Тръпката
Шрифт:
Досега на практика не беше мразил Филип Аргос. В известна степен HP все пак разбираше защо шефът му действаше по този начин. Той в крайна сметка беше предал доверието на Филип, беше застрашил бизнеса му. Действие и последствие, така да се каже. Но сега всичко се беше променило.
Вече беше fucking personal!
Ситуацията всъщност беше по-лоша, отколкото си мислеше.
Предния път положението беше като с Естония и убийството на Палме, но това тук…
Щом най-накрая го придума да и разкаже, той не можа да се спре. Думите се лееха от
Опита се да му повярва, напъна се много здраво при това. Просто не можеше да го приеме. Компания, която почистваше интернет, управляваше блогове и форуми, като същевременно си сътрудничеше със сили, които извършваха фалшиви терористични актове, за да изместят медийния фокус от неща, които искаха да скрият…
Сериозно ли?
Но като че това не беше достатъчно, та той беше допълнил картинката и с наемни убийци, тайни гугъл алгоритми и дами екстрасенси от Линдингьо само за да се върне там, откъдето бе започнало всичко.
Онази проклета Игра…
38. Online games
Форум Крепителите на обществото
Публикувано на: 29 декември, 18:41
От: MayBey
Малкият Хенрик се спотайва в мизерен ергенски хотел в Сьодермалм. Мисли си, че е на сигурно място. Но ние знаем, че не е така, нали?
публикацията има 29 коментара
Goodboy.821 says: Там ли си?
Farook says: Радвам се да те чуя, братко. Long time no C… ;)
Goodboy.821 says: Твърде много време мина, old friend — my bad…
Farook says: Did U miss me??
Goodboy.821 says: Еби се в гъза, Манге!!!!
Goodboy.821 says: Получи ли мейла ми?
Farook says: Мда, но ми отне известно време да го декриптна. Почнал си да страдаш от повече интернет параноя и от моя милост.
Goodboy.821 says: Както може би си схванал, има причини за това…
Farook says: Да, чатнах. Изчетох всичко.
Goodboy.821 says: И?
Farook says: Напълно съм съгласен с теб, братко. Това, с което се занимава Аргос, е грешно по повече начини, отколкото мога да си представя. Противоречи на цялата идея, която стои зад интернет. Сещам се за доста хора, които с радост биха изкарали тия тролове на светло. Един троянец няма да е проблем, мога да го скалъпя за няколко дни дори от тук, долу… Въпросът е как да се вкара в системата…
Farook says: Може, разбира се,
Goodboy.821 says: Ок, не е точно отговорът, на който се надявах…
Farook says: Разбираемо…
Goodboy.821 says: Други идеи?
Farook says: Ами, ако не може да се прати отвън, остава да се вкара ръчно…
Goodboy.821 says: Go on!
Farook says: Хмм, просто мисля на глас, но ако избереш този начин, трябва да си осигуриш достъп до компютър, който има full access. Обикновен workstation няма да свърши работа. Ти сам каза, че са дизейбнали USB-портовете на обикновените консерви, така че трябва да избереш правилната машина. Най-добре да проникнеш в сървърното помещение и да пъхнеш флашката in the mainframe, do you copy?
Goodboy.821 says: Copy!
Farook says: Ho тая маневра, естествено, е значително по-опасна, нали се досещаш?
Goodboy.821 says: Само направи троянеца and leave the rest with me…
Тя превърташе клипа напред и назад.
Кадрите имаха много шум, вероятно бяха от камера на телефон, но въпреки това не беше трудно да види какво представляваха. Червената пръст, хората с дрипави дрехи, а насред тях черните коли. Чу се гърмене от изстрели и камерата се затресе бясно, показвайки ту земя, ту небе. Целият сценарий изглеждаше нереален. Като че тя сънуваше едно и също отново и отново, но този път сънят вървеше на монитора вместо в главата и.
После отстъпващият автомобил се приближи толкова много, че операторът трябваше да отскочи встрани. За кратко се мерна тъмнокоса жена, която висеше на вратата. И изведнъж той беше там.
Право срещу колата и макар камерата да го беше уловила само за секунда, тя беше повече от достатъчна. Ако картината се паузираше, можеха да се различат предостатъчно подробности. Дрехите му, които бяха прекалено здрави и чисти, за да се впише сред останалите, а под единия крачол се мяркаше и нещо, което приличаше на добре излъскан войнишки ботуш. Жълтата найлонова торба висеше от свободната му ръка.
И накрая грамадният лъскав револвер, насочен право към колата им.
„Изпратено чрез анонимен мейл до прокурора вчера“, беше и съобщил адвокатът и.
Видеото беше изпратено за анализ, но ако беше автентично, можеше да разчита, че след Нова година ще е отново на служба.
С други думи, чичо Таге беше удържал на обещанието си.
Най-малкото, което можеше да направи, беше да му угоди.
Тя взе предплатения мобилен телефон и натисна бутона със слушалката.
— Да — гласът му звучеше студен, когато заговори.