Без шанс за разпознаване
Шрифт:
Проявявайки явно незачитане към заповедта на Шосвиц, Болд се обърна за помощ към Дани Коч от „Техническо обслужване“.
Правило номер едно при задържане на подпалвач или бомбаджия беше в никакъв случай да не нахлуваш в къщата му. Само експерти можеха да влязат на такова място, и то с повишено внимание, понякога през пробити от тях отвори в стените, а не през съществуващите врати. При никакви обстоятелства Болд нямаше да се опита да залавя Гарман, докато е в апартамента си. Щеше да го арестува на улицата, където можеше да бъде обкръжен. Но засега този арест се отлагаше, каза си Болд, и то поради две причини: щяха да са нужни повече хора, освен това се надяваше да му се предостави нова възможност да види Гарман
Придвижиха се дотам отделно, Гейнис паркира през две пресечки в западна посока, на „Вашингтон“, откъдето се откриваше чудесен изглед към предната фасада на къщата, Болд зае позиция на Южно осемнадесето авеню, близо до стар склад, с не много добра видимост към това, което той прие за задния вход на къщата.
Приключи разговора с Коч и се обади в пицария „Домино“. Поръча средно голяма пица със салам и гъби и даде адреса на Гарман — това беше един от най-невинните начини да провериш дали заподозреният си е у дома. Коч пристигна почти едновременно с разносвача на пици, изпревари го с по-малко от минута. Както му беше наредено, паркира на ъгъла на Деветнадесета улица и „Джексън“ и се запъти пеша към колата на Болд. Беше облечен със сини дънки и фланелка с надпис „Национално обществено радио — Слушайте сутрешните програми!“. След като етюдът с пицата приключи, Коч, който го беше наблюдавал с нескрит интерес с помощта на миниатюрен бинокъл, се зае да изясни какво точно се искаше от него:
— Никой не се появи. Или не си е вкъщи, или ако е там, просто е решил да не отваря. Сега, искаш да вляза от задната врата ли, или предлагаш друг начин?
— От задната. Нищо друго. Ако чуеш, че съм запалил двигателя, веднага се махай.
— Достатъчно е тъмно, така че не се притеснявам — отвърна Коч. — Ще пусна фиброоптичната камера под ръба на задната врата. Друго?
— Внимавай за бомбички, приготвени за неканени посетители, провери каква е обстановката вътре, огледай, ако забележиш някакви складирани кутии, кашони и етикетите им, ако е възможно.
— Квартирата е на подпалвача, нали? Колежанина? Внимаваме за запалителни вещества, нали така?
— Така.
— Колко минути? — попита той. — Мога да вляза до шест-седем метра навътре. Цяло пътешествие, сержант. Колко искаш?
— Ако е вътре, отказваш се. Ако не, три до пет минути време. Кратко, но съдържателно. Може ли да записва?
— Ти как мислиш? Камерата е вързана за записващо устройство и образът веднага се вижда на екран. Черно-бял е, но с много добро качество.
— Ако не открием лабораторията му, а и аз не мисля, че е там, каквато и улика да намериш, ще е добре дошла.
Разносвачът на пици опита още веднъж, изглежда беше проверил по списъка в колата си или се беше обадил по телефона до пицарията. Не можеха да го видят, но го чуха да удря по предната врата. Видяха го след малко като зави зад ъгъла с пакета в ръка, явно се беше отказал, защото се качи в колата си и потегли.
— Сега е мой ред — каза Коч, измъквайки се от колата на Болд.
Сержантът се запита какво ли го очаква, като се разбере, че се е възползвал от услугите на Коч. Може би каса бира или бутилка уиски щяха да осигурят мълчанието му. А може би Шосвиц щеше да разбере и скандалът тогава му беше в кърпа вързан. Нямаше избор обаче. И заради собствената му и на семейството му безопасност, и заради безопасността на всички други, много беше важно Коч да си свърши работата с камерата.
Болд наблюдаваше Коч, докато пресича улицата, с раница, прехвърлена през рамо. С маратонки и дънки той не изглеждаше по-различен от хилядите други жители на Сиатъл. Нищо не издаваше в него полицая. Това беше още едно нещо, по което се различаваха — Болд с едрата си фигура и късата си подстрижка
Коч наближи задната страна на къщата и се изкачи по аварийната стълба до стълбищната площадка на втория етаж, към нея имаха излаз всички стаи. Коленичи, бръкна в раницата си и само след секунда вече пъхаше в пролуката под ръба на вратата тъничък кабел с прикрепена към него миниатюрна камера.
Специалистите като Коч бяха забележителни не само заради изключителните им технически познания и анализаторски умения, но и заради способността им да се вписват в обстановката и при най-странни обстоятелства. Гледан откъм улицата, Коч приличаше на човек, който така и не намираше ключовете си в раницата, докато всъщност продължаваше да напъхва кабела в стаята под наем на Гарман.
Болд беше участвал и в други операции, при които бяха използвали фиброоптични камери. Ако бяха в добри ръце, тези приспособления можеха да се придвижват, придържайки се ниско към пода, от стая в стая, и да дават ясна картина с широк ъгъл на визиране за обитателите и обстановката. Фактът, че Коч продължаваше да действа, накара Болд да мисли, че не само не беше видял някого вътре, но не беше попаднал и на бомбичка, приготвена за неканен посетител, или други заложени да гръмнат механизми. Това че не се виждаха, не означаваше обаче, че ги нямаше. Колкото и да му се искаше да надникне в тази стая — със заповед или без — нямаше ни най-малко желание да умре като Дороти Инрайт. Колежанина беше доказал, че притежава изключителни технически познания и умения. Болд нямаше никакво желание да ги подлага на проверка.
Коч прибра устройството, спусна се по стълбата и извървя цяла пресечка, преди да завие и да се озове отново в колата при Болд.
Върна лентата в началото, пусна я да се върти и едновременно с това се залови да дава обяснения на Болд. Картината с широк ъгъл на визиране беше поместена в голям кръг, чиито най-външни очертания бяха размазани. Видяна по този деформиран начин, като монокулярен образ, квартирата на Гарман придобиваше зловещ вид.
— Една-единствена стая е. Бавих се около минута, за да проверя вратата и касата й за заложени капани или кабели — нищо нямаше. Банята е плътно вдясно. Подминавам я. Веднага след това идва леглото с тъмна покривка, вляво има шкаф, виждаш ли? Добре… Сега проверявам отново входната врата — няма заложени капани или други уловки. — Кабелът през цялото време, докато говореше, се виеше из вътрешността на стаята ниско над пода. Изведнъж образът на екрана като че се пораздруса и стана невъзможно нещо да се различи. — Прибрах кабела и го пренагласих да ни покаже вътрешността на височина малко над метър. — Образът се изясни. — Влизаме в банята — ето плота около мивката, паста за зъби „Крест“, самобръсначка „Шик“, крем за бръснене не се вижда. Връщаме се в стаята, обикаляме около масичката. Оооп… Както виждаш, обстановката е доста потискаща. Няма телевизор. Няма радио. Чисто е. Твоето момче е много придирчиво към реда. Беше доста трудно да погледна над масичката. Опитах няколко пъти, докато успея. Както виждаш никаква следа от тайна лаборатория. Няма килер. До банята има закачалка — на нея има закачен един шлифер. И толкова. Няма много места за криене на каквото и да било. Смятам, че меси коктейлите си някъде другаде.
— Рецепти? Календари? Книги? Нещо, което да подскаже наличието на друг адрес?
— Нищо такова нямаше. А, ето. Масичката. Върху нея има седем бели плика, осемнайсет празни листчета с големината на картончета. Метална кутия с моливи и химикали. Свитък марки с американското знаме.
— Това съвпада! — възкликна Болд.
Всички писма на Колежанина бяха с такива марки — с американското знаме. Именно марките окончателно убедиха Болд, че бяха попаднали на човека, когото търсеха.