Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)

Вазов Иван Минчов

Слав. Тебе?

Гавраил. Мене, мене. Аз имам законно право на престола, който Асен разбойнишки ми отне.

Слав. Ти, български цар? Нема с бягане се води една войска към победи? Нема с разкъсване на царството то се прави по-силно? Нема с малък ум се управлява един голям народ? За такава работа се иска орел, а не врана. (Вика.) Асене, стани!

Гавраил(иска да му затули устата). Още една дума, една крачка — и твоята бяла глава ще се

търколи кървава на пода.

Слав. Ако моята смърт ще побърка на адския ти план да разсипеш държавата, нека падне под ножа ти. (Вика.) Асене, ставай!

Гавраил. Млъкни или ще умреш! (Мъкне сабята си.)

Слав. Ако и стара тая десница не е забравила да държи сабя. Тя е направила мнозина да треперят. Дръж се, гарвановски треперко! (Изважда сабята си.)

Гавраил. Брани се, стари глумчо! (Готвят се да се ударят. После Гавраила отбягва до коридора и махва някому.) Няма да се каже, че аз съм имал честта да победя един изфирясал старец. (Влизат петима кумански войници.) Убийте го! Царят заповеда.

Слав. Подлецо, бягаш от меча ми! (Взема отбранително положение. Куманите се спущат въз него с голи мечове. Слав, бранейки се, вика.) Асене! Асене!

Гавраил. По-скоро, убийте го!

Слав(изпуска сабята). Ох, убиха ме, проклетниците. (Пада до десния изход.)

Гавраил. Умри! (Ръгва го с меча си в гърдите. Гледа го.) Умря.

Влиза Фуркас отляво.

Явление 7

Горните и Фуркас.

Гавраил(на Фуркаса сочи Слава). Той узнал тайната и идеше при Асеня! Убих го. (На войниците.) Извлечете тоя труп. (Идат насам.)

Фуркас. Борислав се е скрил някъде, не го намерих, дяволи и бесове! (Войниците зад тях извличат Слава надясно.)

Гавраил. Няма нищо, утре и той е в ръцете ни. Куманите никого да не пускат да излизе.

Фуркас. Дадох заповед.

Гавраил. А за Контофре и за франките?

Фуркас. Нямай грижа, царю!

Гавраил. Работи решително. Утре си севастократор. Върви с мене. (Излизат отляво.)

Борислав излиза предпазливо от Славовата килия.

Явление 8

Борислав,

после Тамара и Ирина.

Борислав. Тук имаше някакъв страшен шум. Какво ставаше? (Гледа Тамарината килия.) Тихо сега… Да потропам. Ох, как ми бие сърцето! Цял ме побиха тръпки от блаженство. (Чука на Тамарината килия. Отвътре се чува гласът на Тамара „Кой? Ти ли си, Ирино?“) Ох, сладкият глас на Тамара! (Вратата се отваря, Тамара се подава на прага.) Тамаро!

Тамара(спуща се възхитена). Бориславе! (Прегръщат се.)

Ирина(показва се на прага ужасена). Ах!

Борислав. Сладка Тамаро! (Целуват се страстно.) Мой скъпи ангело…

Тамара. О, Бориславе, аз те чаках, сърцето ми думаше…

Борислав(шушне й страстно, като целува главата й). Сега няма вече раздяла.

Тамара. Няма, няма…

Борислав. Никакви сили не могат… (Прегръщат се още по-страстно и продължително.)

Ирина(на себе си яростно). Да умре, да умре! Като не е мой, нека го няма. Проклятие! Проклятие! (Избягва отляво.)

Борислав. Сега си вече моя, вечно моя… Да бягаме! Аз съм хвърчал за тебе.

Тамара(откъсва се от прегръдките и го гледа стреснато). Ти отде идеш? Ти беше в Родосто?

Борислав. После, после… Да забравим това скръбно минало… Ела да вървим.

Тамара. Ти беше в Родосто?

Борислав. После, Тамаро… Пред нас е цялата вечност от блаженство, ще приказваме после.

Тамара. Кажи веднага: истина ли ти беше при гърците? Съюзник на Ватаци? Истина ли? Кажи, нали е лъжа това? Нали е гнусна лъжа? Кажи, и аз ще ти повярвам.

Борислав. Аз не мога да лъжа: да, бях в Родосто.

Тамара(в ужас). Изменник! Изменник!

Борислав. Тамаро, не сърди се, преди да ме чуеш. Ела да вървим… Всичко, всичко ще ти разкрия. Аз дойдох за тебе. Аз съм хвърчал. (Хваща я за ръката.)

Тамара(отстъпва). Махни се!

Борислав. Мила Тамаро! (Посяга пак да я хване.)

Тамара. Назад тая ръка! Тя не потрепера да дигне меч против баща ми, не е потреперала, когато го е предала, когато го е предала на неприятелите му… И аз го целувах, и тая целувка сега ми гори устните като нажежено желязо.