Версия Пеликан

Гришам Джон

— Точно така. Аз работех в отдела по банкрутите на осмия етаж, а неговият отдел заема половината от осмия и целия девети етаж.

Той й подаде снимката.

— Кога ви изписват? — попита тя. Щеше да бъде некрасиво да хукне веднага.

— Надявам се следващата седмица. Какво е направил този човек?

— Нищо. Просто се налага да поговоря с него. — Вече отстъпваше назад. — Трябва да бягам. Благодаря ви. Всичко хубаво.

— И на вас всичко хубаво.

Тихо затвори вратата след себе си и се втурна към фоайето. Внезапно чу глас зад

гърба си.

— Ей, вие! Какво търсите тук?

Дарби се обърна и видя насреща си висок чернокож надзирател с пистолет на кръста. На лицето й се изписа виновно изражение.

— Какво търсите тук? — попита отново той и пристъпи към нея.

Тя се залепи за стената.

— Дойдох да видя брат си. — И не ми крещете повече, ако обичате.

— Кой е брат ви?

Тя кимна към стая 22.

— Не можете да го посещавате по това време. Нарушавате правилника.

— Важно беше. Ето, тръгвам си.

Вратата на стая 22 се отвори и на прага застана Лини.

— Това сестра ти ли е? — попита надзирателят.

Дарби умолително вдигна очи.

— Да. Оставете я на мира — каза Лини. — Отива си.

Тя въздъхна облекчено и се усмихна на Лини.

— Мама ще дойде в събота.

— Хубаво — промълви Лини.

Надзирателят се оттегли към дъното на коридора, а Дарби се запъти към двойната врата почти тичешком. Грантам четеше на завеждащия клиниката лекция за цените на медицинското обслужване. Тя бързо премина през фоайето и тъкмо стигна до входната врата, когато завеждащият й извика.

— Госпожице! Хей, госпожице! Коя сте вие?

Дарби се шмугна през вратата и хукна към понтиака.

Грантам само повдигна рамене, обърна гръб на събеседника си и побърза да се изниже. Скочиха в колата и изхвърчаха.

— Фамилията на Гарсия е Морган. Лини веднага го позна, но не можа да си спомни малкото му име. Започвало с К. — Тя ровеше из бележките си от справочника на Мартиндейл и Хабел. — Каза, че работел в „Нефт и газ“ на деветия етаж.

Грантам се отдалечаваше с бясна скорост от Парклейн.

— „Нефт и газ“!

— Така каза. Ето, намери го. Къртис Д. Морган, отдел „Нефт и газ“, възраст: двайсет и девет. Има още един Морган в отдела по съдебни спорове, но той е съдружник и, я да видим, на петдесет и една е.

— Гарсия е Къртис Морган — каза Грей с облекчение и погледна часовника. — Сега е четири без петнайсет. Трябва да побързаме.

— Няма за кога да чакаме.

* * *

Рупърт ги засече, когато излизаха от отбивката за Парклейн. Наетият понтиак летеше по шосето. Известно време и той натиска бясно газта, а после включи радиостанцията.

37

Матю Бар не се беше возил на моторница и след пет часа пътуване през океана се усещаше разнебитен, подгизнал и схванат. Тялото му бе вдървено и когато съзря сушата, си каза една молитва, първата от много години насам. После поднови безспирните си ругатни по адрес на Флетчър Коул.

Акостираха на малко

пристанище край някакъв град, който според него беше Фрийпорт. Бе чул това име от разговора между тъй наречения Лари и човека, който караше моторницата. Това стана още на тръгване от Флорида и оттогава не бяха промълвили и дума през цялото мъчително изпитание. Не му стана ясна ролята на Лари в това пътуване. Беше двуметров, с врат като дирек, и май седеше тук само за да наблюдава Бар, което отначало се търпеше, но след пет часа започна да го влудява.

Моторницата спря и те се изправиха, целите схванати. Лари изскочи пръв и махна на Бар да го последва. По кея приближаваше още един огромен мъж и двамата с Лари придружиха Бар до чакащия пикап. Пикапът беше с подозрително малко прозорци.

В този момент Бар предпочиташе да се сбогува с новите си познайници и просто да изчезне по посока на Фрийпорт. Щеше да хване самолет за Вашингтон и да забие един здрав юмрук на Коул, щом види мазното му чело. Но все пак трябваше да запази хладнокръвие. Нищо нямаше да посмеят да му направят.

Няколко минути по-късно пикапът спря на тясна писта и Бар бе отведен до малък черен самолет. За миг се възхити от вида му, преди да последва Лари по стълбичката. Бе възвърнал самообладанието си и се отпусна; задача като задача, ще я изпълни. В края на краищата навремето беше един от най-добрите агенти на ЦРУ в Европа. Беше служил и във флота. Знаеше как да се пази.

Седна сам в дъното на кабината. Прозорците бяха със спуснати щори и това го раздразни. Но прояви разбиране. Мистър Матис държеше на своето уединение и Бар уважи това. Лари и другата горила седнаха отпред и запрелистваха списания, без да му обръщат никакво внимание. Трийсет минути след като излетяха, започнаха да се спускат и Лари се заклатушка към него.

— Сложи си това — нареди той и му подаде дебела платнена кърпа, за да покрие с нея очите си.

В този момент всеки новобранец би се стъписал. Един аматьор щеше да заразпитва защо и как. Но на Бар и по-рано му се бе налагало да е с вързани очи и макар че вече сериозно се бе разколебал относно успеха на мисията си, спокойно пое кърпата и покри очи.

Човекът, който свали кърпата му, се представи като Емил, помощник на мистър Матис. Беше дребен и жилав, с тъмна коса и тънки мустачки, извиващи покрай устните му. Седна на един стол на метър от него и запали цигара.

— Нашите хора разправят, че сте на официално посещение — каза той с дружелюбна усмивка.

Бар огледа стаята. Стените бяха целите от стъкло, разделено на квадратчета с тънки летвички. Слънцето грееше ярко и дразнеше очите му. Пътечки от мека трева обграждаха фонтаните и езерцата отвън. Бяха в задната част на огромна къща.

— Тук съм от името на президента — каза Бар.

— Вярвам ви — кимна Емил. Нямаше съмнение, че е кейджун.

— Мога ли да разбера кой сте вие? — попита Бар.