Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)
Шрифт:
Явление 1
Кир Тодор и Хиацинт.
Хиацинт(като иде с кир Тодора насам). Така е, деспоте, нетрайно е земното величие, суета сует. Но нека бог те награди за твоето благочестие и християнско смирение.
Кир Тодор. Иде старост, отче, трбва да мислим за душите си. Моето земно царство отиде по бижието повеление, сега мисля за небесното царство. Ох, то е само вечното и истинското. Душата ми копнее за тиха монашеска килия във вашата светла обител, далеч от световните суети и шумове.
Хиацинт.
Кир Тодор(кръсти се). Бог да награди със земни и небесни благини великия наш цар Иван Асеня за неговото благо сърце. Обсипа ни с милости. Неизчерпаема е нговата доброта към мене и дъщеря ми. Всяка вечер горещи молитви възнасям към небето за неговия живот и здраве.
Хиацинт. Същото правим и ние, и цял народ с нас. Прощавай, деспоте. Аз си отивам и довиждане.
Кир Тодор(сваля шапка). Благослови, отче, и поменувай ме в милитвите си. (Целува му ръка.)
Хиацинт(като го благославя). Благословение господне. (Излиза отдясно.)
Кир Тодор(гледа подире му, усмихвайки се презрително и злъчно). Глупаци, ще ви кажа аз вам кой е този кающий се грешник!… Ще помните вие кога кир Тодор Комнен, епирски император, е бил пленник във вашето Търново! (Отвън се чува някаква песен. Той се ослушва намръщен, песента се отдалечава и замира.) Пак песен за Клокотнишката битка, пак славят тоя проклет ден, в който изгубих свобода, империя, престол… Хубаво. Войната между мене и Асеня не се свърши с тоя бой. Тя се поднови от моя страна още по-люта по-немилостива, но подземна. (Мисли.) Каква съдба! Преди половина век имаше в Търново един друг Асен и един друг пленник грък, Исак Комнен. Този Комнен няма да засрами рода си. Той ще тъпче главата пак на този Асен. (Извръща се сепнато.) Някой болярин? (Изважда една молитвена книга и чете пред иконостаса смирено.) „И прости греха наши волния и неволния“. (Влиза Зоя.)
Явление 2
Кир Тодор и Зоя.
Кир Тодор(извръща се). Зоице, ти ме стресна. Дойде ли Гавраил?
Зоя. Иде. Идат и Ирина и Тамара да погледат сбора. И Асен иде на разходка. И по обичая си ще се отбие у нас.
Кир Тодор(мръщи се). Пак ще трябват ниски поклони и раболепни усмивки, пак ще слушам да ме титулуват „деспоте“.
Зоя. Чий радостната вест: Фуркас е наш.
Кир Тодор. Чудесно!
Зоя. Но тогова купихме доста скъпо.
Кир Тодор. С много злато?
Зоя. Със злато и с титлата севастократор: обещахме му дъщеря си. Той е влюбен в нея, тя го бе омагьосала.
Кир Тодор(учуден). Давате я на този езичник?
Зоя. Търновският трон заслужава тая жертва и повече, драги приятелю. Давай много, за да вземеш всичко. Моята философия е тая. Царете и болярите на този народ жени са ги водили и жени ще ги водят. Тия варвари само женската целувка може да ги усмири или озвери!
Кир Тодор. Как добре ще стои короната на
Зоя. Да, короната на царица! Само тая мечта поддържа духа ми. Видиш ли там Царвец с ония бели палати? Искам от там да гледам под краката си тоя омразен народ, макар че да достигна до там, би трябвало да прегазя река с кръв; нищо — тя ще бъде българска кръв. (Чуват се отвън викове. Зоя и Кир Тодор отиват до бухарията и гледат наляво.)
Кир Тодор. Асен се изкачи на ливадата. Отива в „Св. Троица“. Хорото спря. Народът със свалени шапки радостно го поздравява, ликува. (Сочи си свирепо юмрука наляво.) Скоро ще плаче! (Идат насам.)
Зоя. Кои бяха тия трима непознати велможи в свитата на Асеня?
Кир Тодор. Управителите на Одрин, Драч и Белград… (Гневно.) Одрин, Драч, Блеград! Империята му! А аз? А моята? (Тупа се в гърдите.) Тука, тука е: омразата ми — ето империята ми сега. (Гледа пак навън.) О, страшно ще си отмъстя, Асене, и за Клокотница, и за отровата на унижението, що пих тука, и за милостта ти. И аз я използувах, за да те погубя. Когато един тигър види клетката си полуотворена, той изскача и бяга в горите. Аз, преди да избягам, ще разкъсам звероукротителя си. (Приказвайки ниско със Зоя, излизат полека отдясно.)
Явление 3
Ирина и горните.
Ирина(влиза отляво, отива при бухарията, гледа към града и пее).
Събирайте се, моми млади, вийте венци, росни китки: юнак иде, юнак славен, Борислав от бой се връща. Под коня му земя трещи, сабята му — светкавица.Кир Тодор и Зоя поглеждат отдясно сърдито.
Зоя. Ирино! (Ирина се извръща смутено.)
Кир Тодор. Ирино! Ти пееш Бориславовата песен? Как не те е срам? Това е недстойно за една гъркиня, а още повече — за дъщеря ми. Борислав е наш враг и трябва да го мразиш, както и аз го мразя.
Ирина. Той бе нащ враг на бойното поле.
Зоя. Ирино, ти забравяш коя си.
Кир Тодор. Ти вече престана да мразиш, от когато си в двореца. Въздухът на Царевец повлия разслабително върху духа ти. Би казал човек, че в жилите ти не тече гръцка кръв; ти изглеждаш напълно щастлива, че си опашка на Анна…
Ирина(живо). Но тя отива!
Кир Тодор. Тя отива да бъде неаполитанска кралица, тая незаконна дъщеря на Асеня, родена от една бедна руска болярка, а ти, потомка на императори, лудуваш за тогова, блазни те честта да вземеш един главорез дивак.
Ирина. Един велик воевода! (Излиза.)
Кир Тодор(по нея сърдито). Ти ще бъдеш жена на цар или — калугерица. Само слугиня не можеш да останеш в търновския палат. (Към Зоя.) Иде ми да се питам, моя дъщеря ли е тя? (Влиза Гавраил.)