Тръпката
Шрифт:
Тя направи няколко раздразнени дръпки, след което изгаси цигарата в една обърната наопаки саксия, която стоеше на пластмасовата маса до тях.
— Филип предложи лично да изкупи акциите ми и макар да осъзнавам, че това означава просто да ги препродаде на PayTag, това в крайна сметка е най-малко ужасната алтернатива…
— Какво, не можеш ли да продадеш акциите на някого другиго? Някой външен?
Тя направи отчаян жест.
— И кой ще е това? Компанията не се търгува на борсата, а потенциалните купувачи не се
HP дръпна дълбоко и после запрати фаса върху затрупаната със сняг поляна. Малък дъжд от искри, последван от кратко съскане.
— Може би имам предложение — усмихна се той след това.
Ситуацията беше почти сюрреалистична.
Мъжът с кучето, Пиер, я издърпа в апартамента си, паркира я на един диван и забърка набързо нещо, което навярно беше най-съвършеното капучино, което някога бе опитвала.
И сега тя седеше там с Глад на отсрещния диван, докато Пиер търсеше аптечката в кухнята. Няколко секунди те просто се взираха един в друг.
Той изглеждаше корав, не можеше да го отрече. Четвъртито лице, тъмни очи и стойка, която сигнализираше, че определено можеше да се грижи за себе си в сбивания. За кратко тя съжали, че беше оставила разгъваемата палка в джоба на якето си. Но той едва ли би и скочил тук? Пред свидетел?
— Знаеш коя съм, нали? — започна тя.
Той кимна.
— Да, всъщност сме се засичали няколко пъти долу, във фитнеса на полицията. Но това сега беше малко…
— Неочаквано — отряза тя. — Нали не вярваше, че ще се появя?
— Не… — каза той и я изгледа продължително.
— Но ето ме тук, въпросът е какво ще правим сега.
Той се размърда и хвърли дълъг поглед към кухнята, където Пиер, седейки по шума, продължаваше да тършува.
— Ами бих оценил, ако това си остане между нас…
Той се наведе към нея.
— Не искам да се разчуе на работа…
— Да, това го разбирам — изсъска тя и видя как той потръпна.
— Петер, виждал ли си комплекта за първа помощ, бях сигурен, че е в банята — извика Пиер.
— Не — отвърна Глад, без да я изпуска от поглед, — Но няма нужда, Ребека ще си тръгва…
— Изобщо няма да правя това — изръмжа тя.
Влакът тракаше през зимния мрак на път към града. Беше успял на косъм да хване последния курс за вечерта и с изключение на машиниста и едно момче със слушалки няколко места встрани вагоните бяха празни.
Той разбираше защо Филип бе реагирал по този начин. Несъмнено на карта бяха заложени големи неща, и то не само чисто финансово.
PayTag Group. Беше сигурен, че е чувал името и преди и сериозно се напъна да си спомни къде. Но колкото повече го мислеше, толкова повече отговорът се отдалечаваше.
Едно поне беше ясно. Най-накрая започваше да разбира защо Анна Аргос беше убита. Точно както
ArgosEye закриляше Играта, като същевременно вероятно извличаше полза от уникалните и услуги. Ако компанията бъдеше купена и получеше достъп до значително по-голяма чекова книжка, то щеше да може да наема Играта по-често, да се възползва от целия и потенциал. Да ги моли да издирват тайни, недоразумения или просто общи fnckups, които за нищо на света не биваше да излизат наяве.
А щом Играта свърши своето, за жертвата оставаше само да избере — станете клиент на ArgosEye и ще се погрижим за сигурността на тайните ви. Добрият стар рекет — Cosa Nostra goes cyberspace, така да се каже. Бизнесът щеше да се разрасне експоненциално и PayTag щяха да плачат от щастие заради сполучливата си придобивка.
Повишени приходи означаваха, че Играта щеше да продължи да расте, да набира нови Мравки и Играчи и по този начин да разшири както властта, така и клиентския си кръг. Растяща Игра щеше да означава по-големи усилия за укриването и, а с това щеше да се справи новата, по-силната ArgosEye, и така се почваше отначало.
Кръгът се затваряше, парченцата от пъзела си идваха по местата и логическата верига издържаше.
Както при всички конспирации, човек трябваше да се запита: Who benefited?
И тук отговорът беше прост:
Всички!
Но Анна Аргос беше започнала да се инати.
Начин да ги спре, беше казала Моника.
Анна беше човек на съревнованието и сигурно би предпочела да унищожи делото на живота си, отколкото просто да седи и да гледа, докато Филип и мениджърите предатели го превземаха.
Може би дори беше направила опит и бе претърпяла неуспех?
Затова ли беше напуснала страната?
Но твърде много неща бяха заложени на карта, за да я оставят да се измъкне. Докато Анна продължаваше да е жива някъде там, тя щеше да представлява риск.
А рисковете трябва във възможно най-голяма степен да се елиминират.
Entre Vincent, the Ladylciller, c други думи.
Мамка му, ама че шибана история!
Липсваше само едно парче от пъзела…
Хенрик HP Петершон.
Как се вписваше той самият в картинката?
Гневът и внезапно се завърна. Седмици наред си беше фантазирала как изглеждаше MayBey пред компютърния си монитор. Представяше си го почти като някакво чудовище с черно наметало и деформирано лице. Вместо това MayBey се оказа просто пристрастен към тренировките мъж с прекомерен тен и добре поддържана брадичка, който стоеше на турски диван в стая, изглеждаща като че беше взета от „Хиляда и една нощ“…
Тя обаче не се върза на отиграното му учудване…