Версия Пеликан
Шрифт:
После Розенбърг и Дженсън били убити. Морган бил убеден, че това е работа на Матис и сътрудниците му. В бележката името „Матис“ не се споменавало, но се говорело за „клиента“. Уейкфилд нямал други клиенти. И никой друг не би спечелил толкова от един нов състав на Съда.
Последният абзац на декларацията беше направо стряскащ. На два пъти след убийствата Морган усетил, че го следят. Отнели му делото „Пеликан“. Давали му много работа, настоявали да стои повече часове. Той знаел, че може да
Декларацията бе подписана под клетва в присъствието на нотариуса Емили Станфорд. Адресът й беше написан под името.
— Стой тук. Ще се върна веднага. — Грей изхвръкна навън, прибяга между колите и пресече улицата. До хлебарницата отсреща имаше телефон. Той набра номера на Смит Кийн и изгледа взетия под наем понтиак, спрян напряко на тротоара.
— Смит, обажда се Грей. Слушай внимателно и прави каквото ти кажа. Попаднах на друг източник, потвърждаващ версия „Пеликан“. Голямо нещо е, казвам ти. След петнайсет минути ти и Краутхамър да сте в кабинета на Фелдман.
— Какво си намерил?
— Гарсия е оставил прощално писмо. Трябва да спрем на още едно място и пристигаме.
— Пристигаме ли? И момичето ли идва?
— Да. Занеси телевизор и видео в заседателната зала. Струва ми се, ме Гарсия иска да ни каже нещо.
— Значи има някакъв запис, така ли?
— Така. Ще се видим след петнайсет минути.
— Да не би да си в опасност?
— Надявам се, не. Просто съм ужасно нервен, Смит. — Грей затвори и хукна обратно към колата.
Мис Станфорд имаше кантора за правни услуги на Върмонт авеню. Тя точно бършеше прах по рафтовете, когато Грей и Дарби нахълтаха вътре. Явно бързаха много.
— Вие ли сте Емили Станфорд? — попита той.
— Да. Защо?
Той й показа последната страница от декларацията.
— Вие ли сте заверили нотариално този документ?
— А вие кой сте?
— Грей Грантам от „Вашингтон Поуст“. Подписът тук ваш ли е?
— Да. Аз съм го заверила.
Дарби й подаде снимката на Гарсия, сега вече Морган, на тротоара.
— Това ли е човекът, подписал пред вас декларацията?
— Това е Къртис Морган. Да. Той е.
— Благодаря ви — усмихна се Грей.
— Той е мъртъв, нали? — попита мис Станфорд. — Прочетох във вестника.
— Да, той е мъртъв — отвърна Грей. — Вие случайно прочетохте ли декларацията?
— О, не. Просто заверих полагането на подписа. Но знаех, че нещо не е наред.
— Благодаря ви, мис Станфорд. — Двамата изчезнаха така светкавично, както се бяха появили.
Кльощавия бе нахлупил смачкана мека шапка на лъсналото си теме. От
Изглеждаше наистина жалък с тия дрипи, тресяща се безпомощно глава и зелени очила. Като на жабока Кърмит. И не изпускаше нищо от погледа си.
Видя колата да изхвърча иззад ъгъла и да спира на забранено. Мъжът и жената изскочиха навън и хукнаха към него. Под скъсаното одеяло имаше пистолет, но те се движеха прекалено бързо. Освен това по тротоара имаше твърде много хора. Те влязоха в сградата на вестника.
Той почака няколко минути, после завъртя колелата на количката си и се отдалечи.
41
Смит Кийн крачеше нервно пред вратата на Фелдман, а секретарката го стрелкаше недоволно с поглед. Накрая ги видя — провираха се бързо между редиците бюра. Грей вървеше пръв и я водеше за ръка. Привлекателна беше, дума да няма, но оглеждането оставаше за после. И двамата бяха запъхтени.
— Запознайте се — успя да изрече Грантам, докато си поемаше дъх. — Смит Кийн, Дарби Шоу.
Ръкуваха се.
— Здравейте! — каза тя и огледа просторната зала.
— Толкова се радвам да се запозная с вас, Дарби. Както изглежда, вие наистина сте забележителна жена.
— Така, така — прекъсна го Грантам. — Ще си говорим после.
— Вървете след мен — каза Кийн и те го последваха. — Фелдман искаше да използваме заседателната зала.
Те минаха покрай тракащите телекси и влязоха в стая с плюшени кресла и голяма маса в средата. Вътре беше пълно с мъже, които говореха високо, но когато тя влезе, всички замлъкнаха. Фелдман затвори вратата. После й подаде ръка.
— Аз съм Джаксън Фелдман, главният редактор. Вие сигурно сте Дарби.
— Че коя друга би могла да бъде? — обади се Грей, който още дишаше на пресекулки.
Фелдман не му обърна внимание и плъзна поглед около масата.
После започна да представя присъстващите.
— Това е Хауард Краутхамър, отговорният ни редактор, Ърни де Басио, негов заместник и завеждащ международния отдел, Елиът Коен, също заместник и отговарящ за вътрешните проблеми, и нашият адвокат Винс Литски.
Тя кимна учтиво и моментално им забрави имената. Всичките бяха поне по на петдесет години, всичките по ризи, всичките страшно развълнувани. Въздухът бе наелектризиран от напрежение.