Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)

Вазов Иван Минчов

Хиацинт. И да я благослови за последен път като негова дъщеря. Утре тя става дъщеря на църквата, невяста Христова Теофана.

Контофре. Утре ли се подстригва?

Хиацинт. Утре е уречения ден. Ще я изведем в Търново, там ще се извърши тържествено свещений обред от патриарха.

Контофре(скръбно). И като помислиш за какво се почерня тъй млада и зелена, по причина на кого? Нещастният Борислав! Какви огорчения донесе на целия царски дом и на всинца ни! А царят тъй го обичаше… Когато в безумството си скокна от прозореца на кулата и казаха, че се удавил в мътните води на Янтра, Асен проля горещи сълзи. Тамара примря, нейното сърце навеки се разби. Когато се свести,

тя веднага пожела да стане монахиня. Никакви увещания не помогнаха. Благочестивият Асен по съвета на патриарха най-после склони, макар и с голяма скръб. Но изпрати по-напред Тамара във вашия манастир за един месец, та в тишината и далеч от градските суети да размисли хубаво, преди да замени светлото одеяние монахинското расо.

Хиацинт. И днес месецът изтече. Утре приема ангелски чин. (Пауза.) А годежа й с крал Фредерика?

Контофре. Подир тая случка царят прати известие да му се извини и да му обади за Тамариното благочестиво желание. Случайно кралят не можел да тръгне за Цариград, защото сарацините нападнали държавата му, и това събитие го задържало там. (Гледа към двора.) Имате много гости в манастира?

Хиацинт. Тая вечер пристигнаха стотина поклонници от от Румания да се поклонят и запалят свещ пред чудотворната икона на свети архангела Михаила.

Контофре(гледа към двора). Алагатор Фуркас пристига с конницата. Царят трябва да е наблизо. Де ще нощува той?

Хиацинт(сочи надясно вратата със завесата). От тая килия се минува в друга по-широка. Там ще бъде. Там е дваж спал и цар Калоян, царство му небесно. А в съседната килия е Тамара. (Сочи втората килия наляво.) Там е кир Тодоровата щерка Ирина, дошла на разходка. Гостенка ни е Зоя, Гавраиловата госпожа. Тя е оттатък. (Сочи към десния коридор.) Царят ги помоли да придружат и разтушават Тамара. Бедната девойка, нищо не я разтушава: ни другарките, ни разходките из тия хубави места, ни нашите увещания. Тя се е пренесла в скръбта си, търси самотията и размишленията. Отрекла се е още отсега от радостите и суетите на грешния мир… (Сочи първата килия наляво.) А тая килия е собствена килия на деспот Слава. Тая вечер и той ни иде на гости.

Контофре. А, сърдития отшелник.

Хиацинт. И веселият философ. Но аз да видя за царската вечеря. (Тръгва наляво.)

Контофре(тръгва и той). И аз да хвърля един поглед въз манастира. Началник съм на стражата.

Хиацинт. Ти не доведе всички твои франки?

Контофре. Само пет души взех, защото Гавраил разпореди Фуркас да придружава царя с шейсет кумански конника. (Излизат. Тамарината килия се отваря. Влиза Тамара в тъмно мирско облекло и Вела.)

Явление 2

Тамара и Вела идат насам.

Вела. Фуркас пристига с конницата. Баща ти трябва да е наблизо. (Тамара въздиша.) Имай грях от бога, княгиньо, не мисли го повече.

Тамара(тъжно). Не мога.

Вела. Моли се, моли се, в молитвата е спасението.

Тамара(въздиша). И в моите молитви все той ми се вестява. Знам го мъртъв, но го виждам все жив. Не мога да повярвам, че го няма. Боже, в монахинската килия, в която утре ще вляза, прати ми забрава и душевен мир. (След малко мълчание.) Вело, тая нощ го сънувах. Видях го, че влиза в килията ми изневиделица. Бе облечен в червената си мантия, в оная, с която се върна победител

от унгарската война, и стиска меча си да не прави шум. Па ме гледа пламенно с големите си черни очи: „Ставай, каже, дойдох за тебе!“. Аз се хвърлих в обятията му, а той ме понесе през въздуха като перо и усещам сърцето си до топлите му юнашки гърди… Хвърчим през някакви си сини моря… После палати мряморни, вълшебни чертози, лодки и песни под нас… Знаеш, каквито никога не съм чувала… Но се събудих. Призракът се изгуби и аз останах със скръбта си. Но още дълго чувствувах, че трепти тялото ми от прегръдките му… Но него го няма, той е умрял… Вело, аз не вярвам да е умрял, не може да бъде умрял. Ох, но да би бил жив, той и открай света би прелетял при мене… Той би ме намерил, макар да ме крият в тая дивна планина; сърцето би му подсказало де съм. Който люби, той вижда всичко, той може всичко, за него няма невъзможно нещо. (На пруста постепенно потъмнява.)

Вела. Остави тия луди мисли. Мъртвите не се връщат, забрави го. Отърси от себе си всичко земно. Влез в светата божия обител с чисто сърце и невинна душа… така ще бъдеш приятна богу… Или размисли до утре добре, да не се каеш после, но късно? Знай, Тамаро, че бракът, в който влизаш с Христа, е вечен, връзките му са неразтъргаеми, самата смърт не може да ги разкъса. Помисли, имаш още време. Послушай ме, не се отричай от света.

Тамара. Не, там, решено е… Без Борислава не ща света. (влизат Хиацинт със запалена вощеница в ръка и Контофре, като приказват.)

Явление 3

Горните, Хиацинт и Контофре.

Хиацинт. Наредихме всичко в трапезарията. Стъмни се, да запаля полилея… Заръчах да запалят и свещите в църквата. Асен по обичая си ще се помоли най-напред. Добър вечер, княгиньо. (Пали полилея.)

Контофре(целува ръката на Тамара). Кланям ти се, света княгиньо. Баща ти иде да те види. Да те види за последен път като княгиня Тамара. (Гледа я малко време съчувствено.) Княгиньо, ти си млада, ти си росно цвете, жедно за сънце и въздух. Защо отиваш да повехнеш в килията? Оня, за когото правиш това, заслужава ли тая жертва? Остави го, той е умрял за тебе и за България.

Тамара. Ах, бароне, нема съртта може да загрози паметта на един герой? Нема смъртта може да изпъди от сърцето образа на горещо любимия човек? Или вълните на Янтра, като погълнаха Борислава, отнеха и славата му, и величието на душата му, та да го забравя тъй лесно? Защо си тъй жесток към един умрял?

Контофре(умислен). Умрял? Да, умрял. (Живо.) Но не умрял във вълните на Янтра, както мислехме, но в друга бездна!

Тамара(поразена). Ах!

Контофре. В бездната на позора, защото той е жив.

Тамара(радостно). Жив? Жив?

Контофре. Да, жив, княгиньо. Но сега за мене е по-умрял, отколкото да го знаех в дъното на ада.

Тамара. Жив? (Прегръща Вела.) Вело, той бил жив!

Хиацинт. Що думаш, бароне? Та нали Борислав се удави?

Контофре. Друг ще е бил. Излъгани сме били по падналия му шлем там. (Към Тамара.) Забрави го съвсем, княгиньо, и продължавай да го мислиш за умрял. Той е недостоен, той бил недостоен за твоята любов.

Тамара(ужасена). Боже, аз ще умра! (Към Контофре.) Кажи, какво е?

Контофре. Бъди храбра и слушай горчивата истина: Борислав успял да избяга и да мине в гръцката земя… Там…