Александър Македонски (Истинската история на завоевателя и стратега, владетеля и тиранина, мъжа с блестящ ум и сложна сексуалност)

Не е необходимо специално оправдание защо трябва да се напише съвременна книга за Александър Македонски. Той е една от онези толкова рядко срещани, наистина емблематични фигури, възприемани като икони на нашата цивилизация. Той е от личностите, които не само са прекроили света, който познаваме, но и постоянно ни вдъхновяват да променяме нашите светове, както в личен, така и в по-глобален план. Тази книга отдава дължимото на изключителните постижения на Александър, като се обляга на исторически документи и изследвания на историци. Постарал съм се да ги представя на разбираем от всички език, без да пропускам и някои спорни хипотези за сложната психика на Александър. Духът на този знаменит мъж е още жив: гръцките рибари все още отправят към него молби за помощ, в Иран и досега го проклинат като „крадеца Искандер“, а християните копти в Египет го почитат като светец.

Има различни възможности да се подходи към разгадаването на загадката,

наречена Александър Македонски. Например неколцина от съвременните историци използват старогръцката дума pothos(означаваща страстен копнеж), за да обяснят какво е подтикнало Александър към грандиозните му планове. Други отдават привилегирована роля на отношенията между него и баща му Филип. Един от днешните историци се опита да обясни най-съществените особености в зашеметяващата кариера на Александър с неговата зависимост от алкохола. В моята книга не е омаловажено влиянието на подобни фактори върху възгледите, индивидуалността и целите на Александър. Но на преден план излизат неговите пристрастия или по-скоро неговата голяма страст — ловът. Лов както на животни, така и на хора, при това колкото по-голяма, по-многобройна и по-опасна е плячката, толкова по-добре. Защото именно така той се сдобивал с по-големи възможности да засилва влиянието си и да увеличава славата си.

Може би едно от най-ранните изображения на Александър е това от фреската над входа на така наречената гробница на Филип (за която има различни хипотези, но аз лично смятам, че това действително е гробницата на бащата на Александър). Тази монументална сграда била издигната в града, избран от древните македонци за техните най-пищни церемонии — столицата Егей (днес Вергина), в края на III век или в началото на IV век пр.Хр. Този стенопис ни разкрива поредица от ловни сцени, така че ако наистина Александър е централната фигура, то тя го показва отдаден на това, за което ние знаем от други източници, че е било едно от любимите му занимания. Но веднага се налага едно важно уточнение: понятието любимо занимание или развлечение може да ни подведе, тъй като ловът при македонците — както и в другите антични общества като например спартанското — представлявал белег за социален и политически статут, въпрос на престиж. В антична Македония не биха ви признали за мъж, докато не преминете през изпитание за мъжество — преследване и убиване на някоя от свирепите диви мечки, чийто рев огласял планините в Горна (Западна) Македония. Едва тогава биха ви допуснали до ежедневните ритуали, като събиранията на мъжете, посветени на разискване на злободневните теми или до вечерните пирове, чрез които македонският елит демонстрирал своя висок социален и политически статус. Другият вид лов — избиването на враговете по време на битките — подтиквал македонците да носят специални колани като видим признак, напомнящ за видното положение и престижа на съответната личност.

В началото на книгата има две въвеждащи глави, след които идва последователно хронологично повествование, съчетано с по-задълбочен анализ на проблеми с ключово значение за кариерата на Александър. Подробната хронология, дадена в началото на книгата, е предназначена да подпомогне проследяването на събитията. Всички дати са преди Христа, освен ако изрично не е посочено, че се отнасят за събития след Христа. В заключителната глава са изследвани многобройните наследства на Александър — от античността до наши дни.

В Приложението са анализирани много от наличните (оцелелите до наши дни) исторически източници — като опит за възстановяване на това, което действително се е случило по времето на Александър. Направените там изводи допълват и потвърждават всичко, което съм представил в основния обем на книгата. Освен това в Приложението са разглеждани подробно два други жизнено важни въпроса: първо, как точно умира през 327 г. пр.Хр. Калистен, официалният историк на Александър и второ — какво в действителност се е случило при срещата на Александър с оракула в Сива през 332/1 г. Не са оцелели описания от онази епоха — което е характерно за целия античен период, а в малкото достигнали до нас сведения най-изтъкнатите автори представят най-различни версии. Това всъщност няма много голямо значение, защото са съществували теми, на които самият Александър е отделял голямо внимание и се е старал да контролира потока от информация. Един от многото парадокси в неговата кариера е фактът, че значителен брой сведения за нея често се оказват съмнителни и противоречиви. Поради причини, които са обяснени в книгата, в същината на неговите велики дела лежат доста различни стремежи. Анализът им не е просто едно предимство на книгата пред останалите за Александър, но е от изключителна важност да бъдат разбрани делата на този велик мъж и как те са били отразени от историците. Част от тези стремежи са познати и тълкувани, но други са били пренебрегвани и отминавани.

Терминология:Използвам „Македония“ като политически термин за означаване на държавата или царството на македонците, което Александър наследил и което било изходната база за неговата значимост и мощ. За мен „Македония“ е географско понятие, отнасящо се до територията, която формирала ядрото на държавата или царството на македонците. Понякога тези две понятия се припокриват. „Велика Македония“ се отнася до много по-обширната територия, завоювана и обединена в една държава от Филип, чиито северни граници Александър се опитал да разшири до Дунава. В западната литература названията „Персия“ и „Иран“ се използват като равностойни, но строго погледнато Персия ( Persisна гръцки) е истинското отечество на персите, простиращо се в планинския регион североизточно от Персийския залив, докато Иран обхваща също и земите на медите на север и други области. В тази книга понятието „Иран“ означава територията на съвременен Иран, а „Персия“ — държавата или империята на Ахеменидската династия.

Еквиваленти на парите:Не се опитвам да преизчислявам древните монетни стойности в съвременни еквиваленти. Един сребърен гръцки талант (думата е от вавилонски произход) съдържал 100 мина или 6000 драхми. В епохата на Александър един майстор занаятчия получавал дневно от две до три драхми. За да бъдеш признат за много богат — примерно като сегашните притежатели на милиони долари или британски лири — вероятно е трябвало да притежаваш три или повече таланта. Така че наистина се касае за огромни богатства, когато описваме как Харпал избягва през 324 г. с 5000 таланта или когато Александър се добира до хазната на персийската империя (в която през 324 г. е имало може би 180 000 таланта).

Преводи:Всички преводи от старогръцки и латински източници са извършени от мен. Понякога малко се отклонявам от стриктното буквално превеждане, за да се облекчи предаването им на съвременен език.

Настоящата книга доста се различава от цикъла лекции, който чета в Кеймбридж от 25 години, тъй като тези лекции са предназначени предимно за студенти класически профил или историци. По време на тези лекции аудиторията редовно се допълваше от дипломанти и колеги както от Класическия факултет, така и извън него. Понякога се появяваха доста екзотични посетители — например Боб Страслър, редактор на „The Landmark Thucidides“, както и мои колеги от колежа „Клер“ или професора по астрономия Джери Острикер. На всички тях аз съм много задължен заради това, че ме стимулираха да изнасям лекциите си в по-сбита и същевременно в по-задълбочена и по-занимателна форма, докато търсех нови хипотези за епохата на Александър.

По време на изследователската дейност и писането на книгата за Александър се наложи да се запозная много по-обстойно с историята и археологията на древна Гърция, за което съм задължен на моите многобройни гръцки приятели. Ще бъде обидно, ако изтъкна само неколцина от тях, но се чувствам задължен да спомена поне следните: Никос Биргалис и Настасия Флору; Костас Буразелис; Тасос Христидис (моят водач в Пела и Вергина); Сотерула Константиниду и Костас Константинидес; Елени Кубит; Ангелос Деливорас; Кати Демакопулу; Мати Егон и Николас Егон; Винсънт Габриелсен; Ариадни Гарциу-Тати; Костас Граменос; Негово високопреосвещенство Григориос, митрополит за Великобритания; Василис Карасманис; Паскалис Китромилидис; Нота Куру и Танасис Курос (най-старите ми приятели гърци); Димитрис Куртатас; Василис Ламбропулос и Артемис Леонтис; Едме Левентис, Луиза Левентис и Тасос Левентис; както и Дино Левентис; Анна Мису; Исидора Пападракакис и Манолис Пападракакис; Зенон Папаконстантину; Спирос Рангос; бившия посланик Александрос Сандис (самият той произхождащ от Александрия); съветника по въпросите на културата Виктория Соломонидис и аташето по печата Никос Пападакис, всичките от посолството на Гърция в Лондон; Георгос Щайнхауер (без когото нямаше да започна археологическите си проучвания като студент в курса на професор сър Джон Бордман); Антонис Цамакис; Еви Тулупа; Костас Валакас; Костас Власопуло; София Вуцаки и не на последно място — Мария Йоси.

Освен това съм много задължен на д-р Ян Паркър от Отворения университет (който изчете цялата книга в предпечатен вид), професор Греъм Шипли, който акуратно изчете коректурите, при това без да прекалява със забележките; моя симпатичен и неуморим литературен агент Джулиън Аликзандър, както и моите търпеливи и опитни редакторки от „Макмилън“ Джорджина Морли, Наташа Мартин и Джоузин Мейер.

Дъщеря ми се оказа чудесен сътрудник, макар че се намираше на другия край на света, където дори мечтите на Александър не са достигали. Но както винаги най-много съм задължен на тази, на която е посветена тази книга (макар да трябва да призная, че се изкушавах да използвам словата на големия историк и изследовател на епохата на Александър — Ернст Бадиан, с които той посвети своите „Изследвания на гръцката и римската история“ на съпругата си).