Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)
Шрифт:
Кир Тодор. Царю, твоят покорен раб ти благодари за това високо благоволение. Ирина отдавна е станала твоя дъщеря. (Ирина се покланя Асеню и излиза.)
Асен. Зестрата от мене, и царска зестра! Истина, това мисля да стане малко по-после. Ватаци ме предизвика и в случай на война Борислав ще поведе войската, та не е добро да делим двама младоженци веднага след сватбата.
Моймир. Царю, ние с радост ще чуем, когато ни повикаш на славни битки. Нашите оръжия вече ръждясват…
Асен. Не трябва да се радваме, воеводо. Войната е гибелно дело; кръв и разрушение никнат там, дето тя мине. Но ако е рекла божията воля, ще е приемем и ще изпълним добре дълга си. (Замисля се.) Винаги, когато съм виждал кървави трупове по бойното поле, сърцето ми е плакало от сръб, макар и победата да е била наша.
Кир Тодор(кланя се). Великий Асене, твоето велико сърце стори тогава повече нещо: то пожали тогава хилядите мои поробени войници и ги отпусна на воля. Те всички със сълзи те благославяха, както и аз те благославям днес.
Асен. Един обезоръжен враг не ми е вече враг. Помнете: най-скъпия диамант по короната на един цар е милостта. (Свирня се чува на поляната.) Надорът е весел. Той като е весел, и нашето сърце е весело. С божия помощ дадохме му дълготворен мир, правда и благочестина. Вишният благослови усилията ни. (Гледа към там.) Моймире, видиш ли това вито хоро? Бих желал все такива битки да прослявят моето царуване. (Към тримата управители.) А вие, воеводи, вървете си с миром. Волята ми узнахте. Пожелавам ви добър път. (Управителите се кланят и тръгват.) Чакайте. (Към одринския управител.) Кастрофилакте, помни, като се върнеш в Одрин, иди веднага в Родосто при Ватаци и говори му твърдо: знай, че зад твоите думи стои силата на цялата ми войска. (Управителят се покланя и излиза. Към управителя на Драч.) Протовестиарие, твоят път е много далечен — бог даде да се развява нашето славно знаме в Драч, над вълните на Синьо море, както бе се развявало при Симеона и Самуила. Имай грижа, щото неаполитанските търговци, поданици на нашия роднина Фредерика, да намират ласкав прием и улеснения във всички албански пристанища… На добър час. (Драчкият управител се покланя и излиза. Към белградския управител.) Великий примикюре, ти ще почакаш да ти дам писмо за нашия белградски епископ, също и за крала Бела. Изпрати му го по скороходец в Будин по Дунава. (Към болярите.) Отговарям на неговото писмо. Крал Бела ми пише пак, по заповед на папа Григория, за богомилите, увещава ме да ги гоня. Не, това не мога. Богомилите помогнаха на баща ми при освобождението на отечеството. Из кривия път са, но те са българи, плът и кръв на моя народ, и сърцето ми не дава да ги мъча и пълня тъмниците с тях, както правеше Борил. За заблуждението си пред бога ще отговарят, не пред мене. Аз с всичката си голяма власт съм безсилен над душите им — душите им са на бога. Папата люто се оплаква от мене, че ги търпя в цасртвото си и им давам убежище, когато другите ги гонят. Той би с радост видял земята ни посеяна с димящи клади, над които се пържат еретици. Аз мисля, че милостта е по-приятна богу, който сам с кротост и словото на истината просвещаваше заблудените овци, а не с меч и огън. (Чува се клепалото. Кир Тодор се кръсти.)
Кир Тодор. Царю, позволи за вечерня…
Асен. Иди, деспоте, молитвата е щит против световните тревоги и суета. (Кир Тодор излиза смирено. Приязд отива до бухарията и гледа наляво.)
Драгота. Велики царю, твоята благост към народа ти има равна само твоята висока мъдрост. Нека вишният изпълни всички твои желания. Нека изпълни още едно мое: видях цастрвото велико и силно под твоя скиптър, видях славата ти отишла до най-далечни земи, видях чрез твоята мъдрост възобновен и наший патриаршески престол. Моля бога да те видя, че се качваш на цар Константиновий престол, и тогава ще извикам: „Нине отпущаеши раба твоего, владико“…
Асен(иде полека насам). Да. Цариград! Завета на моите славни предшественици… Пътят до Цариград е бил няколко пъти заливан с българска кръв. Защото истинската наша граница е на юг до цариградските стени, дотам, додето български език се говори и българско рало пори земята. Преслав, Търново, Охрид, това бяха временни столици; само падала на нашия държавен вървеж към обетования град. Столицата на българските царе трябва да бъде Цариград… И бог подготви пътя ни, като остави да се разсипе византиийската сила и даде Цариград на франките. Но франките що са? Преходни гости там, и като такива, скоро ще си идат или ще ги накараме да си идат. И тях трябва да ги замести оня, който е най-силен с меча и с правото. Цариград трябва да бъде занапред не змийско гнездо на гърците,
Всички(възхитени). Живей, велики царю!
Чува се шум отвън.
Приязд(към Асеня). Безчислен народ се е събрал. (Чуват се гърмовни викове.)
Асен. Що е това?
Приязд. Народът желае да те види! (Чуват се по-ясни викове: „Да живей царят!“)
Асен(отива до бухарията, гледа малко и приветливо клюма с глава.) Да сте живи, деца мой! Веселете се!
Заехтяват гърмовни приветствия, смесени със свирня.
Завеса.
Действие трето
Лунна нощ. Част от градината на Царевец, осветена от луната. Отляво явори и брястове полузасенят една кула. Отдясно — зелени шубраки. На моравката каменна пейка. Едно чучурче там. В дъното част от крепостната стена със зъбци, о която опира терасата и която стена е ниска от тая страна. По-далеч планински ридове.
Явление 1
Ирина и Зоя.
Ирина(влиза). Сърцето ми бие до пукване. И тая нощ не ще се спи. Тя ми се вижда дълга като вечността. Ясна деннице! Кога ще изгрееш, за да видя, че Тамара тръгва? Тя тръгва и Борислав остая тука. Скръбта му ще бъде голяма, но моите усмивки ще разсеят постепенно облаците из душата му. Моята красота ще замести полека-лека лика Тамарин там… Тия юнашки големи обятия, жедни за любов и прегръдки, че подирят в мене утеха и блаженство. (Мисли.) „Той те вече обича“, каза ми циганката — тя прибърза… Той ще ме обича. Той ще бъде мой. Аз ще го превзема. Ще туря на работа всичките си съкровища от нежности и очарования. Всичката страстност на любовта си, за да го направя мой. (Мисли.) Ще дохождаме в тая мълчалива градина. Луната ще ни свети, както сега свети… А ние тук двама с упоение ще си шепнем сладки думи на любовта… И ще забравим целият свят с лошотиите му, с омразите му. (Мисли.) И как да мразя тоя добър Асеня? Още трепери сърцето ми от днешните му думи… Сякаш той четеше в него… (Гледа няколко време през стената.) Янтра свети на месечината. Как е голяма и бучи!… Ако тласнат някого от моста в буйните й вълни — удавен е, без друго удавен. (Мисли.) А като няма него и заговорът остая без цел и няма да стане онова… Зоя може да плаче, тате ще се ядоса, но всичките добри хора ще се зарадват. (Влиза Зоя отляво.)
Зоя(бързо). Ирино, ела нататък. (Тръгва надясно.)
Ирина. Що има?
Зоя. Ела с мене. Тук иде Тамара. Не бива да ни вижда. Ела.
Хваща я за ръката и двете излизат отдясно. Влизат отляво Тамара и Вела.
Явление 2
Тамара и Вела.
Вела(тайнствено). Царският пир сега се захваща. Тук е тихо и пусто.
Тамара(озърта се). Няма го още…
Вела. Ще дойде. Той е скрит у верний протоспатарий Станоя.
Тамара. Как ми се видят миговете дълги! (Зоя и Ирина поглеждат от шубраките.)
Вела. Той ще дойде.
Тамара(озърта се). Ох, нашата мила градинка, ще я оставя. Прощавай ти, среброструйно кладенче, що си приглашало с напева си нашите любовни разговори. Боже, как ми тупа сърцето! Вело, жално ми е, че ще се разделя с тебе. Ти бе много добра.