот се приведе към мен над бюрото. — Нито пък Кристин Ортега и затова ми е най-противно да я слушам как хленчи на тази тема. Е, наслушах се миналия месец, когато прекратиха разследването. Тя изобщо не е срещала Бегин.
— Мисля, че може да е въпрос на принцип — казах спокойно аз. — Дали Банкрофт все още редовно посещава проститутки?
— Това не ме засяга.
Пъхнах пръст в холографския дисплей и погледах как изображенията се изкривяват около него.