Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)
Шрифт:
Тамара(прекъсва го). Жив? Жив?
Контофре. Жив, но за неговото име, за неговата чест беше по-добре да бе се заврял трупа му в тинята на Янтра. Борислав сега е в Родосто на служба при императора Ватаци. Отишъл там с цел да се опълчи против нас в случай на война с гърците.
Тамара(поразена). Ах!
Хиацинт. Анатема!
Контофре. И царят го осъди на смърт!
Тамара(съвзема се). Лъжа! Кой казва това
Контофре. Болярин Веселин. Той се върна преди една неделя от Родосто, дето бе изпратен от царя с предложения до Ватаци.
Тамара. Веселин лъже или са го излъгали! Това е гнусна клевета.
Контофре. Как и аз бих желал това! Но Веселин го видя там с очите си в облекло на гръцки севастократор. Проклятие! Завел там една дружина от осемстотин души българи нехранимайковци, за да се бие против Асеня, той, който беше славата на царството, идола на войската!
Тамара. Клевета! Клевета!
Вела. Княгиньо, не вълнувай се, а да идем да причакаме баща ти. (Тръгват.)
Хиацинт. Грехота е, княгиньо. Как можеш да се застъпваш за човек, който тегли меч на баща ти, отиде на служба на гърците, на враговете му!?
Тамара(повръща се). Това е лъжа! Аз познавам Борислава. Познавам сърцето му и душата му. И понеже го обичам, аз най-добре го познавам. Той е най-благородния човек. В гнева на оскърбената си гордост той дигна меч против баща ми, той можеше да убие и мене. Но никога не е способен да стане предател на отечеството, за което е проливал кръвта си, което покри със слава. Той може сега да бъде в гроба или оковите на гърците, но никога не в лагера им. Петно може да падне въз челото на един ангел, но не на неговото. (Излиза бързо наляво, последвана от Вела.)
Контофре(гледа по нея). Не вярва! (Към Хиацинт.) Не искахме да вярваме и ние, но истината е тая, ужасната истина. Нещастният Борислав! И защо избяга? Избяга из кулата в часа, в който царят великодушно го прости. Но когато го потърсиха да му обадят царското великодушие, той се бе хвърлил из прозореца, за да иде и стане изменник на отечеството.
Хиацинт. Пропаднал на тоя свят и на оня.
Контофре. За щастие, войната се избягна и той няма да има случай да потопи ръцете си в братска кръв.
Хиацинт. И княгинята, която се бе помирила с мисълта, че е умрял, и ставаше монахиня!… Ти сега, бароне, с тая вест разбърка ума й. (Влиза Ирина отвън.)
Явление 4
Горните и Ирина, после Фуркас.
Ирина(развълнувана, без да съгледа Контофре и Хиацинт. На себе си.) Тук дошъл. Боже! (Съглежда Хиацинт и Контофре и замлъква смутена.)
Контофре. Какво има, княгиньо? (Покланя й се.) Привет от баща ти. След
Ирина(гледа плахо и показва знакове на силно вълнение).
Хиацинт. Какво си развълнувана, Ирино?
Ирина. Не, няма ми нищо, отче, за Тамара гледах… (Тръгва към килият си, но се спира на прага й и се извръща. Влиза Фуркас, запъхтян, с кумански войници.)
Явление 5
Горните и Фуркас.
Фуркас. Борислав е тук!
Контофре(стреснато). Невъзможно!
Фуркас. А аз ви казвам, че Борислав е в манастира! (Ирина гледа пребледняла и уплашена.)
Контофре. Това е немислимо. Борислав е в Родосто.
Фуркас. Хиляди бесове! Познах го в тъмнината под връхната му черна дреха. Чух и гласа му, като говореше с някои селяни поклонници.
Контофре. Да се убие, ако е той! Такава е царевата заповед. Дири го с войници из манастира и убий го, ако е тук!
Фуркас. Ще ти донеса главата му. (Тръгва.)
Ирина(иде насам). Фуркасе, чакай. (Смее се.) И ти ли се излъга с този поклонник, дето прилича на Борислава?
Контофре. Как, ти го видя също?
Ирина. Видях го още по видело, като отивах на раходка със Зоица, и го взехме за Борислава. Но припознахме се. Истина, прилича, но само че е сив, а не черноок, и по-стар от Борислава. (Смее се.) Недей гони сенките.
Контофре. А! (Гледа укоризнено Фуркаса.)
Фуркас. Хиляди бесове, аз се бих заклел, че е той… (Излиза сърдит с куманите.)
Ирина(радостно на себе си.) Спасен е. Но, боже, дано я не види. (Отива към килията, спира се.) Но той е все в опасност. Да бдя над него. (Излиза отляво.)
Контофре(на Хиацинт). Отче игумене, знаеш ли какво ми костува, когато казах: „Убий го!“ Борислав! Великият български воевода! (Излиза отляво. Слав влиза отдясно.)
Явление 6
Хиацинт и Слав.
Слав(сваля шапка). Благослови, отче игумене. (Целува му ръка.)
Хиацинт(гледа го вторачено). Деспот Слав? Бог да те благослови, деспоте, не те познах из един път. Добре дошъл. Какво си? Как прекарваш?
Слав. В кулата живея. Ям, пия и се моля богу. Така прекарвам тоя лъжовен свят.