Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)
Шрифт:
Ирина. Ще умра! (Полита. Зоя я хваща и извежда отдясно. Влизат бързо отляво Драгота, Моймир и двама боляри.)
Явление 6
Горните, Драгота, Моймир, двама боляри, после Приязд и Контофре.
Драгота. Ужасно! Безумникът! Да се одързости до такава степен! Как го хванаха, Моймире?
Моймир.
Приязд. Ужасно! Царят е страшно разлютен.
Гавраил. Боже, какво злодейство!
Моймир. Пропадна Борислав. Асен природно е с блага душа, но в гнева си… не дай боже… (Влиза Контофре с вързана дясна ръка.)
Контофре. Кой би повярвал, боляри? И да не беше ми Зоя казала…
Драгота. Ти си ранен, бароне?
Контофре. Леко. Но той се би добре. (Отляво влизат Асен и телохранители със светила.)
Явление 7
Горните, Асен и телохранителите.
Асен(намръщено иде насам. На телохранителите). Доведете Борислава. (На Драгота ниско.) Нещастницата, сговорила се да бяха с него! Кой се надяваше? Отиването й утре се отлага. В такава душевна смутня не бива да тръгва… (Към кир Тодора, който тръгва да излезе.) Деспоте, остани. (Телохранителите докарват Борслава с отнет меч.)
Явление 8
Горните и Борислав.
Асен(гледа го няколко време гневно). Злощастнико, аз познавах твоята безразсъдна буйност, но аз ти бях простил, когато ти с лудостта си би ми изгубил цял полк войска, когато по твоя вина бях изгубил една област. Но никога не предполагах, че ти си способен да сториш тия две неща: да престъпиш моята царска заповед и да покрусиш моята семейна чест.
Борислав(навел глава, мълчи).
Асен. Говори! Оправдай се!
Борислав(мрачно). Осъди ме!
Асен. Ти се даже не разкайваш?! Кой демон ти затъмни ума! Как се осмели да пристъпиш моята царска заповед?
Борислав. Когато тя е права, аз давам живота си за нея, но когато тя е едно насилие, аз слушам сърцето си.
Асен. Ти си дързък!
Драгота. Бориславе, преклони глава и моли за прошка.
Асен(яростно).
Борислав(гордо). Аз съм велик български воевода и син на болярина Радомира.
Асен. Ти опозори и единия, и другия!
Борислав. Убий ме, не ругай ме!
Драгота. Безумний човече, моли за милост!
Асен. Ти смееш да бъдеш още нагъл? Престъпнико!
Борислав. Престъпник е оня, който за своето тщеславие убива дъщеря си.
Асен. Ти?… (Удря го по лицето с една хартия, която държи.)
Борислав(яростно). Асене! (Измъква меча на един телохранител, за да удари Асеня. Присъствующите се спущат и задържат ръката му. Борислав отпуща меча и престава да се съпротивлява.) Заслужавам смърт, вземи ми живота.
Драгота. Великий боже, дигна меч протов царя!
Асен(на телохранителите). В кулата! В окови! (Телохранителите изкарват Борислава.)
Явление 9
Горните, без Борислав и телохранителите, после Анна.
Асен(навъсен, мълчи няколко време). Боляри, чухте, видяхте всичко. Нашия домашен пир се обръща на велик съд. Съберете мислите си, напрегнете ума си и ми кажете наказанието — защото аз искам още сега да се прозинесе и изпълни присъдата.
Влиза отляво Анна и развълнувано отива при Асеня.
Анна(умолително). Господарю, милост за Борислав. Смили се за младостта му… Милост, милост!
Асен(строго). Анно, думата милост да не чувам тука. Жените имат нежни сърца, но слабо разсъждение. Един цар не трябва да слуша жена, когато иска да бъде строг и неумолим. (Към Драгота.) Драгота?
Драгота. Царю, той беше честен, храбър. Обичал съм го като син. Но син ми да беше сторил това, аз бих го с радост отдал на строгостта на праведния ти гняв. Ала ти си милостив и всяка капка българска кръв за тебе е свидна… Накажи го, но го накажи великодушно. Борислав нека бъде пратен на двегодишно покаяние в манастир и половината му имот да усвои държавата.
Асен. Моймире?
Моймир. Царю, косата още ми е настръхнала от онова, което видях одеве. Борислав ми е близък приятел, с него съм делил опасностите в битките, при Клокотница той ми спаси живота, почитам го като пръв юнак в царството. Но той дигна ръка против скъпоценния ти живот. Предлагам вечно изгнание из България.