Тръпката

де ла Моте Андерш

— Седем! — изстреля HP.

Филип пое въздух дълбоко и с периферното си зрение HP видя как Елрой се размърда.

— Добре, тогава шест! — каза той. — Само да приключваме. И помни, никаква полиция!

— Хубаво — отговори Филип. — Деян е готов с трансфера на компютъра.

Той кимна към Деян, който беше извадил нов лаптоп на мястото на заразения.

— Той ще преведе сумата, щом всички документи са подписани, после можеш сам да се логнеш в акаунта си и да провериш сметката.

HP

кимна.

Стофе подреди документите на масата пред него и той ги подписа по ред на номерата.

След това Филип направи същото, преди Стофе и Франк да се подпишат като свидетели.

— И така, вече можеш да преведеш парите — нареди Филип, когато приключиха.

Деян затрака по клавиатурата, след което остана да наблюдава HP, докато той проверяваше трансакцията. Цялата каса на ArgosEye трябваше на практика да е изпразнена.

Да купуваш акции на компания с пари от собствената и каса, това не беше ли незаконно? Стига на някой да му дремеше, разбира се.

— Доволен?

HP кимна.

— Добре, тогава е време пътищата ни да се разделят — усмихна се Филип. — Сега наистина си заможен човек, но, ще мине известно време, преди да можеш да се насладиш на парите си. Освен това ние, естествено, ще настояваме за солидно обезщетение. Бих предположил, че сумата ще се окаже някъде около шест милиона, вие как мислите?

Дочуха се подигравателни подсмихвания и настроението вече изглеждаше доста по-спокойно.

— Елрой, ще бъдеш ли така добър да се обадиш за транспорт за Хенрик?

— С удоволствие — ухили се Елрой и пристъпи към телефона на бюрото. — Едно, едно, две е лесно да се набере…

HP гледаше в пода. Естествено, алчните копелета искаха да го прецакат. Както изглеждаше, нямаше голям шанс да си върне парете. Но за щастие, той имаше още едно малко асо в ръкава…

— Ало, полицията ли е? Заловихме крадец. Очевидно се опитваше да открадне търговски тайни…

— Чакай! — каза Филип и вдигна ръка. — Нещо не се връзва…

Той изгледа HP продължително.

— За човек, току-що изгубил играта, изглеждаш твърде спокоен.

HP се опитваше да избегне погледа му.

Мамка му!

— Какво всъщност правеше на рецепцията на долния етаж?

— Нищо — смотолеви HP.

За миг Филип изглеждаше, сякаш недоумява нещо. После направи жест към Елрой да му подаде слушалката.

— Ало, с кого разговарям? Полицейски инспектор Ренко?

Филип започна да се усмихва.

— И в кой отдел работи инспекторът, ако мога да попитам? Разузнавателният? Съжалявам, но правилният отговор беше централа.

Той затвори слушалката, след което натисна няколко копчета на телефона.

— Не спираш да ме изненадваш,

Хенрик! — продължи той с развеселен тон. — Предвидил си, че ще се обадим в полицията, и си заменил номера за бързо набиране със свой собствен. Да се обзаложа ли, че някъде отвън имаш двама приятели, които чакат с кола и ще се появят да те вземат? Малко в стил „Ocean’s Eleven“, не съм ли прав?

HP си пое дълбоко въздух.

— Twelve — измърмори той. — Фалшивите ченгета ги спасиха във втората част.

Но никой не го слушаше.

Филип се обърна към останалите в стаята.

— Това е добър урок за всички ни. Никога не подценявайте противника си, дори и да изглежда победен…

Филип направи знак с ръка на Елрой, който извади мобилния си телефон.

— Ало, полицията ли е?

* * *

Тя приключи разговора и потърси нов номер в телефонния си тефтер.

— Добър вечер, скъпа — каза мекият глас.

— Добър вечер, чичо Таге — отговори тя и усети как сърцето и заби малко по-бързо.

— Знам къде е Хенрик…

— Прекрасно, милата ми, дължа ти големи благодарности. Къде мога да го намеря?

Тя пое дълбоко въздух и го задържа няколко секунди, преди да отговори.

* * *

Сега вече играта приключи.

Филип и компания купиха акциите му, вярно, значително по-скъпо, отколкото си бяха представяли, но все пак. Най-накрая си бяха осигурили пълен контрол над фирмата.

Вътре сигурно се лееше шампанско, докато той и близнаците детективи трябваше да изчакат при рецепцията да се появят ченгетата.

Истинските ченгета, това…

Мамка му!

Беше се надявал, че ще успее да се отърве, че блъфът с номера ще мине и Нокс и Хьовдинген ще почукат на вратата и ще го изведат. После хайде към Арланда със свежи пари в сметката.

Вместо това щяха да го арестуват наистина.

Присъдата беше най-малката му грижа. Наистина притеснителното беше, че в мига, в който личните му данни попаднеха в компютрите на полицията, при Водача щяха да се развеят предупредителните знамена.

Всъщност той беше изненадан, че още не го бяха открили.

Че Филип и слугите му още не го бяха издали. Но те май така и не бяха загрели кой беше той всъщност? Е, скоро щяха да узнаят…

Тежко чукане прекъсна мислите му.

— Бързо дойдохте — каза Елрой на двамата цивилно облечени мъже, когато отвори вратата.

— Бяхме почти зад ъгъла — отвърна единият от тях кратко.

— Бих искал да видя документите ви — каза Елрой.

Мъжете свиха рамене и извадиха полицейските си значки. Елрой ги разгледа старателно и кимна.