Тръпката
Шрифт:
Снимката на неуспешния атентатор самоубиец беше това, което го насочи по следата. Беше ужасяваща снимка, от която вечерните вестници, естествено, се бяха възползвали.
Някой трябва да се бе надвесил от прозорец и снимал право отгоре. Безжизненото тяло, тъмните петна в снега, отломките и разбитите витрини, всичко се виждаше ясно.
Но това, което всъщност стресна HP, беше значително по-малък детайл. В горния край на снимката, самотен в снега, се виждаше малък правоъгълен предмет, от който космите по врата му настръхнаха. Не
Мобилен телефон! Лъскав модел, напомнящ страшно много на този, който лежеше в гардероба му.
Щом мозъкът му направи връзката, не беше трудно да продължи да подрежда пъзела. Започна с малко гугълване на стари статии.
Втори терористичен акт на шведска земя за последните две години…
Очевидно международният тероризъм се е дошъл при нас за постоянно.
Експертите по тероризма са категорични, че в Швеция има поне триста вероятни терористи…
Правителството внася законопроект, който дава по-големи правомощия на…
Опозицията, която по-рано беше против строгото наблюдение, промени мнението си и сега подкрепя…
Според читателската ни анкета огромно мнозинство от шведските граждани подкрепят затягане на…
Именно последното изречение измести фокуса му и го накара да се отправи към старите си ловни полета. Не му трябваха много минути, за да се ориентира правилно. Наистина някои тролове бяха сменили имената си, но той все пак ги разпозна по начина, по който се изразяваха.
M00reon, M1crosrf и JabRue бяха създадени от самия него. Но имаше и стари познайници като VAO, Bosse Baldersson, Ljugo Juli и Lasse Danielsson. Той пробва всяко тролско име, което можа да си спомни, и резултатът надмина всичките му очаквания.
Считано от деня след бомбения атентат всички — до един, tutti — без и едно шибано изключение, бяха пуснали тема, която по един или друг начин се отнасяше до терористичния акт. Ако се обърнеше към блоговете, резултатът на практика беше същият. Дори и най-повърхностните имаха какво да кажат по въпроса, дори и да бяха просто клишета в стил: Направо ужасно или още няколко минути и най-добрата приятелка на сестра ми щеше да бъде взривена…
Заключението беше кристално ясно!
ArgosEye раздухваше случката възможно най-много, а целият механизъм за насочване на мненията се беше задвижил едва половин денонощие след неуспешния атентат.
Съвпадение?
Е, възможно беше, естествено.
Но като се имаше предвид всичко, което вече знаеше… NFW!
No Fucking Way!
Носеше по една тежка торба във всяка от ръцете си, както и раницата за тренировки на гърба. Автобусът беше само на десет метра, когато вратите се затвориха и той с бръмчене се отдалечи от тротоара.
Тя изпсува високо, обмисли няколко секунди дали да изчака следващия, но реши
Приблизително по средата на пътя вече бе съжалила за решението си неколкократно.
Въпреки ръкавиците торбите се врязваха в пръстите и и често я принуждаваха да спира, за да пропусне малко кръв през пръстите си.
Освен това тротоарите не бяха почистени от снега и на няколко пъти тя за малко да се просне по нанагорнището.
Тъкмо беше подминала градинката при Педагогическия университет, когато тъмния автомобил се плъзна покрай нея. От дясната и страна, отвъд високия парапет, колите извираха от Фредхелския тунел и заради движението и шума от трафика по Е4 тя не реагира, преди автомобилът да спре и едрият мъж да застане на пътя и.
— Скачай вътре — каза той лаконично и отвори задната врата.
— К’во?
Тя забеляза червенокоса жена на нейния ръст да излиза от шофьорското място и да заобикаля колата зад нея.
— Скачай вътре! — повтори мъжът. — Има някой, който иска да говори с теб…
Тя се наведе напред и надникна в колата.
Вътре седеше Йон.
— Качи се, ако обичаш, Ребека — каза той меко.
Тя хвърли бърз поглед наляво. Жената вече беше на тротоара зад нея.
Точно както мъжа от другата и страна тя беше разкопчала якето си по начин, който Ребека разпозна — с едната ръка на колана, скрита зад ръба на якето.
Тя направи крачка назад към парапета.
Изведнъж осъзна, че познава мъжа до себе си.
— Ти беше в автобуса ми — констатира тя сухо. — Но тогава се държа значително по-приятно…
— Смяташ ли да се качиш, или… — отвърна той.
— Какво ще стане, ако кажа не?
Мъжът направи половин крачка напред, от другата и страна жената направи същото.
— Нека всички се поуспокоят малко… — каза Йон от задната седалка. — Съжалявам за малкото ни недоразумение онзи ден, наистина съжалявам, Ребека… Бях изморен и пих прекалено много, така че не прецених правилно цялата ситуация. Надявам се, че можеш да приемеш извинението ми, и мога да те уверя, че нямам намерение да си отмъщавам по някакъв начин.
Той направи жест към превързания си нос.
— Ако бъдеш така добра да се качиш вътре, ще те откараме вкъщи, само няколкостотин метра са, а тези торби изглеждат тежки…
В мига, в който той завърши изречението, едрият мъж повтори жеста си от автобуса и протегна ръка, за да поеме торбите. Но тя продължаваше да се колебае. Жената и мъжът почти незабелязано скъсяваха разстоянието около нея. Тя остави бавно пликовете на земята и направи крачка назад.
Минаха няколко дни, докато му светне крушката. Acme Телеком услуги АД — в техния офис бункер бяха направили стелт рейд с гения Рехиман. Бяха открили, че Играта се ръководеше оттам. Преди да взриви цялата лайнария на малки парченца, де…