Тръпката
Шрифт:
Досега Швеция се беше противопоставяла на директивата, но сега въпросът отново се разглеждаше в Риксдаген 104 .
За всеки случай правоохранителните органи се нуждаят от информацията явно беше причината, а преди няколко дни беше добавено и в борбата с тероризма.
След взрива на „Дротнинггатан“, протестите вероятно щяха да замлъкнат. Но запазването на целия трафик на данни от всички потребители не беше ефективен начин за предотвратяване на тероризма,
104
Шведският парламент. — Б.пр.
На големите компании щяха да им потекат лигите за такава информация, щяха да са готови да направят почти всичко, за да се доберат до нея. Законно или незаконно, това щеше да покаже бъдещето.
Първата стъпка беше да се прокара директивата. И с помощта на ArgosEye и на един неуспешен атентат те бяха напът да го направят.
Стига някой да не ги спреше…
Той прекоси малките улички, като от време на време се оглеждаше през рамо. Всичко беше спокойно, оставаха няколко часа, преди стрелката да удари дванайсет, и точно сега почти всички шведи седяха и нагъваха новогодишната си вечеря.
Той застана до главния вход и се огледа за последно, преди да отвори раницата си и да извади картата.
Мамка му, дори на снимка с големината на пощенска марка Рилке пак изглеждаше като милион долара. А като стана дума за пари, предложението му беше зарадвало Моника Грегершон до дъното на душата и и слава богу. Тя получаваше както тлъста пачка пари, така и възможност да покаже среден пръст на Филип за сбогом. Но четиридесет процента не стигаха, за да спре плановете на Филип да се присъедини към PayTag Group. Анна го бе разбрала и вместо това бе измислила друг начин.
И това по всяка вероятност и беше струвало живота.
Но сега беше негов ред да се пробва…
Той приближи внимателно картата към четеца и затаи дъх. Ами ако Рилке беше разбрала, ако беше проверила в чантата и беше видяла, че картата липсва? И се беше обадила и накарала близнаците детективи да я проследят?
В такъв случай той беше…
Четецът изпиука и светна в зелено, след което заключващият механизъм започна да бръмчи.
Нещо ставаше, в това беше сигурна. Онзи ключ не беше съвпадение. MayBey беше задействал плана си, но единственото, което тя можеше да направи, беше да чака. Скоро щеше да разбере какво се очакваше от нея. А дотогава трябваше да се съсредоточи върху собствените си планове.
Освен това беше успяла да провери една теория, която се беше зародила в главата и, и дотук не бе открила нищо, което да я опровергава. По-скоро обратното.
Facebook неоспоримо беше фантастично средство да се покажеш.
Но да опишеш себе си до най-малките подробности, можеше да има и своите рискове…
Тя смени прозорците и кликна на иконата за обновяване, но страницата не се промени.
Нямаше нови
Не още. Но тя беше сигурна, че няма да мине дълго време.
Върна се обратно в кухнята и си наля чаша вода.
Той взе асансьора нагоре.
Осемнайсети етаж от деветнайсет възможни. Рецепцията, естествено, беше затворена, но картата на Рилке действаше безотказно.
Той се прокрадна внимателно през стаята за посещения, дръпнал шапката върху челото си и придържайки се към стената, за да избегне камерата на тавана, доколкото беше възможно. Но както с повечето охранителни системи, на които беше попадал, вероятно никой не следеше мониторите на живо, още по-малко във вечерта на Нова година. Утре сутринта щяха да могат да проверят записа и да установят, че е имало неупълномощено проникване, но тогава щеше да е твърде късно.
Той спря на рецепцията и се наведе към телефона. Вдигна слушалката и отвори менюто. Набра номера и натисна „запази“.
После пробва бутона за бързо набиране.
— Ало?
— Аз съм, Нокс, вътре съм и всичко е спокойно.
— Окей, шефе, разбрано. Внимавай!
Когато се върна на компютъра, вече имаше публикация отпреди цяла минута.
Държа брат ти, Регина. Ела и го вземи, ако смееш!
Тя бе имала право. Откриващата стъпка бе направена. Играта започна.
Време беше за ответния и ход. Взе мобилния си телефон и натисна бутона за бързо набиране.
— Аз съм — каза тя кратко, когато човекът от другата страна вдигна.
So far so good!
Той подаде глава в откритото пространство зад рецепцията. То беше съвсем пусто, но откъм стъклената клетка по-нататък се виждаше светлината на няколко монитора. Нощната смяна във Филтъра, може би двама-трима души, но той не се притесняваше от тях.
Дори и да налетеше на някого от тях, те вероятно нямаше да го разпознаят, а просто щяха да го поздравят приятелски или евентуално да хвърлят едно око към картата, която беше закрепил на колана си. Никакъв шанс да забележат, че снимката не съответстваше на преносителя.
Но тийм лидерът беше друга бира. Рилке не работеше на Нова година, това го помнеше още от дните, когато все още бяха заедно, което означаваше, че Бийнс, Деян, Стофе или Франк беше нощна. Той нямаше желание да се натъкне на някого от тях.
Сви вляво по коридора с изгасено осветлеше, който водеше към останалите три отдела.
Тъкмо когато наближаваше Пещерата на трола, той видя вратата да се отваря. Реагира светкавично и се шмугна зад един от шкафовете покрай стената на коридора.
— … окей, ще се видим след малко, само да си взема нещо за хапване — чу той гласа на Франк отвътре.
По дяволите!
Тъкмо бе подминал вратата на салона за нощувки, което означаваше, че Франк задължително щеше да мине покрай него.
Той се плъзна надолу към пода и се притисна до стената на шкафа. Чу да се приближават стъпки и се опита да ограничи движенията си до минимум. Изведнъж лампата на тавана светна и някой изсвири с уста.
— Добре, така се разбираме.