Верига от улики
Шрифт:
Вече беше намерил приложение за шперца, който няколко години преди това му беше дал Уолтър Зелър. Зелър твърдеше, че детективът не може без такова нещо, въпреки че е незаконно. Шперцът, наричан скоростен ключ, имаше донякъде форма на малък плосък пистолет. По магически начин той се справяше с повечето ключалки чрез натискане на един спусък и беше предпочитан инструмент за крадците на коли поради простотата си — вкарваш езичето в ключалката, натискаш и държиш спусъка, завъртваш и ключалката е отворена. Дарт скри шперца под купчина зелени памучни парцали в количката.
Под мустака го сърбеше. Лепилото беше изсъхнало и в процеса на съхнене беше пострадала горната му устна. Ако кихнеше, това нещо можеше да
Той използва клетъчния телефон, за да позвъни на офиса на отдела по наркотиците на втория етаж. Остави го да произведе осем сигнала. Беше развълнуван от това, че никой не му отговори.
Бутна количката навън в коридора, отправи се бързо към единствения асансьор и тръгна нагоре, при което с всеки изминат ярд честотата на пулса му се увеличаваше. Това приключение му напомни за един опит да открадне пари от портмонето на майка си, което се намираше върху тоалетната й масичка — щеше да открадне парите не за себе си, а за да я остави без пари, за да не може да го прати за бутилка.
Вратата на асансьора се отвори и на разстояние тридесет крачки надолу по дългия грозен постлан с плочки коридор забеляза Аби Ланг. Погледите им се срещнаха. Чувстваше се силно развълнуван. Въодушевен. Тя седеше зад едно бюро в нейния си офис и изглеждаше уморена и угрижена. Инстинктивно Дарт опипа своя пейджър и изключи сигнала, така че при повикване да се получи вибрация, а не звук. Очевидно тя беше там, за да му помогне. Нищо друго не можеше да обясни присъствието й в този час.
Докато той буташе количката към наркоотдела, Аби вдигна телефона си и докосна един бутон. След по-малко от пет секунди пейджърът, прикрепен към колана на Дарт, започна да трепти. Той спусна ръката си и го изключи, също както се постъпва с будилник. Тя не вдигна глава, за да го погледне. Вместо това вниманието й продължи да бъде приковано към бюрото и някаква работа, която като че ли я беше погълнала.
Дарт имаше страж — съучастник. Ангел на рамото си.
Предното дясно колелце проскърца. Дарт несръчно насочи количката пред наркоотдела. Почука, почака и после почука още веднъж. След като не получи отговор, той мушна ръката си под купчинката от зелени парцали и извади шперца. Фактът, че нарушаваше правилниците, го смущаваше. Ако го хванеха, нямаше да му бъде лесно да обяснява какво е правил. Той беше ченге, превърнало се в престъпник, и за момент не можа да събере решителност, за да извърши деянието. Но надеждата, че Ковалски, не Зелър, беше отговорен за убийството — самоубийството на Лорънс и възможността да свърже Лорънс със Стейпълтън му придаваха енергия — всичко, което можеше да му помогне да надделее над чувството си за вина, беше добре дошло.
Шперцът отвори вратата съвсем лесно. Във всичките петдесет щата притежаването на подобен уред беше незаконно и изведнъж Дарт се досети защо.
Както в хотелите, чистачите на Дженингс роуд държаха вратите отворени, докато работят. Дарт постъпи точно така, само че прикри вътрешното пространство само отчасти, така че шкафът, който съдържаше папките, да не се вижда от коридора.
Той запали вътрешното осветление, изсипа съдържанието на едно кошче в контейнера за боклук на количката и сложи кърпата за прах върху най-близкото бюро. Часовникът му показваше един нула три. Чистачите трябваше да се появят всеки момент и да започнат с първия етаж. Разполагаше с изобилие от време.
Шкафът беше заключен, но шперцът свърши бърза работа. Ключът за осветлението беше монтиран отвън на стената. Дарт изучи положението, обмисли различни планове, като се опитваше да предвиди всяко необходимо движение в случай, че неговият пейджър го предупреди за появата на някой посетител. Трябваше да сведе всички действия до минимум и затова вместо да действа
Ключът за осветлението на стената се намираше на далечната страна на пантите, което означаваше, че Дарт щеше да трябва да изрита парцала, да заобиколи вратата, да я затвори в движение, а след това да изгаси осветлението. Но това изчезване на светлината щеше да бъде забелязано даже по-скоро от някой, който влиза, защото вратата на офиса, която водеше към наркоотдела, имаше матирани стъкла и една промяна в светлината наоколо щеше да бъде забележима. Той огледа обстановката и като стигна до извода, че всичко е наред, обмисли всички подробности, като в същото време броеше наум. Четири до пет секунди, предположи той. Заедно с петте или там някъде секунди, които бяха необходими на Аби да му сигнализира, това щеше да бъде твърде дълго.
Грабна парцала за миене и се отправи към най-близката от стаичките за чистачи, напълни една кофа, намокри парцала и като взе една табела с надпис от двете страни „Мокър под“, хукна към края на коридора, близо до стълбите и асансьора. Задейства бързо, стараейки се да намокри всичко максимално, после постави табелката в средата на коридора. С помощта на това изобилие от вода се надяваше, че си е спечелил допълнително време, а също така беше затруднил бързото приближаване на когото и да е.
Отново върнал се в наркоотдела, Дарт отключи за втори път стаята с папките, затисна отворената врата с парцала и запали осветлението.
Стаята беше претъпкана с метални стелажи по цялата дължина на стените и два изправени един срещу друг шкафа в средата. Всички рафтове бяха препълнени с папки.
Дарт погледна часовника си. Това можеше да отнеме известно време.
Една стълбичка му даде възможност да стигне до най-горните рафтове, където намери буквата „Л“. Дарт беше изненадан от количеството папки, всяка от която представляваше едно отделно наркоразследване, арест или доносничество. Проблемът с наркотиците в града беше повече от сериозен. Той запрелиства бързо: Л… О… Р… и стигна до пет папки и последно име „Лорънс“. С раздвоено внимание между папките и отворената врата Дарт неспокойно провери заглавията на всяка от тези пет папки. Чарлз Бъстър Лорънс, Елдридж Лорънс, Филип Лорънс. Мейнард Франклин Лорънс, Лоръс Тейлър Лорънс. Никакъв Джералд. Дарт не се беше сетил да запомни наизуст номера на социалното му осигуряване или номера на шофьорската му книжка, за да ги сравни, а хората като Лорънс използваха достатъчно много псевдоними и затова изглеждаше напълно вероятно, че всяка от тези пет можеше да е неговата. Дарт отдели време да прегледа отново всички папки, като се вглеждаше в снимките. Елиминира ги последователно, никакъв Джералд Лорънс не можеше да бъде открит. Ако Лорънс е бил разследван от отдела за наркотици, то е било много отдавна.
Потискаше го разочарование.
За Стейпълтън не му трябваше стълбичката. Буквата „С“ се намираше на централно място и на височината на очите му се виждаше С… Т… Е. Отново се зае да прелиства, всичко беше маркирано с цветно кодирани стикери.
На по-малко от десет стъпки от него иззвъня телефон. Сърцето на Дарт подскочи и дъхът му секна и за втори път му се зави свят. Телефонът иззвъня отново, като че ли по-високо, а след това и за трети път. В бързината си той потисна тревогата си и започна да издърпва папките с налепени върху тях С… Т… Е.