Тръпката
Шрифт:
Той притисна кърпичката още по-силно към челото си, но кръвта не спираше да тече.
— Ой-ой, вижте тук — каза Бийнс и посочи над рамото на Деян. — Нелоша работа!
Деян сам разцъка малко и въведе няколко кратки команди.
— Yes, мога единствено да се съглася с Бийнс. Който и да е написал шпионската програмка, си е знаел работата.
Той въведе още няколко команди, после се изправи и извади USB-стика.
— Ако троянецът беше влязъл в мейнфрейма, щяхме да си имаме проблеми… Вероятно щеше да почне да изпраща конфиденциална информация
Той посочи с флашката към HP.
— Ти наистина се опита да ни закопаеш, пич… — каза той с почти изненадана интонация.
Изведнъж сякаш всички в стаята се втренчиха в него.
Той можеше почти да почувства омразата в очите им.
Франк направи две крачки напред със стиснати юмруци, но HP не трепна. Ударът дори не беше особено силен — беше насочен към корема и той успя донякъде да се подготви предварително. Падна на колене на мокета и изпъшка, когато въздухът излезе от тялото му. На онзи не му стискаше да го фрасне във фейса…
— Достатъчно, Франк — каза Филип кратко, докато Софи и брат и издърпаха HP на крака. — Мисля, че Хенрик вече е разбрал сериозността на положението си, нали?
HP кимна мълчаливо.
— Ти, осъден престъпник, влизаш тук с взлом, с крадена карта и с цел да откраднеш фирмените ни тайни.
Той взе мемори стика от Бийнс и го размаха в лицето на HP.
— Груба кражба или промишлен шпионаж, сигурно една или две години затвор, предполагам. Освен това едва ли ще изглежда добре за бъдещата кариера на сестра ти…
HP потръпна.
— Не забърквай сестра ми в това! — изропта той.
Филип се усмихна.
— Значи все пак има нещо, за което ти пука, Хенрик. С други думи, не си напълно лишен от морал…
От Франк, Деян и останалите се чуха разпокъсани подхилквания, но това не го интересуваше.
— Говори по същество, Филип — въздъхна той. — Имам нещо, което искаш, нали? Иначе ченгетата вече щяха да са заети да ме чегъртат от асфалта. Вие не се притеснявате да оставяте трупове след себе си…
Той вдигна глава и за пръв път ги погледна в очите. Този път беше техен ред да зашарят с погледи.
Всички освен Филип. Той направи жест към Елрой.
— Той?
— Чист е, няма предаватели или микрофони.
— Чудесно!
Той отново се обърна към HP.
— Напълно си прав, Хенрик. Искам акциите ти, ще ми ги продадеш, според пазарните условия, така че никой да не може да твърди впоследствие, че си бил подложен на неправомерен натиск. Затова смятам да ти предложа двойно повече, отколкото едвам си успял да събереш за Моника.
Той направи жест към Стофе, който извади пластмасова папка и започна да подрежда документи върху бюрото.
— Освен това тук има предостатъчно свидетели, които ще могат да потвърдят, че сделката се е осъществила според законовите изисквания.
HP кимна уморено.
— Окей, разбирам…
Той
— Но имам едно условие за сделката.
— Едва ли си в позицията да поставяш условия, Хенрик, но нека чуем…
— Ще подпиша документите ви и ще изчезна в залеза, но само ако не звъните на ченгетата. Нямам желание отново да лежа зад решетките.
Филип кимна.
— Звучи, като приемливо предложение, нали?
Той се обърна към другите, но никой не възрази.
— Значи как ще направим с парите? — измърмори HP.
— Открихме ти сметка в Western Union, парите ще бъдат преведени в мига, в който се подпишеш.
— Няма нужда, имам собствена сметка, която можем да използваме.
Филип го погледна в очите за няколко секунди. После се усмихна.
— Предвидил си, че може да се стигне дотук, нали?
HP сви рамене.
— В такъв случай не съм се подвел изцяло за теб, Хенрик. Никой план не е достатъчно добър, че да не си подсигуриш и backup.
Той поклати глава.
— Можеше да стигнеш далеч заедно с нас, Хенрик, по-далеч, отколкото изобщо си смеел да се надяваш…
— Е… отвърна HP. — Вече никога няма да разберем, нали?
Филип кимна.
— И така, Хенрик, щом си се подготвил за такова развитие, значи си мислил и за цена. Колко успя да събереш, за да накараш Моника да продаде акциите си? Аз и предложих един милион, но предполагам, че на теб ти е направила солидна отстъпка. Та колко излезе сметката — петдесет, сто?
— Пет!
Филип се ухили.
— Значи си успял да убедиш балдъзата ми да продаде акциите си за някакви си пет хиляди. Или си страхотен търговец, или тя наистина ме мрази… Е, добре, ще преведем десет хиляди в сметката ти.
HP поклати бавно глава.
— Не пет хиляди…
Той умишлено направи пауза от няколко секунди. После се усмихна.
— Пет милиона…
44. The game is up
Отвън по улиците се беше възцарило спокойствие и само опашките на отделни мудни фойерверки се появяваха от време на време в нощното небе. Наложи се да изчака малко, изпратиха го до тоалетната да се пооправи. Цепката над окото му не преставаше да кърви и той помоли да му дадат обикновено тиксо, за да го превърже криво-ляво. Тъкмо когато приключи, вратата на офиса се отвори.
— Вече можеш да влезеш, Хенрик…
Празничното настроеше изглежда беше поутихнало.
Той беше дочул откъси от шумната дискусия, докато чакаше.
— Проверихме информацията… — започна Филип. — И по някакъв начин си успял да извадиш петте милиона, за които говориш. Естествено, ни е интересно как е станало това…
— Спечелих от лотарията — отряза го HP.
Той видя как те си размениха погледи.
— Във всеки случай имаме предложение — каза Филип. — Шест милиона, това е сумата, която можем да заделим в толкова кратък срок.