Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)

Вазов Иван Минчов

Вела. Бъдете само честити, Тамаро. Ах, ето го! (Влиза отдясно Борислава, обвит в черна мантия.)

Явление 3

Горните и Борислав.

Тамара(спуска се към Борислава). Борислав!

Борислав. Ето ме. (Целуват се.)

Тамара. Аз съм готова.

Борислав.

Куките на въжената стълба са метнати на стената. Долу под нея чакат моите хора. Ела. (Хваща Тамара за ръката. Към Вела.) Сбогом, драга Вело! Върни се назад!

Тамара. Прощавай, мила Вело.

Вела(плаче). Княгиньо, добър ви час. Бог да ви закриля. (Целува им ръцете и излиза наляво плачеща.)

Борислав. Месечината скоро ще се закрие зад облака. Конете чакат при Янтра. (Тръгват.)

Тамара(спира се и се извръща наляво). Прощавай, татко! Аз те лишавам не само от любимата дъщеря, а и от най-храбрия ти воевода. Ще ли ми простиш някога?

Борислав. Успокой се, Тамаро. Бащиният ти гняв ще мине, както на всеки баща, и той рано или късно пак ще разгърне обятията си на любимата дъщеря и на верният си син, защото той е велокодушен, колкото и велик. (Покъртено.) Прощавайте вий, светли палати, люлка на моята любов! Ти, градинке сенчеста, що си слушала и покровителствувала нашите блажени срещи. (Гледа към града.) Прощавай и ти, родно Търново; сбогом величествени скали, и ти, мила Янтро, съа сладкия си ромон, тъй скъпи на сърцето ми. И ти, великий Асене, прощавай. Оставям те с решение пак да се върна при първия зов, да живея и умра за тебе.

Тръгват бързо надясно. Насреща им влиза Контофре, сподирен от петима франкски оръженосци.

Явление 4

Горните, Контофре и франките.

Контофре(гледа към Борислава и Тамара). Великий воеводо, къде с княгинята?

Борислав(мрачно). Бароне, махни се от пътя ми.

Контофре. Бориславе, пусни княгинята!

Борислав. Контофре, махни се, остави ме да изведа Тамара.

Контофре. Бориславе, остави ме да изпълня дълга си.

Борислав. Има нещо по-голямо от дълга: любовта. Тая девица е моя. Пусни ни.

Тамара. Пусни ни, бароне.

Контофре. Без Асенева заповед — не!

Борислав(хваща сабята си). Контофре, ако ти е мил живота…

Контофре. Само през моя труп можеш да изведеш княгинята.

Борислав. Ще те убия! (Измъква

сабята.)

Контофре. Бих желал да видя героя при Гарваново и при Клокотница, победителят на унгарите, способен ли е да вдигне нож против един верен царев служител, който извършва дълга си. (Повелително.) Пусни Тамара! Инак си мой пленник. Ти насили нощя палата. Предай си сабята!

Борислав. Тая сабя не е навикнала да се предава, а да сече. Махни се! Ще умреш! Кажи на франките си да измъкнат сабите.

Контофре. Ти забравяш, че съм рицар. (Към франките.) Назад, отдалечете се! (Франките излизат отдясно.)

Борислав. Добре, двама.

Контофре(измъква сабята). Брани се! (Бият се няколко време.)

Тамара(в ужас иска да ги разтърве). Боже, ще убият Борислава!

Борислав и Контофре, биейки се, изгубват се наляво. Тамара ги последва, вика. Няколко време на сцената е пусто. Чува се само звекът на сабите и виковете Тамарини, които отслабват. Влиза отдясно Гавраил.

Явление 5

Гавраил, после кир Тодор, Зоя, Ирина и войник.

Гавраил(радостно). Чудесно! Той проникнал в самия палат! Това надминава всичките ни ожидания. Пропаднал е. Днес турям крак на първото стъпало на трона. (Влиза отляво Зоя.)

Зоя(запъхтяно на Гавраила). Там се бият! Иди помогни на Контофре. Сега е време: убий Борислава.

Гавраил. Как? Защо? Той и така е пропаднал. (Влиза Ирина.)

Зоя(тласка го наляво). Убий го! Убий го! Само в гроба той не е опасен за нас.

Ирина(уплашено дърпа Зоя). Защо? Защо? Не бива да го убива! (Влиза кир Тодор.)

Кир Тодор(тържествующ). Победа! (Прегръща Гавраила.) Княже, поздравявам те! Съдбата е с нас.

Гавраил(гледа Ирина). Защо се тъй вълнуваш, княгиньо? Прибери се. (Отляво влиза войник.)

Войникът. Великия воевода го закараха в кулата.

Кир Тодор. Тежко ли е ранен?

Войникът. Не е ранен.

Зоя(на войника сърдито). Защо го не убихте?

Войникът. Баронът не даде. (Излиза бърже отдясно.)