Блондинка от Маями
Шрифт:
— Как така?
— Шийн изскача тичешком от „Астор“ в единайсет и пет. Стига до болницата в единайсет и четирийсет. От „Астор“ до „Връх Синай“ не са трийсет и пет минути.
— Било е в петък вечер. Нали знаеш как се влачи движението по Саут Бийч.
— Само ако минаваш по Оушън Драйв. А до болницата пътят е все по Алтън Роуд. Десет, най-много дванайсет минути без никакво затруднение, особено ако бързаш.
— Може би нечий часовник е изоставал. Може момчетата от паркинга на „Астор“ да са пушили марихуана или всички да са били в тоалетната.
— Да, може и Шийн да си е дояждал суфлето, но мисля, че има нещо мътно.
— Какво друго? —
— Защо, много нормален ли ти се струва?
— Не, защото произлиза от френското chanson, а то пък идва от латинското cantilena, тоест песен или с други думи признание. Както и да е, какво точно каза?
— Може да не е нищо, но ми подсказа идея. Можеш ли да ни намериш търговски справочник за Маями Бийч? От онези, където изброяват всички магазини според адреса.
— Разбира се.
— И да прегледаш още веднъж доклада за аутопсията плюс всичко останало, от токсикологията до кардиограмата.
— Ще го направя, Джейк. Но Хари Бърнхард не е отровен, не е намушкан с нож, не е удушен. Застрелян е от онова клето момиче и е получил сърдечен удар след операцията. Причината за смъртта е желязна. Има ли смисъл да я атакуваш?
— Няма друг начин да победя — казах аз.
Приключих с подготовката за утрешното заседание малко след новините в единайсет. Лежах на дивана със затворени очи и сам не знаех дали дремя, или разсъждавам, когато Криси ме сръга. Искаше да излезем. Навик от артистичните среди — купони, които започват в полунощ и свършват рано сутрин с яйца на очи в Новинарското кафене.
— Много съм уморен — казах аз. — Заради заседанията няма как да дремна следобед.
— А мене питаш ли? — рече тя. — Виж какво, ако нямаш нищо против, все пак ще отида. Канена съм на откриване, Джейк, ще ми платят две хиляди долара.
— Нали знаеш правилата? Никакво пиене, никакви купони и наркотици до края на делото.
А след това може много дълго да няма купони, добави в главата ми някакво мрачно гласче.
— Джейк, парите ми трябват.
Колкото и да е нелепо, Криси бе станала местна знаменитост. Националните рекламодатели не искаха да я докоснат и с пръст, но тукашните рекламни кръгове я превърнаха в звезда. Някакъв производител на дрехи от Хаялея я избра за лице на новия сутиен „Амазонка“ с тайно джобче за пистолет двайсет и втори калибър. Канеха я да говори по всякакви женски клубове, включително „Жени срещу насилието“ и „Кучки с топки“ — борческа организация на лесбийките.
Репортерите я гонеха под дърво и камък, описваха облеклото й начина на живот, боклука (кофички от кисело мляко, скъсани чорапогащи, противозачатъчен мехлем) и любимите й четива — модни списания и кримки от Мери Хигинс Кларк. Тъй че когато откриваха нов клуб, даваха щури пари, само и само да я примамят заедно с Мадона, Силвестър Сталоун и от време на време Джак Никълсън. А щом отиваше тя, значи отивах и аз.
Биячът на входа беше с тясна тениска и три обици, едната щръкнала като заблудена рибарска кукичка върху дясната му вежда. Трапецовидните мускули стърчаха почти до ушите му, издайническите пъпки по тях говореха за злоупотреба със стероиди. Докато плебеите тъпчеха зад червените кадифени въжета, аз и моята дама минахме най-отпред. По глуповатото лице на бияча проблесна някаква смътна мисъл, когато
— Май трябва да те препипам — ухили се той.
— Вече го направих — отвърнах аз и минахме покрай него към вътрешността на „Тресавището“, най-новия клуб, изживяващ своя четвърт час слава на Саут Бийч.
Музиката тътнеше с онова ниво на децибелите, което някога бе накарало генерал Норнега да изскочи от подземното си скривалище. Разноцветни лазери прорязваха изкуствената пушилка. Няколко разсъблечени културисти от мъжки и женски пол се боричкаха из калната яма, донесла името на заведението. На дансинга се вихреше разнородна тълпа — голи до кръста женствени юноши, намазани с плажно масло; момичета с момичета; няколко безнадеждно нормални момчета с приятелките си. Същинско море от кожени облекла, вериги, ботуши и гола плът. Всеки гледаше да е по-моден от съседа си.
Криси се повдигна на пръсти и викна нещо в ухото ми. Не я чух. Тя махна с ръка към двама мъже на средна възраст с черни тениски под двуредните костюми. Наоколо пърхаха местни яребички, а фотографът от списание „Оушън Драйв“ щракаше на поразия. Единият от мъжете влачеше конска опашка, макар че по темето нямаше нито косъм. Другият беше с бръсната глава и ми напомни за Лари Шийн. Все още не чувах Криси, но когато тя отиде да поговори с тях, предположих, че са собственици на този нов храм на културата.
Оставих я да си върши работата и тръгнах на самостоятелна експедиция. В съседната яма се лееше пяна и няколко голи веселяци щурееха из нея. Три-четири метра по-нататък някакво момче (или момиче) с маскировъчни панталони, войнишки ботуши и розов сутиен, едва прикриваш неговите (нейните) малки гърдички, сипваше от найлонова торбичка хапчета в шепите на две непълнолетни момиченца. Сториха ми се познати. Ами да, бях ги зърнал с майка им в „Мо Са Би“. Е, ако не на модния подиум, поне бяха пробили в света на купоните. Едното подаде няколко банкноти на безполовия Рамбо, който разцелува и двете по бузите, после прибра торбичката в джоба на маскировъчния панталон.
Лично аз не разпознавам хашиш от марихуана, кокаин от хероин или ЛСД от екстази. Вярно, пушил съм малко трева на младини, но днес не поемам нищо по-силно от кофеин. Пристъпих към двете е момиченца и изревах:
— Този боклук ще ви убие!
Те се изплезиха едновременно и аз реших да си гледам работата. Тръгнах покрай дансинга. На преградения вход към една от стаите за високопоставени гости издокараният пазач ме позна. Има си хас — веднъж го отървах от обвинение за подправка на чекове. Той ми махна да мина и щом влязох, зърнах неколцина местни политици, една латиноамериканка от сапунените опери и други познати физиономии. Тук свиреше по-тиха музика. Прожекторът осветяваше малка сцена, на която гола негърка, намазана със сметана, се кълчеше изкусително към гола бяла жена, покрита с шоколад. Нямам кой знае какъв опит в купоните по Саут Бийч, но все пак предположих, че не съм на готварски курсове.
Жените се прегърнаха, после взеха да трият бедро в бедро, обменяйки сметана и шоколад. После легнаха върху сцената с глави в различни посоки и преплетени бедра. Изникнаха двама мускулести млади мъже. Голи, мургави островитяни. Сложиха коктейлни черешки върху гърдите на жените, после легнаха от двете страни, леко пречупени в кръста като затворени скоби. Четиримата се раздвижиха в такт с музиката, след това едната жена слезе между тълпата. Посрещнаха я с аплодисменти.
— Това е художничката — обади се развълнувано някой до мен.